Клуб Investor

Събота, 20 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Политическата промяна в България - резултат от смяна в поколението и в масовия вкус

Първан Симеонов, политолог и изп. директор на "Галъп Интернешънъл", в предаването "Клуб Investor", 03.12.2021

20:32 | 4 декември 2021
Обновен: 20:36 | 4 декември 2021
Автор: Галина Маринова

Имам умерена надежда. Това, което се променя в България е "поколението и масовият вкус", каза Първан Симеонов, политолог и изп. директор на "Галъп Интернешънъл", в предаването "Клуб Investor" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков. Преди хората искаха "човек от народа", преди това искаха успели на Запад личности. Сега пак искат успели българи на Запад. Вероятно след това пак ще искат "човек от народа".

"Променя се и още нещо - търпимостта към корупция. С новите поколения, които малко повече пътуват и сравняват, които изпитват културен шок, когато сравняват модела на управление в Нидерландия и България, например, търпимостта към корупцията ще намалява. Бавно, но неотклонно, България ще върви към модернизацията. Заявката е модернизационна, даже реформаторска, въпреки че е трудно да си реформатор, когато си компромисна формула".

Относно влиянието на пандемията върху обществото политологът каза, че има "две трудно съчетаеми, но еднакво верни плоскости, в които мислим този вирус". "Едната е санитарната - плоскостта на правилата, на ежедневието. Там, несъмнено, трябва да спазваме правилата, да се ваксинираме, да изпълнваме предписанията и т.н. В същото време има още една плоскост, на която се опитваме да осмислим на какъв стадий са обществата ни, като има напрежение между тези двете".  

"Второто много важно, което се получава, поне за мен, е, че има едно пресищане с темата. Това пресищане започва вече да работи и контрапродуктивно и, за съжаление, нагнетява известни страхове. Не говоря за пресищането с фалшиви новини и дезинформация, това е ясно. То е зловредно и изобщо не говорим за това. Големият проблем е, че хората, чисто социологически, спират да слушат. На моменти трудно се оцелява и в инфо-демията. Две години след началото на този вирус нашите общества нямат нито сигуността срещу вируса, перспектива, хоризонт и т.н., нито свободата, която имаха преди това". 

При обсъждането на процесите в обществото на фона на пандемията "трябва да се излезе от този крайно експертен улей, който е верен, но понякога трябва и управленски, политически поглед, защото това са политически процеси. Нашите общества се променят", каза гостът. 

На въпроса дали по принцип пандемията променя Европа като цивилизационен модел и в каква посока, гостът каза, че може да се окаже, че заради нерешителността си в каква посока да тръгне - дали да бъде като Китай или "окончателно да пробва като ранната Швеция", може да се окаже че по-напрегнатите, по-идеологически хомогенните, по-несвободните общества са по-ефективни. "Това ще се окаже и шамар за нашата цивилизация и не просто за нашата цивилизация, а за нашето, иначе прекрасно място на картата на света, Европа". 

"Тече борба за надмощие в Европейския съюз. Големият проблем на Европейския съюз е известен - ЕС е икономически могъщ, но политически немощен. Докато има национален егоизъм на големите играчи в ЕС, няма да има единна субектност в ЕС. А без да има субектност, той ще бъде обект на чужди интереси - западни или източни". 

След края на "ерата Меркел" тече търсене на лидер, допълни събеседникът. "Това съвсем не е символно, а съвсем реално, защото знаем, че Европа трябва да покаже политическа тяга. Тя е много силна административно, а слаба визионерски. Оста Франция - Германия е окончателно загубена. Европа в някакъв момент трябва да мисли и за сила. Няма как да си субектен без собствено въоръжение. Все повече стои въпросът дали да бъде или не субект". 

До каква степен пандемията подкопа доверието към елитите и политическите системи изобщо? Сблъскваме ли се с "ефекта на махалото - в много страни имаше политически кризи, породени от деконсолидация след началното вдигане на гарда"?  Дилемата свобода или живот крайно философски ли звучи? Защо продължава "вече месец след месец (Gullup го мери) 45% казват нито съм се ваксинирал, нито ще се ваксинирам"? Защо Европа избра "плавна ескалация към задължително ваксиниране" и трябва ли това да ни тревожи?  Какво се случва с либералната демокрация? Дали тя се видоизменя и ако да, как? Как ще съществува тя изобщо? Какъв ще бъде моделът след COVID? Може ли Зелената сделка да действа като тяга и/или като лепило на европейския проект? 

Повече вижте във видеото.