Федералният резерв си играе с огъня

Финансовата система донякъде прилича на гора. И двете представляват сложни екосистеми и са силно податливи на неконтролируеми събития, пише Марк Шпицнагел, основател на Universa Investments, за Barron’s.

При горите има регулиращ процес под формата на пожари, които водят до смяна на видовете и насърчават растежа на най-подходящите за условията на дадената екосистема. Горските пожари са необходимите „корекции“ – точно  както при финансовите системи – но само когато се разгарят както природата е предвидила.

Когато обаче всички „здравословно коригиращи“ пожари са потиснати – както често се случва чрез добронамерената намеса на горските рейнджъри – в екосистемата се натрупват изкривявания. Така видове, които иначе никога не биха могли да процъфтят, го правят. Това, което някога е било процес на прочистване, се превръща в разрушение. Пламъкът, който иначе би могъл да съживи екосистемата, се превръща в огнен ад, способен да я унищожи напълно.

Федералният резерв се намесва по подобен начин като горските рейнджъри в името на защитата. Централната банка агресивно потушаваше минали пожари, намалявайки лихвените проценти и изкупувайки публичен и дори частен дълг (т.нар. „количествено облекчаване“). Тези отчаяни мерки успяха да преустановят пожарите, които бушуваха и се разпространяваха.

Ако обаче се погледне по-широко обичайният икономически цикъл, се вижда, че той е причинен първо от наливането на ликвидност от Фед, а след това от затягането или дори спирането на тези кранове, докато накрая неизбежно не настъпи огнения ад. Така Фед трябва отново да работи трескаво, за да потуши разрушителния пламък. Колкото повече се притискат малките пожари, толкова по-голям става огненият ад в крайна сметка. Този цикъл се повтаря безброй пъти, поне от мандата на Алън Грийнспан като председател на Фед през 80-те години.

Проблемът във финансовата екосистема днес е, че тази политика на потискане е нараснала до изключителен, безпрецедентен мащаб. Нивото на дълга спрямо икономиката – когато се сравни с размера при минали кризи – се увеличава многократно. Този дълг и ливъридж правят финансовата система още по-податлива на пожари, защото по-високите лихвени проценти правят погасяването им все по-трудно.

Трябва да мислим за този цикъл по съвсем различен начин, защото той е дълбоко различен, смята Шпицнагел. Настоящият икономически срив може да се нарече „режим на контролираното изгаряне“. За пръв път, с изключение на кратък период през 2018 г., Фед  всъщност започва пожари с цел контролирано горене, вместо отчаяно да ги гаси. Централната банка се озова в позиция на затягане към дълбока пазарна корекция и начало на свиване с надеждата да облекчи изкривената екосистема и произтичащата от това инфлация, която тя самата създаде. Всяка дискусия за случващото се днес трябва да признае този уникален режим.

Това е причината настоящите условия да изглеждат толкова различни. Траекторията на пазара е по-подредена и по-предвидима и накрая всички просто „следваме Фед“ надолу. Но контролираното изгаряне в силно потисната от пожари екосистема е опасно и безразсъдно. То лесно може да излезе извън контрол и да се превърне в адското горене, което е така добре познато.

Фед никога няма да си позволи отново да се разгорят естествените пожари. Той няма да може доброволно да затегне крановете, както правеше в предишни цикли.

Междувременно въпреки повишаването на лихвените проценти и количественото затягане S&P се понижава с над 20% през третото тримесечие. Фед все още може да контролира горенето. Но трябва да го спре. Ако продължава по същия начин, няма да разберем, че добронамереният режим е излязъл извън контрол, докато не стане твърде късно. Светът трябва да се тревожи от адските пожари. Светът трябва да се притеснява, че Фед си играе с огъня.

Още по темата

Фед не може да печата петрол

Светът започва да мрази Фед

Фед: Инфлацията е корозивна болест

Ако Фед постигне целта си, може да не се стигне до стаглфация