Предложението за безплатното образование идва в момент, когато се заговори за избори 2 в 1 – то е популистко и не е структурирано. Преди няколко години беше приета мярката за защитените специалности, в които студентите държавна поръчка учеха безплатно. Същевременно равният достъп до образование се решава с друга мярка от 2011 г. за студентско кредитиране. Въпросът е, че не е решено какво се прави с тези две мерки, а се въвежда трета. Същевременно тази мярка би могла да даде равен достъп до висшето образование. Това коментираха проф. д-р Сергей Игнатов, бивш министър на образованието и Илиян Чабуклийски, председател на студентския съвет на УНСС в предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.

Предложението за споделено финансиране, което въведе Иван Костов, не беше въведено от партийна гледна точка, а беше научно обосновано. Висшето образование не е социална мярка, защото то не е задължително, а и студентите много скоро ще имат лична полза от завършването на висше образование. В средите, които се занимават с управление на образованието се смята, че студентът трябва да стане съучастник в изграждането на своя жизнен проект, посочи Игнатов.

Със сигурност има студенти, за които таксата представлява проблем. В УНСС таксата за държавна поръчка е ниска, но в някои университети тя варира между 1000 – 2000 лв. За някои студенти това е спирачка, а не трябва таксата да бъде водеща при избор на специалност. Наше проучване показа, че 90% от колегите са „за“ отпадането на таксите за държавна поръчка, а само 10% са против, заяви Чабуклийски.

Българското висше образование се нуждае от постоянно реформиране, тъй като качеството се приближава до средноевропейското равнище, но вкусът за една провинциалност остава. По-добре би било тези 150 млн. да се дадат за стипендии на конкурсен принцип и да се насочат към специалности, от които страната има нужда, като например медицинските. Освен това тези средства биха могли да отидат за модернизация – дигитализация, електронни библиотеки и др. Притеснителното е дали тази компенсация, осигурена за тази учебна година, ще бъде актуализирана в следващия бюджет догодина, каза Игнатов.

„Повечето университети трябва да имат за цел да създадат мечтаната чужбина за студентите.“

Предложението за отпадането на таксите може да даде възможност на повече хора да се включат във висшето образование. Ако погледнем статистиката, хората между 18 и 35 годишна възраст, които са заети във висшето образование или са го завършили, са 17,7%, докато за Западна Европа са над 30%. Тази мярка ще подобри този процент и ще ни доближи до средноевропейските нива, смята Чабуклийски.

Според Игнатов активността и качеството на гражданското общество зависят от университетската автономия, тъй като в университетите се обучава елитът на нацията. Ако има университетска автономия, тя след това се пренася извън средата в университета. Особено държавните университети имат проблем с автономията, защото чакат финансиране от държавата, има много контролиращи инструменти и зависят от поддръжката на определени специалности.

Подкрепям тази мярка, защото тя дава равен достъп до висше образование, а то не трябва да бъде на пазарен принцип. Студентите могат да направят информиран избор, като проследят данните за това как биха се реализирали на пазара на труда с дадена специалност и да се насочат към тези с по-високо заплащане, отбеляза Чабуклийски.

Българските университети трябва да излязат от тази провинциална дрямка и да бъдат отворени да приемат студенти отвън, но за да идват студенти от ЕС трябва да се положат много усилия. Професионалното образование излиза от кризата, но ще тръгне, когато бизнесът стане активен, за да каже от какво има нужда и какви предмети трябва да се изучават, коментира още Игнатов.

"За да бъде данъчната система като в Германия, Швеция или Франция, не можем да живеем на системата на плосък данък."

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.