Несигурността, а не неравенствата, притиска човечеството във време на криза

Назрява проблем, когато богатството се превръща в единствен очевиден източник на сигурност

12:30 | 9 май 2020
Обновен: 08:53 | 6 юни 2020
Снимка: Melissa Alcena/Bloomberg

„Обложете богатите“ се превърна в прогресивен боен вик и то не само в крайните среди. Бичът на икономическото неравенство е политиката на знаменитостите, изразена еднакво от Нобелови лауреати и международни лидери, пише Албена Азманова, автор на „Капитализъм на ръба” и професор по политика в Брюкселското училище за международни изследвания към Университета на Кент, предава Investor.bg.

Този лозунг не донесе електоралните победи, на които се надяваха левите. Причината е, че икономическата нестабилност, а не неравенството, е това, което тормози 99-те процента от населението. Разбира се, неравенството е един от симптомите на нестабилността. Да се съсредоточим обаче само върху неравенството е диагностична грешка. И лекът не е просто преразпределението на покупателната способност, а по-радикален: да се изгради по-стабилно, сигурно и устойчиво общество. Пандемията Covid-19 подчертава това.

Възмущението срещу неравенството беше губеща политическа позиция, защото много хора се възхищават на богатите, една малка част очакват самите те да забогатеят, а повечето от останалите просто ги игнорират. В съществуващите социалистически общества прекомерното равенство беше също толкова голям проблем: хората мразеха сивото еднообразие на живота си. Тези настроения са трайни, така че политиката на размахване на неравенството не работи.

Неравенството е статистически факт, пише Investor.bg. То може да бъде измерено и по този начин лесно привлича вниманието. Но кога статистическият факт на икономическото неравенство се превръща във форма на социална несправедливост? Ето един възможен отговор: когато богатството води до социални привилегии или когато крайното богатство се превръща в сила, която е обслужваща и хищническа. Тук реалистичното средство за защита не е преразпределението, а противостоящата сила: синдикални организации и други масови организации, силни и принципни политически партии, преследване за финансови измами и бдителност срещу превземането на държавата.

Втори голям проблем идва, когато богатството се превръща в единствения очевиден източник на сигурност. Това е нашето затруднение сега. Комбинацията от автоматизация, глобализация и съкращаване на публичните услуги и социалното осигуряване породи огромна икономическа нестабилност за обикновените граждани - за мъже и жени, млади и стари, квалифицирани и неквалифицирани, за средната класа и бедните. Тази нестабилност е много по-голяма за малцинствата, имигрантите и други групи в неравностойно положение.

Пандемията бе изострена от несигурността, нашата политически създадена социална несигурност. Несигурността и уязвимостта на 99-те процента се коренят в неадекватността на нашите обществени услуги, слабостта на публичното образование, тежестта на дълга върху висшистите и най-вече в лошото обществено здраве и недостатъчно финансираното или дори недостъпно здравеопазване. Това няма да се промени, дори ако нашите общества станат напълно равни. Ние сме в този лабиринт, защото съвременният капитализъм създаде не просто несигурна класа, а несигурно мнозинство, се посочва в анализа.

Още по темата прочетете в Investor.bg.