От речта на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен става ясно, че е "дошъл моментът да се пренапише европейският договор". Това каза политологът проф. Анна Кръстева, в предаването "Клуб Investor" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Това означава няколко неща. От една страна е нужно да се препотвърди готовността на страните членки на Европейския съюз да бъдат членове на съюза, защото има напрежение. Това би поканило всички отново да станат съучредители".

В същото време се отварят вратите за много фундаментални въпроси за самата структура и мисия на ЕС, каза още проф. Кръстева. По думите й в словото на Урсула фон дер Лайен е посочено и едно от големите предизвикателства пред Европейския съюз - огромното желание на някои страни като Украйна, като Балканските страни, да станат членове и "тяхната тотална неподготвеност". "Те не могат просто да бъдат пренебрегнати, защото много други чакат да ги прегърнат - и Русия, и Китай". 

"В своето слово за състоянието на Европейския съюз, изнесено в един трагичен исторически момент, в година на гореща война, Урсула фон дер Лайен много ясно назова, че това е война на Русия срещу Украйна, но също и срещу Еврпейския съюз, срещу икономиката и фундаменталните му ценности - че е война на автокрацията срещу демокрацията". 

Кръстева се съгласи, че речта й е била много силна, като е видно, че тя е израстнала като лидер на еврокомисията. "Това е неизбежно. Кризите са лидерско време. Всички кризи имат нужда от един говорител, а не от многогласието на една по-обичайна политическа ситуация, където звучат множество алтернативи". 

"Ключов елемент в теорията на кризите е, че те изискват и създават силно лидерство. Второто, което много ясно прозвуча в нейното слово е нарастващата ефикасност в кризисния мениджмънт. Тя даде съвсем конкретни примери, докато финансовата криза изискваше години, докато се преодолее, пандемията - седмици, при войната в Украйна отговорът на ЕС беше, първо - много бърз, моментален и второ - много единен. Това бяха двата аспекта, които подчерта тя. Вторият интересен пример който тя даде беше с най-дълбоката рецесия - след Втората световна война и, че тя е била последвана и от най-бързото възстановяване. Това тя веднага върза с големите планове на ЕС в настоящия момент".  

На въпроса дали Брюксел и Урсула фон дер Лайен имат силите да управляват и овладеят кризите, в които се намираме, на фона на видимото вече социално недоволство в Чехия, Полша и други европейски страни, или Путин ще успее да постигне целта си да разпадне ЕС, проф. Кръстева каза: "Ако все пак има нещо, което модерира крайнодесните лидери, както тези в Рим, така и в Стокхолм, то това е, че всички имат нужда от щедро раздаваните евросредства. Има някакво модериране на антиевропейското говорене, защото всички имат нужда от тези евросредства".

Освен това при управлението на кризи, особено такива, които достигат толкова драматично до обикновения гражданин, отговорностите са разпределени асиментично, обясни гостенката. "Повечето от тях се падат на националните правителства и по-малко на Брюксел. Не искам да оправдавам Брюксел, но това, което започна ЕС, още в отговор на предишни кризи, е безпрецедентно раздаване на пари, естествено при поставени условия, включително касаещи антикорупционни мерки".

"Но тези огромни средства - 100 млрд. евро вече са раздадени и предстои да се раздадат още 700 млрд. евро на държавите членки - това е един огромен стимул, една огромна инжекция за националните правителства. И тук идва огромната отговорност - тези средства да отидат до правителствата и до икономиката безкорупционно. И второ - не просто да отидат за консумация, за омекотяване на кризата, което е важно, но да отидат за преструктуриране на икономиката. Виждаме какво става - какво се случва, когато се допусне енергийна зависимост".

И въпреки всичко не трябва да се пропуска фактът, че в началото на годината зависимостта от руски енергоносители е била 40%, а в момента (през септември) е 9%, подчерта Кръстева. "Това е огромно намаление на зависимостта, което е впечатляващо и за което наистина основна заслуги има координиратата европейска енергийна политика".

Относно срещата на върха в рамките на Шанхайската организация за сътрудничество Кръстева каза, че организацията се рекламира като най-големият орган за сътрудничество, обхващащ половината световно население, защото в него влизат, освен Русия и Китай, също и Индия, Иран, Турция, Пакистан. Това е "много ярък израз на демонстрация на антизападна коалиция" и неслучайно за срещата на върха е избран Узбекистан, защото това е "симловно място по Пътя на коприната" и показва една "съвременна амбиция за създаване на антизападен фронт". 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да гледате тук.