Зеленият преход поставя огромни предизвикателства към миннодобивната индустрия, защото трябва ние, като индустрия, да доставяме много повече мед. За да се постигне до 2035 година да няма вече дизелови двигатели, а да са само електрически, производството на мед трябва да се увеличи от 20 до 40 пъти, защото не говорим само за двигателите. Трябват и производства, които да произведат тези двигатели, а на тях също им е необходима мед. Това каза проф. д-р инж. Илия Гърков, старши вицепрезидент на Dundee Precious Metals Inc. и изпълнителен директор на дружествата в България, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Медта е един от стратегическите метали, който намира приложение във всяка една част на нашия живот. Другото са благородните метали. Златото е един метал, който е натоварен с много емоция и чувства, но от друга страна без него мобилните връзки и всички тези нови дигитални играчки няма как да бъдат създадени. Там е голямото бъдещо потребление, което вече е и настоящо, на благородните метали, както и на редкоземните, каза Гърков. 

"Ще започнем да гледаме по по-различен начин на минната индустрия. Тя трябва да се промени, да се адаптира към новите изисквания, от гледна точка на екологосъобразност и взаимодействие с местните общности, и то не от перспективата на днешния ден - 2022-2030 година, а от това какво ще е бъдещето през 2070, 2100 година. Защото ние, като общество, трябва да намерим и други ресурси". 

Предизвикателство към обществото ни е, че не е далеч времето, когато човечеството ще започне да добива метали от Космоса, независимо дали ще бъде от Марс или от астероиди, заяви Гърков. "Един средностатистически астероид от Главния астероиден пояс между Марс и Юпитер, а там са милиони такива, е в състояние да покрие настоящите нужди на човечеството от желязо, волфрам, никел и други метали, в рамките на 200-250 години. Така че, всъщност, предизвикателството е как човечеството по-бързо да стигне до тези изкопаеми, за да има неограничен достъп на ресурси". 

За плановете на компанията за разкриване на нови залежи в България събеседникът каза: "Понастоящем имаме проучвателни площи, които са и в района на рудник „Челопеч“ и в територията на рудник „Ада тепе“, тъй като всяка една минна компания, за да развива бизнеса си, трябва да извършва проучвания. За това не е толкова лесно да увеличиш или удвоиш производството си. Ти първо трябва да проучиш, трябва да докажеш, че има запаси и дали е икономически и технически възможно да ги вземеш“. 

Именно за това и заради огромното търсене на фона на зеления преход, държавите и обществата, които допускат и са по-отворени към минната индустрия, ще направят бум. Това ще се случи в Африка, Латинска Америка, Азия, подчерта инж. Илия Гърков. 

"Европа трябва да развива суровинната си база, за да може да отговори на тези очаквания. Да, Европа не може, като континент, да си достави всичко сама на себе си, защото отдавна живеем в глобален свят и отдавна всички зависим от всички".

Covid кризата спря износа от Китай и се видя, че наистина минната индустрия е една от основополагащите, добави гостът. "Наистина много правителства разчитаха на тази индустрия да изнесе тежката част на икономиката по време на Covid кризата". По думите на събеседника сега има недостиг на чипове, "защото по-голямата част се произвеждат в Корея и Китай, но пък суровините идват от Китай и от Русия. Русия вече не изнася, а Китай не иска да ги изнася, за да държи монополното право". 

"Този проблем ще се реши с търсене и проучване на нови находища, защото по земното кълбо има още много неизследвани територии. Аз, като минен инженер, се надявам да бъдат открити такъв тип залежи и на други места, така че и обществото, и индустрията да не зависят толкова много от една или две държави по света, които да използват своето монополно право и да диктуват какво ще се случва". 

Геополитическото напрежение и войната в Украйна се отразяват силно негативно на минните компании, защото има подтискане на цените, коментира гостът. "Когато има кризи, като Covid и особено война, обществото има други приоритети. Първо трябва да се постигне мир, нещата да се балансират и чак тогава тръгваш да инвестираш в строителство на нови бизнеси, нови сгради. Най-напред трябва да осигуриш мира, а чак тогава тръгваш да мислиш за дългосрочното препитание". 

Общо в трите дружества наетите са около 1250 души, като особеността на индустрията е, че на едно директно наето работно място се откриват пет работни места. Така че, хората, които имат препитание, благодарение на дейностите на компанията са близо 10 000 човека. Средната заплата, която компанията осигурява на работниците си е „от порядъка на 3270 лева“, без да се брои инженерно-ръководния персонал, „който е много малко“, разкри Гърков. По думите му приходите за 2021 година са „от порядъка на около милиард за двете компании, общо сумарно, а разходите са над 500 до 700 млн. лв“. Брутната печалба за миналата година е 250 млн. лв., „като се говори със закръгление“.  

Какво цели новата инициатива на "Дънди Прешъс Металс" за създаване на фонд за микро, малък и среден бизнес? Защо се подкрепят в тяхното създаване и развитие такива бизнеси, които нямат нищо общо с минната индустрия? Как компанията е помогнала за създаването, само в рамките на двете пандемични години, на 93 работни места в района на Крумовград в сферата на производството на мебели, дограма, билки, зеленчукопроизводство? Какво представлява самообучаващият се, автономен дрон, който е пригоден за работа в минната индустрия, където няма GPS покритие, разработен в рамките на съвместен проект между "Дънди Прешъс Металс" и американската компания Exyn Technologies? Защо компанията се нарежда след 15-те водещи екологосъобразни минни компании в света по оценка на Standard & Poor's?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.