Подводната мисия на внука на Жак-Ив Кусто, част 2

Проф. Тони Адлър, историк, Carleton College:

През 60-те и 70-те години става космическата надпревара. Така че имаше аналог между изследването на вътрешното пространство, океаните и външното пространство и в САЩ вече хората от правителството, в NASA и във флота гледаха напред към бъдещи мисии за изследване на космоса и мислеха, че тук под водата имаме перфектен аналогов пример, с който вече можем да проучим как ще се държат екипажите в изолация в малко пространство,      за дълъг период от време.

Студената война е изключително важен контекст за разбиране и на това. И руснаците отиваха в космоса и имаше няколко съветски хабитата, но те никога не са изглеждали като жизнеспособна, истинска конкуренция за американците.

Подводната конкуренция между американците и СССР се разигра между ядрените подводници, но не и между подводните хабитати.

Никой не колонизираше морското дъно. Мисля, че технологията е доказана през 60-те и 70-те години,  но имаше и други причини, че не беше толкова полезна  или се оказа, че не е нещо, което е било необходимо да се направи за дълъг период от време. Разработената технология позволи на водолазите да се компресира на борда вместо на дълбочина.

Можете да бъдете компресирани в компресионна камера в кораб, след това спуснат в капсула, докато все още е под налягане, да излезте от капсулата, да работите на петролната платформа, да се върнете в капсулата и да останете под налягане на повърхността. И тази технология наистина се разви от всички тези експерименти с подводни хабитати, но те някак останаха извън уравнението.

Проф. Рика Андерсън, микробиолог, Carleton College:

Първоначалната идея основно беше, че хидротермалните отвори са нещо като естествена лаборатория, защото те са доминирани от градиенти. Така че в средата на комина е наистина горещо. Това е вода, която може да бъде гореща до 400 градуса по Целзий, а на метър разстояние водата е два градуса по Целзий. Така че между тях има всякаква температура,  каквато бихте могли да искате за всякакви реакции.      

Те са много трудни за изучаване, защото са на дъното на океана, на хиляди метри дълбочина и можем да вземем проби само, когато изпратим кораб там.

Била съм в Алвин до тези отвори. Да си там на място е невероятно, защото получавате много по-добра представа за това как изглежда околната среда по триизмерен начин.

Само докато бях на това пространство придобих много по-добро усещане за това как наистина изглеждат тези хабитати и доколко са свързани, и дали микробите и съставните им елементи могат да плават от един отвор към следващия. Това, което наистина бих оценила, независимо дали съм присъствала или не, е просто да мога да разглеждаме тези неща продължително за дълъг период.

Разбирането за това как се адаптират микробите с течение на времето е нещо, което все още не сме се постигнали и върху което работя в момента, за да се опитаме да разберем по-добре. В това има голяма стойност.

Дали ще трябва да присъствам физически през този период е друг въпрос, защото харесвам бани и обичам да имам храна и слънчева светлина, така че може би не.

Радваме се на приключението да слизаме там, но в крайна сметка искаме да спим меко легло, което не е студено и влажно.