Водена от Русия организация изпраща войски в Казахстан заради протестите

Блокът наречен Организация на договора за колективна сигурност изпрати „умиротворителни сили“ в страната

12:31 | 6 януари 2022
Обновен: 14:40 | 6 януари 2022
Автор: Антон Груев
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Русия и нейните партньори изпратиха военни части, за да успокоят протестите в Казахстан, които представляват най-голямата заплаха за лидерите на централноазиатската република от десетилетия, предава Bloomberg.

Десетки протестиращи срещу властите са били убити от силите за сигурност, предоха от полицията в четвъртък, след като президентът Касъм-Жомарт Токаев е наредил провеждането на „антитерористична операция“, за да овладее демонстрациите. В четвъртък банките временно са спрели работа. Токаев е обявил извънредно положение в цялата страна, а достъпът до интернет е бил спрян.

В последните дни хиляди протестиращи излязоха по улиците в градове из цялата страна, заради влошаващият се стандарт на живот и цените на горивата. Те превзеха правителствени сгради в резултат на което бяха убити няколко служители на правоприлагащите органи.

Воденият от Русия блок наречен Организация на договора за колективна сигурност изпрати „умиротворителни сили“, за да подкрепи своя дългогодишен съюзник в региона в борбата срещу мащабните протести на обществото. Първоначално не стана ясно колко войници са били изпратени. Малко преди това имаше репортажи, които показваха, че някои от силите за сигурност са се предали пред бунтовниците.

Цените на урана нараснаха с почти 8% поради размириците в най-големия износител на ядрено гориво. Казахстанските облигации и валута поевтиняха. Нямаше признаци за нарушение на производството на петрол, който е най-важният износен продукт на страната.

Казахстанската централна банка временно спря дейността на банките в страната и фондовата борса. Говорителят на институцията Оза Рамазанов заяви, че се очаква прекъсването да се отнася само за четвъртък. Токаев нареди цените на важни горива да бъдат изкуствено контролирани и забрани износа на някои земеделски продукти за 180 дни, за да ограничи инфлацията, предаде агенция Interfax.

Поради спирането на интернет и други важни комуникационни канали в страната е трудно да се разбере доколко среднощната правителствена акция срещу демонстрантите е била успешна. Руската държавната агенция ТАСС публикува видео на тежко въоръжени войски в Алмати, бившата столица и най-голям град в страната. В сряда вечерта властите предадоха, че са си върнали контрола над летището в града.

Шестте държави от Организация на договора за колективна сигурност са посочили „заплахи за националната сигурност и суверенитет“ на Казахстан причинени „отчасти от намеса от чужбина,“ решават да разположат сили за „ограничен период от време с цел да стабилизират и нормализират ситуацията в страната,“ според кратко изявление от алианса, публикувано рано в четвъртък сутринта. Нито от алианса, нито от правителството на Токаев посочват кои са външните сили отговорни за насилието, което изглежда е започнало спонтанно. Русия е основният член на организацията, но в нея участват и Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан.

Това е вторият значим случай за последните 2 години, в които Кремъл се намесва, за да подкрепи свой съюзник, който се бори със социално недоволство. През 2020 година президентът Владимир Путин помогна на беларуския лидер Александър Лукашенко да се справи масовите протести в страната, които доведоха до налагане на санкции от САЩ и техните съюзници срещу Беларус. В момента Лукашенко води преговори със САЩ и Европа заради продължаващия конфликт в Украйна.

Кремъл редовно е осъждал уличните протести в бившите страните от Съветския съюз и ги определя като опити от Запада да използва „цветни революции“, за да свалят правителства.

В Казахстан, демонстрациите започнаха през уикенда в западната част на страната заради недоволство свързано с нарастващите цени на горивата и бързо обхванаха цял Казахстан. Те привлякоха хиляди, които поискаха дългогодишния управляващ Нурсултан Назарбаев да се оттегли от властта. През 2019 година, 81-годишният Назарбаев предава президентския пост на Токаев, но запазва значително влияние върху репресивната политическа система на страната.