Инвеститорите закопчават коланите в очакване на твърдо приземяване през 2023 г.

Страхът от пропускане на възможност отстъпва за сметка на нови, коренно различни предизвикателства

19:00 | 22 декември 2022
Автор: Крис Брайънт
Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg
Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg

Инвеститорите изоставиха „страха от пропускане на възможност“ (the Fear of Missing Out, FOMO) и се подготвят за 2023 г. след годината, в която технологичните компании, дружествата за придобиване със специална цел (SPAC) и всички активи, свързани с крипто, бяха ударени, пише Крис Брайънт за Bloomberg.

Процесът на преработване ще продължи с преструктуриране на дългове и корпоративни фалити, нарастващи от настоящите ниски нива: Освен продължаващите последици от провала на крипто борсата FTX, капиталоемките и чувствителните към лихвените проценти сектори като автомобилния и на недвижими имоти изглеждат уязвими. Търговецът на употребявани автомобили Carvana вече пристъпи към два кръга уволнения, а проблемите му облигации предполагат голяма вероятност от фалит.

Въпреки че хитовият пазарен дебют на Porsche през септември показа, че все още има инвеститорски апетит към висококачествени компании със силни баланси, пазарът на първични публични предлагания (IPO) ще остане потиснат и SPAC ще продължат да връщат пари на инвеститорите.

Частните стартиращи компании ще трябва да набират пари при много по-ниски оценки, а финансово затруднените листвани групи ще бъдат придобивани от по-добре капитализирани конкуренти или ще прибягват до финансиране като конвертируем дълг и кредитни линии за собствен капитал. Тези с намалени цени на акциите ще трябва да направят т.нар. обратен сплит, за да избегнат делистване.

Финансовите спонсори ще се възползват от по-ниските оценки, като отново превърнат компаниите в частни, следвайки примера на Weber. Но частният капитал ще трябва да се изправи пред реалността, че е натрупал твърде много дългове върху компаниите от портфейла.

Въпреки че големите компании като цяло рефинансираха дълговете си, когато лихвите бяха по-ниски и сега имат прилични парични буфери, те ще се борят да запазят ценовата си сила: „задържаните разходи“ след пандемията ще изчезнат с нарастването на безработицата и изчерпването на спестяванията на домакинствата, оказвайки натиск върху маржове на печалба.

Транспортните компании и производителите на автомобили са особено уязвими, тъй като генерираха неочаквани печалби поради сътресенията във веригите на доставка, които вече отшумяват.

Повишаването на заплатите също ще натежи върху корпоративните печалби. Досега споразуменията за заплащане бяха доста консервативни, но служителите няма да толерират реалните понижения на заплатите завинаги. Стачките, които започнаха в Обединеното кралство през декември, може да се окажат предупреждение за всички останали. 

Междувременно призракът на деиндустриализацията ще остане фактор в Европа, тъй като сравнително ниските разходи за енергия в САЩ и протекционистките климатични субсидии на администрацията на президента Джо Байдън привличат инвестиции отвъд Атлантика. Може да се очаква политическа битка по темата, както и относно нарастващия износ на автомобили и вятърни турбини от Китай.