Грифин: Програмите за стимули убиват стимула за работа

Има огромно разделение между лагера, който смята, че икономиката все още се нуждае от повече стимули, за да се възстанови напълно от пандемията и другия лагер, който смята, че правителството вече е отпуснало твърде много стимули.

Мисля, че знам какво ще кажете, но все пак ще Ви попитам. От кой лагер сте?

Бях в Белия дом през март 2020 г. и президентът Тръмп щеше да представи и всъщност направи предложението за данъчна ваканция на социалното осигуряване.

Трябваше да посоча на президента, че проблемът не е в хората, които са на работа.

Проблемът, с който страната ни се сблъсква са хората, които не могат да работят, сервитьорката, служителите на хотела, хората в туристическата индустрия, които буквално като с едно изключване на бутона, останаха без работа.

Всички знаем статистиката на тази впечатляващо голяма част от нашето население, която няма спестявания.

Не е приятно да решите да не сте съгласни с президента Тръмп, но трябваше да направя всичко, което е необходимо, за да получат чекове възможно най-бързо тези американци, които бяха загубили всякаква способност да посрещат своите основни нужди в живота, тъй като пандемията щеше да унищожи десетки милиони домакинства, които нямаха спестявания и няма перспективи за работа за неизвестен период от време.

Свалям шапка на Вашингтон за бързите действия относно първия пакет стимули.

Предоставихме тези чекове на американските семейства и защитихме способността на хората да посрещнат основните си потребности.

Сега това се разрасна с времето до множество програми, които в крайна сметка унищожиха мотивацията за работа.

И вие, и аз знаем броят на хората днес, които печелят повече пари от правителствените помощи, отколкото когато са били на пълен работен ден.

Това осакати веригата на доставките в Америка.

Пример от реалния живот. Бях в ресторант в северните предградия на Чикаго с мой приятел, който всъщност е сред публиката.

Поръчахме вечеря. Собственикът, латиноамериканец, се появи след час. Невероятно беше просто да почувстваме силната му тревога.

Той каза: „Съжалявам за ужасната ситуация.“

Дори не бяхме се оплакали, но той просто знаеше, че нещата не са наред. Каза ни: „Това е много тежък момент за моя бизнес. Не мога да наема хора и не мога да задържа хората.“

Мъката изписана на лицето му беше покъртителна.

С това се сблъскват толкова много малки бизнеси днес в Америка.

Толкова е трудно да се намерят хора, които да се върнат на работа, за да вършат работата, която трябва да се свърши.