Основната причина, поради която Израел става все по-трудно да защитава своите военни действия спрямо ивицата Газа е, че има голям процент цивилни жертви в следствие на бомбардировките и действията на израелските отбранителни сили. Поради този фактор става много трудно защитима тази военна акция на Израел. Това създава неудобства в редица направления на израелската външна политика – най-важното от които, са двустранните им отношения със САЩ, тъй като американската страна играе ключова роля в подкрепата за действията на Израел спрямо „Хамас“. Това заяви Мартин Табаков, политолог в предаването „Клуб Investor” с водещ Ивайло Лаков.

САЩ изпълняват две основни функции, когато подкрепят Израел – едната е техническо-логистична, тъй като ги захранват с необходимите боеприпаси, а другата е дипломатическата защита, която Вашингтон оказва. Това обаче не трябва да ни убеждава, че администрацията на Джо Байдън е обезателно съгласна с действията на Израел, защото хуманитарната цена, която плаща ивицата Газа, започва да тежи изключително много на американския президент, смята политологът.

„Редица проучвания сочат, че вече повече от половината от демократите и тези, които евентуално биха гласували за Джо Байдън, са срещу политиката на подкрепа на САЩ спрямо Израел. Това е като тиктакаща електорална бомба за Байдън предвид, че предстои изборна година.“

Все по-сложни стават отношенията между Байдън и Бенямин Нетаняху, тъй като едно от основните разминавания между двете държави, е доставката на хуманитарна помощ за ивицата Газа, която е сведена до изключително минимални количества. Друга посока за разминаване между Байдън и израелската администрация е това, че американците изобщо не желаят да видят офанзива по суша спрямо палестинския анклав Рафах, където са се струпали почти 1,5 млн. от палестинците, коментира Табаков.

Въпросът със самостоятелна автономна Палестинска държава е базовият концептуален проблем, но той не е само между Тел Авив и Вашингтон, а и между Тел Авив и широката международната общност. Ако тази общност има базов консенсус по отношение на Израел и палестинския конфликт, това е, че той трябва да бъде решен стратегически със създаването на Палестинска държава, която да съществува успоредно на Израел. САЩ и Великобритания са склонни да ускорят въвеждането в план на тази формула за две държави, но тя е категорично отхвърлена от Нетаняху, изтъкна Табаков.

„По този начин самите американци си дават сметка, че в лицето на текущото израелско правителство, те нямат събеседник за постигане на мир.“

По отношение на преустановяването на военните действия има последващ конфликт във визиите на САЩ и Израел, тъй като американската страна настоява за окончателно прекратяване на атаките, докато Тел Авив е по-скоро склонен това да бъде временно, отбеляза още политологът.

Отношенията между Тръмп и Нетаняху всъщност се влошиха по няколко причини – израелският лидер много бързо поздрави Байдън за победата на американските избори, а това е нещо, което бившият американски президент прие за предателство. Въпреки нагнетеното напрежение между тях, Тръмп е задължен да защитава произраелски позиции заради вътрешнополитически за САЩ причини.

Разсекретен доклад на американските служби сочи, че политическият хоризонт на Нетаняху е изключително кратък оттук нататък и според САЩ предстоят преждевременни парламентарни избори и евентуална загуба на властта на настоящия израелски лидер. Според социологически проучвания в Израел, ако сега има избори, Нетаняху и неговата широка коалиция ще загубят своето мнозинство, посочи политологът.

„Ако има нещо, за което Байдън и Тръмп са единодушни, това е, че с Нетаняху е невъзможно постигането на дългосрочен мир по израело-палестинския въпрос.“

Интересно е, че предложението за евентуално дисоцииране на натовски войски на територията на Украйна дойде именно от френския президент Макрон. Историята показва, че от западните държави именно Франция е била в максимално близки отношения и е проявявала разбиране към Русия и по-конкретно Макрон. Според Табаков заявката на френския президент, че Украйна трябва еднозначно да спечели войната, тъй като друг изход би донесъл допълнително нестабилност в Европа, е ключово изменение във френското ситуиране на геополитическото такова. Това е една от „тектоничните“ промени в геополитическия ландшафт на Европа.

„Зад тази рязка промяна на Макрон има и френски причини, свързани с това, че от няколко години насам Франция губи влияние в Северна Африка и в Сахел. На мястото на френското влияние, все повече се увеличава руското. Това е част от причините, по които можем да си обясним резервираността на Макрон спрямо Путин.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да намерите тук.