Суровини, петрол, рубли

Движението на цените на суровините и влиянието му върху изнасящите суровини икономики

Снимка: Photographer: Andrey Rudakov/Bloomberg Снимка: Photographer: Andrey Rudakov/Bloomberg

Саймън Дерик - Главен валутен стратег в BNY Mellon обяснява доколко възстановяването при рублата и други валути на суровинни икономики, както и при петрола е устойчиво.

 

Очакването е за 60 рубли за долар. Вероятно, това доста ще се хареса. Но това е търговия, основана на суровини. Вижте графиката ни – това е двойката долар-рубла през последния месец. Но започваме да виждаме промяна, докато цената на петрола кара хората да се питат – достигнахме ли върха на покачването при петрола?

 

Всъщност, всичко е свързано с петрола и това беше вярно през цялото време. Още от срива през 2014 г., когато Русия позволи валутата ѝ да плава свободно. Това стана след срива в цената на петрола. Да, виждаме възстановяване. То става реално, защото цената на петрола се възстановява. Така че тук правим залог за следното нещо: ще видим ли цената на петрола да продължи да се подобрява. Разбира се. Действията на Федералния резерв ще повлияят донякъде и на това. А може би, причината, поради която се стабилизирахме на това ниво около 70 рубли за долар е, че хората преоценяват действията на Фед. Но Фед ще действат два пъти тази година, вместо три или четири пъти. Това ще бъде положително за суровините, за петрола и за рублата. Ако други централни банки също разхлабят политиката, да речем, че това е Японската централна банка, в търсене на преносител ще помогне още на цената на петрола. А така ще помогне още повече на рублата.

 

Нека да споменем още нещо, което не споменахте. Да поговорим за думите на Курода да се случи тази теоретична възможност да се достигне до минус 0,5%. Аз често съм се убеждавал, че като започнеш да говориш за теории, трябва да си готов да го направиш на практика.

 

Да, всъщност, аз също мисля, че това трябва да се направи. Не знам дали ще бъде с 0.5 %, но мисля, че те ще направят повече. Едно от интересните неща е политиката в този случай. Г20 наложи огромен натиск, който се понесе от Япония, и беше доста ясно в критиката ѝ за хода през януари, когато казаха, че това е свързано с манипулация на валутите. Но как можем да сочим с пръст към Япония, но не и към Европа? В момента ми се струва, в свят, където йената е на ниво от 113 за долар, а не 125, правителството само ще засилва натиска ЯЦБ да направи още.

 

Но поради това възможностите на Курода да влияе на йената не се ли разсейват?

 

Моето мнение е, че през последните 6 месеца те се движеха зад кривата и затова йената не отслабна, защото те не успяха да направят достатъчно и не го направиха достатъчно рано.

 

Да ги сравним. По-рано, казахте, че липсва критика и сте прав. ЕЦБ е на -0,4%, Риксбанк е на -0,5%, датчаните са на -0,65% - -0,75%. Разбира се, има хора, които ще кажат, че при швейцарците и при Риксбанк нещата са напълно различни...

 

И аз бих се съгласил. Мисля, че това са реакции на действията на ЕЦБ. Знаем, че швейцарците имаха този огромен проблем преди 14 месеца. Това не е само, за да се отклонят потоците, които нахлуват от Европа. Европа започна първа. Смайващо е защо да не можем да сочим към тях с пръст, а към Япония да можем. 

 

Последни новини
Още от Акценти