В понеделник Джо Байдън и Бенямин Нетаняху се опитаха да намалят напрежението в необичайно публичната си вражда относно войната на Израел в Газа, но нямаше признаци, че вътрешнополитическият натиск, който ги отдалечава, намалява.
След седмици на нарастваща ожесточеност между двамата лидери заради израелската наказателна сухопътна инвазия в ивицата Газа, американският президент спечели ценна отстъпка в телефонния разговор с израелския министър-председател в понеделник - първият им от повече от месец.
Нетаняху, широко известен с прякора си Биби, се съгласи да изпрати група съветници в САЩ, за да разговарят за планираното от Израел нахлуване в Рафах, където над 1 милион души са потърсили убежище от боевете.
Опозицията в световен мащаб срещу този план се засилва. Израел настоява, че настъплението към Рафах е необходимо, защото това е последният бастион на "Хамас" - подкрепяна от Иран ислямистка групировка. Нетаняху заяви, че ще позволи на цивилното население да напусне преди всяка атака, но има скептицизъм, включително в САЩ, че това може да бъде направено.
Посещението ще даде възможност на Байдън, който е обект на остри критики от страна на левицата в САЩ, да направи повече за спиране на кръвопролитията в Газа след смъртта на около 31 000 души и на фона на предупрежденията за предстоящ глад.
"Продължих да твърдя, че Израел има право да преследва "Хамас" - терористична група, отговорна за най-тежкото клане на еврейския народ след Холокоста", каза Байдън за разговора. Той добави, че е помолил Нетаняху "да изпрати екип във Вашингтон, за да обсъдят начини за нанасяне на удари по "Хамас" без голяма сухопътна операция в Рафах".
Докато празнуваха отстъпката в понеделник, официалните лица вече спекулираха колко дълго ще продължи тя, като се има предвид натискът, на който двамата лидери са подложени от политическите сили у дома.
Израелските сили се подготвят за действия в Рафах/Повече от един милион души са потърсили убежище в южния град на Газа
Крайно десните коалиционни партньори на Нетаняху искат по-агресивна военна позиция в Газа и отхвърлят създаването на палестинска държава. Избирателите, за които Байдън се притеснява - прогресивните, американските мюсюлмани и младите демократи - искат постоянно прекратяване на огъня и палестински суверенитет. Това е екзистенциална заплаха за американския лидер, като се има предвид, че те могат да му откажат гласове на изборите през ноември в ключови щати като Мичиган.
"Съществува странна симетрия, защото и двамата лидери се обръщат към политическите групи, от които се нуждаят, за да оцелеят", казва Ейтан Гилбоа, професор, който специализира в областта на американско-израелските отношения в университета "Бар Илан" край Тел Авив. "Проблемът е, че те са на противоположни страни."
Споразумението за посещение на израелски официални лица, постигнато в резултат на телефонно обаждане от двамата лидери, е рядък светъл лъч в отношенията, които стават все по-обтегнати през месеците, откакто бойци на "Хамас" нападнаха Израел на 7 октомври, а Израел отговори с наказателна въздушна и сухопътна кампания. Правителствата на двамата лидери започнаха открито да се критикуват взаимно, а миналата седмица група сенатори призоваха Байдън да спре военната помощ за Израел.
Речта на Шумър
Тази неприязън достигна връхната си точка миналата седмица, когато лидерът на мнозинството в Сената Чък Шумър, най-високопоставеният еврейски служител в САЩ, заяви в речта си, че Нетаняху "е загубил пътя си". Нетаняху, каза Шумър, е станал зависим от десните екстремисти и е време за нови избори в Израел. Следващите ще се проведат едва през 2026 г.
Нетаняху бързо отвърна на удара, заявявайки, че е "неуместно" да "отидеш в приятелска демокрация и да се опиташ да замениш избраното там ръководство".
Байдън не подкрепи призива на Шумър за предсрочен вот в Израел. Но каза, че колегата му демократ "направи добра реч и мисля, че изрази сериозна загриженост, която се споделя не само от него, но и от много американци".
Запознати със стратегията на администрацията казват, че екипът на Байдън, както и Шумър, е възприел "стратегия на разграничението" - критикува Нетаняху и същевременно потвърждава подкрепата си за Израел. Нетаняху е направил нещо подобно, представяйки се като единствения, който може да се противопостави на исканията на Байдън за независима палестинска държава.
"Странна" динамика
"Имаме тази странна разяждаща динамика, при която и двамата мъже виждат предимство или полза в това да се борят с другия за собствената си политическа съдба", казва Майкъл Сингх, анализатор от Вашингтонския институт за близкоизточна политика. "В известен смисъл това прикрива отношенията, които според мен бяха доста кооперативни между САЩ и Израел по време на този конфликт."
Въпреки че запознат с въпроса човек заяви, че екипът на Байдън е обсъждал възможността за ограничаване на военната помощ за Израел по някакъв начин, Байдън заяви пред MSNBC, че САЩ никога няма да "отрежат всички оръжия" за Израел.
Все пак има прецеденти. През 1975 г. президентът Джералд Форд нарежда "преоценка" на политиката на САЩ към Израел, като забавя продажбата на изтребители F-15 и замразява други оръжейни доставки, когато Израел отказва да се изтегли изцяло от части от Египет след войната Йом Кипур през 1973 г.
През 1981 г. президентът Роналд Рейгън забавя доставката на бойни самолети F-16, след като Израел бомбардира централата на Организацията за освобождение на Палестина в Бейрут. А през 2014 г. администрацията на президента Барак Обама забави доставките на ракети "Hellfire" по време на поредица от боеве в Газа.
Байдън би могъл да последва примера му, като забави въоръжението от F-35 до тежки бомби. Но подобен ход би създал собствени политически проблеми у дома, особено сред еврейските избиратели и други поддръжници на Израел. Има и признаци, че двете страни продължават да си сътрудничат, дори когато лидерите им се карат.
Налице е несигурен и спиращ напредък към прекратяване на огъня и споразумение за заложниците. Израелски официални лица, включително Давид Барнеа, ръководител на разузнавателната агенция Мосад, пътуваха до Катар в понеделник за непреки преговори с "Хамас". Много от политическите лидери на групировката живеят в държавата от Персийския залив, която е ключов посредник между двете страни.
Споразумението с "Хамас", обявена за терористична организация от САЩ и Европейския съюз, може да намали напрежението в световен мащаб. Преговорите са съсредоточени върху освобождаването на заложници от Газа и палестински затворници от израелски затвори, както и върху предоставянето на повече помощи в Газа. Стрелбата и бомбардировките ще спрат за поне шест седмици. Усилията на САЩ да обединят Израел и Саудитска Арабия с дипломатическо споразумение също може да се ускорят.
"Това, което наистина е изненадващо, не е, че това се случва, а че отне толкова време да се случи между Байдън и Биби", каза Сингх за напрежението между двамата лидери. "Ние преживяваме това пет или шест месеца, а президентът Байдън доста по-дълго подкрепяше Израел, отколкото някой би си помислил."
В развитие – най-доброто от седмицата /п./
