В развитие

Понеделник - петък, 12-14 часа и 18-20 часа.

Водещи: Вероника Денизова, Делян Петришки

Каква е била икономиката на България преди Съединението

Славчо Маринов; В развитие; 6.09.2016

Карта на България от 1885 Снимка: Bloomberg TV Bulgaria Карта на България от 1885 Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Ако в днешни дни мислено върнем България към времето на Берлинския конгрес ще видим, че Княжество България ще бъде по-напред от Източна Румелия по БВП на глава от населението, но само заради тласъка на София. Това заяви пазарният анализатор Славчо Маринов в ефира на В развитие с водещ Вероника Денизова по Bloomberg TV Bulgaria. Ако изключим столицата обаче Княжество България ще изостава от Източна Румелия, тъй като по-голямата част от относително бедните области в страната се намират там, допълни той. 

По думите му единственото предприятие, останало непокътнато след Руско-турската война е била сливенската шивашка фабрика на Добри Желязков - Фабрикаджията. Обяснението за това е, че тя е била национализирана от Османската империя към този момент. 

Най-големият град в България през 1885 е бил Русе, което се дължи на два фактора, каза Маринов. Единият е река Дунав като транспортен коридор, а другият -  първата жп-линия в Османската империя Русе-Варна, добави той. 

Друго ярко петно в българската икономика през 19 век са възрожденските планински градчета около Балкана, заяви анализаторът. Причината за това се крие в техния специален безданъчен статут в рамките на Портата, който е позволявал на жителите им да натрупват капитал по-бързо, с който да финансират строежа на калдъръми и благоустройството там, обясни той. Неслучаен е фактът, че улиците по повечето села в равнините са били кални, докато калдъръмът в места като Копривщица и Панагюрище все още стои, допълни Маринов. 

Чуйте повече:

 

 

Последни новини
Още от В развитие