Да си спомним за Кисинджър, част 1

"Възприемаме външната и икономическата политика винаги като нещо, което има ясни крайни дати и като нещо, което или е в състояние на конфликт, или в състояние на блажен мир. Ако през деветдесетте години направим нещата както трябва, ще живеем в по-малко опасен свят, но който никога няма да бъде напълно без проблеми, и в който изтънченото американско държавничество при коригиране на различните баланси, както политически, така и икономически, ще бъде подложено на сериозно изпитание. Но ако се справим добре, това може да бъде изключително продуктивен период", казваше Хенри Кисимджър.

Той определяше света на дипломацията в продължение на две поколения, преработвайки геополитическата карта на Азия и Близкия Изток.

Еврейски бежанец, избягал от нацистка Германия в Съединените щати, Кисинджър се завръща като редник от американската армия да служи в битката при Ардените.

След войната Кисинджър става д-р Кисинджър, когато печели докторска степен по политически науки и след това става част от Харвардския университет.

Когато Ричард Никсън става президент през 1969 г. той назначава Хенри Кисинджър за свой съветник по националната сигурност и го използва да отвори прозорец към Китай, който направи сегашното икономическо чудо възможно.

За повечето хора през 1968-69 г. изглежда немислимо САЩ да имат отношения с такъв краен, ревностен режим като този на Мао Дзъдун.

Спомнете си, че културната революция бе набрала пълна скорост и повечето хора смятаха, че режимът е просто налудничав. Така че самата идея за опит за установяване на отношения бе цел на едно малцинство.