Облечена в бяла лабораторна престилка, Мелиса Б. нахлузва тънки памучни ръкавици и внимателно поставя на бюрото си чанта Hermès Birkin в занзибарско синьо, емблематичната ѝ оранжева кутия, прахосмукачка от плат и различни фактури и разписки. Тя се отдръпва назад, за да огледа чантата на стойност 18 000 долара и да открие някакви издутини или огъвания. Прокарва върховете на пръстите си по горната част, навежда се, за да разгледа паладиевата пластина на капака, след което проверява шевовете. Следва четирите крачета на дъното на чантата, за да установи дали са забити, а не завинтени. След това тя се вглежда в ципа - уверява се, че е произведен от Hermès, с характерната H-образна тапа в края.
Мелиса е сред десетките проверяващи, които Vestiaire Collective, френски уебсайт за препродажба на луксозни стоки, наема в своя център за удостоверяване на автентичността в северния френски град Туркоан. В помещение, изпълнено с подредени редици от бюра и стелажи за дрехи на колелца, Мелиса и колегите ѝ проверяват също обувки, рокли, бижута и безброй други луксозни продукти, включени в списъка на сайта. Те са натоварени със сизифовската задача да уловят фалшификатите, които идват от все по-сложни операции, понякога изработени с кожа от същите кожарски заводи и аксесоари от същите доставчици като оригиналите.
Мелиса (компанията отказва да съобщи пълните имена на много от членовете на екипа, защото се опасява, че конкурентите могат да ги отмъкнат) вдига Birkin до носа си, затваря очи и помирисва еластичната кожа, като вдишва дълбоко, за да поеме аромата. „Мирише почти сладко“, казва тя. Накрая разглежда кутията на чантата с ръчна ултравиолетова лампа, след което преглежда фактурата и документа за покупка. „Тази“, казва тя, „е съвсем истинска.“ Изминало време: 15 минути. Борбата с фалшификаторите е от решаващо значение за доставчиците на луксозни стоки втора употреба, тъй като според Bain & Co. продажбите продължават да нарастват със 7% до над 50 милиарда долара през 2024 г. - изпреварвайки пазара на нови продукти. Миналата година приходите на Vestiaire Collective скочиха с 20%, въпреки че частната компания отказа да разкрие пълните си резултати. Продажбите на базирания в Сан Франциско конкурент RealReal са нараснали с 9,3% до над 600 милиона долара през миналата година. А митата вече повишиха цените на луксозните стоки, внасяни в САЩ, с поне 10%, като има риск те да се повишат много повече, което вероятно ще даде допълнителен тласък на пазара на стоки втора употреба.
През 2021 г. по-малко от една трета от отхвърлените от Vestiaire артикули са били отхвърлени по подозрение, че са фалшиви. Днес те са повече от половината. Нещо повече, въпросните фалшификати не са евтините копия, които се срещат по улица „Канал“ в Ню Йорк или по битаците в Париж. Истинският проблем са така наречените „суперфалшификати“ - копия, които са почти неразличими от оригиналите, което прави установяването на автентичността още по-трудно.
Водещи марки като Chanel, Hermès и Louis Vuitton отдавна се противопоставят на пазара на стоки втора употреба, опасявайки се, че това ще намали търсенето на нови стоки и ще накърни техния строго управляван имидж на ексклузивност. Въпреки това техните продукти са сред най-продаваните във Vestiaire и RealReal, а някои луксозни къщи започнаха да приемат препродажбата, макар и с неохота. През 2021 г. Kering SA, групата, която стои зад Gucci, Saint Laurent и около дузина други марки, похарчи 178 милиона евро (203 милиона долара) за 5% от Vestiaire. „Луксът от втора ръка вече е реална и дълбоко вкоренена тенденция“, заяви тогава председателят на Kering, Франсоа-Анри Пино.
В академията за удостоверяване на автентичността на Vestiaire в Tourcoing новите служители преминават най-малко 750 часа обучение по 12-точковата програма за удостоверяване на автентичността на компанията, преди да се специализират в областта на чантите, обувките, дрехите, бижутата или аксесоарите. Vestiaire твърди, че работи в тясно сътрудничество с поне дузина луксозни марки, но споразумения за конфиденциалност не позволяват да се разкрият имената им. Виктуар Бойер Шамар, ръководител на отдела за удостоверяване на автентичността, казва, че макар сътрудничеството да е различно за отделните марки, то варира от подпомагане на сложни оценки до водене на курсове за обучение в академията за удостоверяване на автентичността на Vestiaire.
В замяна на това тя може да предложи важна стока, която производителите на луксозни стоки не могат да получат лесно: наистина добри фалшификати. Въпреки че Vestiaire трябва да върне на продавачите всички открити фалшификати, тя събира данни, преди да изпрати стоките. И най-често продавачите не успяват да върнат фалшификатите, които са се опитали да представят за истински, което позволява на Бойер Шамар да ги складира за по-късен анализ. „Разполагаме с данни, които можем да споделим за развитието на пазара на стоки втора употреба, опасявайки се, че това ще подкопае търсенето на нови стоки и ще накърни техния строго управляван имидж на ексклузивност. И все пак техните продукти са сред най-продаваните във Vestiaire и RealReal, а някои луксозни къщи започнаха да приемат препродажбата, макар и неохотно. През 2021 г. Kering SA, групата, която стои зад Gucci, Saint Laurent и около дузина други марки, похарчи 178 милиона евро (203 милиона долара) за 5% от Vestiaire. „Луксът от втора ръка вече е реална и дълбоко вкоренена тенденция“, заяви тогава председателят на Kering, Франсоа-Анри Пино.
„Имаме данни, които можем да споделим за развитието на фалшифицирането на тяхната марка“, казва тя.
И все пак индустрията е изправена пред един неотложен въпрос: Дали потребителите изобщо ще се интересуват? Една трета от пълнолетните американци казват, че са купували фалшификати - от евтини подправени стоки до копия, които са почти неразличими от оригинала, според Business of Fashion, издание на индустрията. „Удоволствието, което наблюдаваме в наши дни, бележи голяма промяна в отношението“, казва Емилия Петрарка, създател на модния бюлетин Shop Rat. Тя посочва фанфарите около Virkin - чанта за 78 долара от Walmart Inc., която се разпродаде почти мигновено миналата година.
„Фалшификатите“, казва тя, „бяха превърнати в мемоари.“
Но ако хората се борят да определят дали една чанта, рокля или обувка е автентична - със или без помощта на технологиите - има ли значение това? Луксозните къщи трябва да оправдаят стратосферните си цени или да наблюдават как някога ясното разграничение между автентично и фалшиво става без значение за поколението, което цени достъпността пред изключителността. За една индустрия, изградена върху имидж, стремеж и статус, най-тревожната илюзия може да не е автентичността на самите продукти, а по-скоро убеждението, че автентичността струва по-висока цена.
