Спадът на световните цени на суровините се стабилизира на все още завишени нива, което може да попречи на централните банки да намалят бързо лихвените проценти, смята Световната банка.
Според доклад на Световната банка от четвъртък цените на суровините не са променили цените си особено, откакто намаляха с близо 40% от средата на 2022 г. до средата на 2023 г. По-нататъшна ескалация на конфликта в Близкия изток може да доведе до повишаване на разходите, но иначе се очаква световните цени на суровините да спаднат с 3% през тази година и с 4% през 2025 г., заяви организацията.
Това ще запази цените над целите на повечето централни банки за инфлация и с около 38% по-високи от средните стойности за петте години преди пандемията от Covid-19, според доклада.
"Ключовата сила за дезинфлация - спадащите цени на суровините - по същество се сблъска със стена", заяви главният икономист на Световната банка Индермит Гил в съобщение за пресата. "Това означава, че лихвените проценти могат да останат по-високи от очакваното в момента през тази и следващата година. Светът се намира в уязвим момент: голям енергиен шок може да подкопае голяма част от напредъка в намаляването на инфлацията през последните две години."
Прогнозите са, че цените на Брент, световният бенчмарк за суров петрол, ще бъдат средно 84 долара за барел през 2024 г. Според доклада "по-сериозно" прекъсване на доставките, ако конфликтът в Близкия изток ескалира, може да доведе до повишаване на цените над 100 долара за барел. Разходите за ключови метали, използвани в глобалния преход към чиста енергия - включително мед и алуминий - също се очаква да нараснат през тази година.