McKinsey: Климатичните цели ще струват $9,2 трлн. годишно до 2050 г.

Никой не може да изчисли щетите от бездействието, но учените са единодушни, че цената на прехода ще бъде много по-ниска

12:00 | 25 януари 2022
Автор: Антон Груев
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Нов анализа на консултантската компания McKinsey & Co. изчислява, че инвестициите в нова инфраструктура и системи, които са необходими за постигане на международните климатични цели може да достигнат 9,2 трилиона долара на година до 2050 година, предава Bloomberg. Това е с поне 3,5 трилиона годишно повече отколкото държавите харчат в момента, както за нисковъглеродна инфраструктура, така и за промени в начина по който хората използват земята.

Анализаторите на McKinsey са искали да разберат колко инвестиции и какви промени в поведението ще са необходими, за да се намали въздействието на замърсяването с парникови газове до нула до 2050 г., в съответствие с научните насоки и Парижкото споразумение. Техните открития показват, че за да се запазят условията на планетата стабилни, употребата на въглища на практика ще бъде премахната в световен мащаб до 2050 г. Добивът на нефт и газ ще спадне съответно с 55% и 70%, а 200 милиона нови работни места ще заменят 185 милиона позиции, които повече няма да са необходими на глобалната икономика. Инвестициите в енергийния сектор биха могли да повишат цените на електроенергията с 25% до 2040 г. и те ще останат с 20% по-високи от днес до 2050 г.

Никой не знае с голяма точност щетите, които неконтролираните климатични промени биха нанесли на света. Но учените казват, че цената на бездействието ще бъде много по-голяма от тази на борбата с тях.

Докладът показва, че развиващите се страни са в най-неблагоприятна позиция, защото ще трябва да харчат най-много за нова инфраструктура като дял от своя БВП – 10,8% от БВП в Африка на юг от Сахара и Индия. В САЩ, този процент ще бъде 6,4 от икономиката. Има различия и в рамките на отделните държави. Изследването идентифицира 44 окръга в САЩ, в които повече от 10% от работните места зависят от индустриите на изкопаемите горива или производителите на автомобили и хората са заплашени от висок риск от дислокация, освен ако правителствата не приемат политики за преход и преквалификация.

Достигането на нетни нулеви емисии до 2050 г. ще изисква безпрецедентно сътрудничество от всички, в световен мащаб, от национални лидери през корпорации до отделните потребители. Екипът идентифицира девет ключови изисквания, които включват не само нисковъглеродна инфраструктура, но и нови вериги за доставки за нейното производство, големи промени в разпределението на капитала и финансирането, както и достатъчно силни институции и обществена подкрепа, за да изпълнят задачата.

Необходима е усъвършенствана технология, но сама по себе си тя няма да бъде достатъчна.

„Когато говорим за технологиите, вероятно сме по-далеч, отколкото хората осъзнават“, казва Мекала Кришнан, съавтор на доклада и партньор в McKinsey Global Institute, вътрешния мозъчен тръст на организацията. „Около 85% от намаленията на емисиите, които ни трябват, за да достигнем до нула в Европа, са възможни с технологии, които съществуват днес.“

Докладът допълва анализ на McKinsey от януари 2020 г., който разглежда физическите въздействия на изменението на климата. Независимо от твърдението на новия доклад, че преходът към нетна нула би бил много по-малко осакатяващ от непрекъснатото изменение на климата, авторите ясно подчертават, че стратегическият, координиран преход е драстично по-евтин от ad hoc, реактивен преход.

„Това наистина е глобален проблем, който ще изисква глобално решение“, казва Хамид Самадари, старши партньор и съавтор в McKinsey. „Това ще изисква ниво на сътрудничество и решимост и единство на целите, което е отвъд това, което сме постигали в миналото.

Докладът не е пътна карта, посочват авторите, а приблизителна оценка на това какво изисква добре управляван икономически преход, като се вземе предвид всичко - от инфраструктура до неравенство. Това е голяма задача, която идва с няколко предупреждения – сред тях „не е ясно дали на първо място е постижим сценарий от 1,5°C, нито какъв път би поел светът, за да го постигне, той е възможен “, пишат авторите. В Парижкото споразумение нациите се съгласиха да ограничат глобалното затопляне до „много под 2°C“ в сравнение с прединдустриалните нива – и определиха 1,5°C като още по-безопасен вариант. Научен доклад на ООН от 2018 г. подчертава колко е важно емисиите да бъдат ограничени до минимум най-късно до 2050 г., за да има шанс да задържим затоплянето под границата от 1,5°C. 

Прогнозите на McKinsey се основават на сценарий, разработен от Мрежата за екологизиране на финансовата система, група от десетки централни банки, които споделят изследвания и потенциални решения за политиката в областта на климата. Това позволява на изследователите да си представят крайна цел – в този случай премахване на емисиите на CO₂ до 2050 г. – и да работят назад до прогнозните разходи за постигането й в световната икономика.