fallback

Фед вече разчита на чудо, за да спаси икономиката

Централната банка очаква плавен ръст на безработицата и избягване на рецесията - ситуация, която е изключителна рядкост

08:28 | 5 декември 2022
Автор: Карл Смит

Като гуверньор на Федералния резерв Ню Йорк и заместник-председател на Федералната комисия за отворен пазар (FOMC), която определя политиката на централната банка, Джон Уилямс е може би вторият най-влиятелен централен банкер на САЩ след председателя на Фед Джером Пауъл. Няма съмнение, че той добре запознат с икономическите фундаменти. И въпреки това, той очаква с икономиката да се случи чудо, пише Карл Смит за Bloomberg.

Това беше очевидно в речта на Уилямс в рамките на събитие, организирано от Икономическия клуб на Ню Йорк (Economic Club of New York) по-рано тази седмица. Уилямс прогнозира, че Фед ще трябва да продължи да повишава лихвените проценти през следващата година и евентуално да ги задържи на това по-високо ниво през 2024 г., за да управлява най-високата инфлация от четири десетилетия. Доста стандартни неща. Това, което каза след това, не беше толкова обичайно. Уилямс добави, че нивото на безработица вероятно ще се повиши до по-устойчив диапазон от 4,5% до 5% през следващата година от затегнатото сегашно ниво от 3,7%, което ще доведе до „умерено“ разширяване на икономиката.

Проблемът е, че според последното твърдение, икономиката ще наруши т.нар. Правило на Сам (Sahm Rule). Правилото е техническо, но по същество то гласи, че ако нивото на безработица се повиши от тримесечната си средна стойност с повече от половин процентен пункт в рамките на една година, тогава икономиката навлиза в рецесия – ако вече не е  изпаднала в такава. И все пак коментарите на Уилямс предполагат, че рецесията ще бъде избегната, въпреки че прогнозира голямо увеличение на нивото на безработицата.

Възможно е Уилямс да е подбрал думите си много внимателно, тъй като очаква да надделее най-мекият сценарий, при който нивото на безработица бавно да се покачва и само да премине в долния край на диапазона от 4,5% до 5% точно както годината идва към своя край. Това би позволило на икономиката, според мисленето на Уилямс, да постигне легендарното „меко приземяване“, като се забави достатъчно, за да върне инфлацията под контрол, но не толкова, че да предизвика рецесия.

Но тази логика е несигурна и противоречи на макроикономическите сили, които водят до Правилото на Сам. В неговата основа е наблюдението, че рецесията не е просто период на липса на растеж, а срив в нормалните и здравословни процеси, които са фундаментални за пазарната икономика. Връщайки се чак до 1948 г. и началото на надеждните данни, има само няколко пъти, когато нивото на безработица е било по същество стабилно за продължителен период от време. В периода от година и половина от пролетта на 1955 г. до лятото на 1956 г. и двугодишния период между декември 1966 г. и декември 1968 г. нивото на безработица за всеки тримесечен период е средно съответно 4,1% и 3,8%. През всеки друг значителен период от време процентът или спада, или се покачва рязко до рецесия. Няма ясен знак за бавно нарастване на безработицата в цялата история, откакто се води надеждна статистика. 

От 1950 г. насам безработицата рядко е била устойчива - или нивото ѝ се е понижавало, или се е повишавало към рецесия. Графика: Bloomberg 

Защо е толкова рядко нивото на безработица да остане стабилно за продължителен период? Първоначално бизнесът и потребителите обикновено не са склонни да правят промени в практиките си за разходи и заетост в отговор на това, което може да се окаже временна загуба на доходи или търсене. Така че потребителските разходи се задържат, което позволява на компаниите да задържат служителите си на заплата, което от своя страна осигурява на потребителите по-стабилен доход и цикълът се повтаря. Въпреки това налице е толкова много стрес, който може да повлияе на процеса. След като се достигне точката на пречупване, тя задейства нещо като лавина в обратната посока. Потребителите свиват разходите драстично, принуждавайки бизнеса да прави големи съкращения, което от своя страна намалява доходите на потребителите.

Какво се случва в икономиката сега? Потребителските разходи остават силни, но това вероятно се дължи на безпрецедентното натрупване на около четири трилиона долара допълнителни спестявания по време на пандемията – пари, които помогнаха на домакинствата да устоят на шока от по-бързата инфлация и по-високите разходи за заеми. По същия начин пазарът на труда е необичайно устойчив, но това се случва след период, в който компаниите се бореха да привлекат кадри. Така че е логично работодателите да не са склонни да съкращават персонал в случай, че икономиката избегне рецесия и се съживи отново. Изводът е, че потребителите и бизнесът може да са в състояние да преодолеят настоящата поредица от големи икономически сътресения, точно както са преодолели по-скромните сътресения в нормални времена.

И все пак Фед повишава лихвите точно защото иска потребителите да направят големи корекции надолу в бюджетите си. Прогнозата на Уилямс, че нивото на безработица ще се повиши до диапазон от 4,5% до 5%, предполага, че компаниите ще отговорят на такъв структурен удар върху търсенето чрез свиване на работната си сила. С други думи, първата стъпка в лавината надолу, която води до рецесия, е необходима последица от постигането на целите на Фед.

Следователно – не само рецесията е неизбежна, но това, което изглежда като устойчивост както на потребителските разходи, така и на пазара на труда, всъщност е отражение на големи и по-обхватни корекции. Това не означава, че икономиката е обречена, тъй като Фед и Уилямс може да грешат за източника на инфлацията, но означава, че тези, които се надяват Фед да успее да охлади пазара на труда, без това да доведе до рецесия, трябва да се откажат от очакването на чудо.

fallback
fallback