Работодатели и синдикати критикуват проектобюджета

Финансовият министър Владислав Горанов обясни актуализацията на дефицита за 2015 пред Националния съвет за тристранно сътрудничество

Владислав Горанов, министър на финансите, фото: МФ Владислав Горанов, министър на финансите, фото: МФ

Финансовият министър Владислав Горанов представи пред Националния съвет за тристранно сътрудничество мотивите на Министерството на финансите за актуализация на Бюджет 2015, с която бюджетният дефицит се увеличава до 3.3% от БВП.

Налага се ревизия на бюджетната рамка заради приключването на европроектите от стария програмен период, което оказва и най-големия натиск върху бюджета, каза Горанов, цитиран от Investor.bg

Освен в разходната, са необходими и промени в приходната част – те напасват плана към очакваното по-добро изпълнение в размер на около 1% от прогнозния БВП на приходната част спрямо първоначалния план за 2015 година.

Горанов предположи, че няма да се уплътни този дефицит до края на годината. „Но преценихме, че е по-добре да създадем предпоставки за усвояването на европрограмите. Но е вероятно прогнозата да се окаже консервативна и да приключим с по-малък дефицит“, каза министърът.

Със сигурност дефицитът на начислена основа (критерий на ЕК) ще е около 2,7% от БВП – под критичната допустима величина и така няма да има рискове за упрек за дисбаланси. 

През 2016 г. стигаме до 2% дефицит с мерки предимно в приходната част – 1,6% от БВП повече приходи и намаление с 0,3% от БВП над разходите по бюджета, каза Горанов.

В коментарите на социалните партньори по проектобюджета за догодина и по предлаганата актуализация на бюджета за тази година прозвучаха контрастни позиции.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изрази опасенията си от оптимистичната прогноза за ръста на БВП, като даде прогноза за ръст на икономиката от 1,3-1,5%. От АИКБ категорично не подкрепят заложените ръстове по бюджетите за сигурност и за отбрана и са против въвеждането на акциз върху пропан-бутана, както и въвеждането на частичен данъчен кредит върху дълготрайни активи.

От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) също не подкрепиха предлаганата актуализация на Бюджет 2015, защото няма аргументи за увеличаването на разходите за персонал. Относно Бюджет 2016 заявиха, че той е по-добър от този през 2015 година и го подкрепят като цяло. Изразиха обаче притеснения от увеличението на някои такси за бизнеса, включително такса смет. От БТПП не подкрепят ръста на осигурителните прагове и на минималната работна заплата.

От Българската стопанска камара (БСК) също не приемат актуализацията за тази година, защото според тях мотивът, че трябва да се съфинансират европроекти с национални средства не е издържан и това трябва да се отнесе към 2016 година.

За Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Бюджет 2016 също показва пореден отказ от реформи. От организацията подчертаха, че отново се завишават разходите за персонал в администрацията, без да е налице подобряване на услугите. Против са и идеята за частичен данъчен кредит. Работодателите от организацията посочиха, че очевидно дефицитът, заложен за 2015 г., отново е насочен към допълнителни разходи за заплати на държавната администрация, което е неприемливо за тях.

От КТ „Подкрепа“ не направиха конкретни коментари по Бюджет 2016, но обърнаха внимание, че правителството трябва да се фокусира върху намаляването на капиталовите разходи на държавните ведомства. Президентът на организацията Димитър Манолов подчерта, че въпреки предвиденото увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) оставаме с най-ниските доходи в ЕС. Той припомни, че за догодина се залага по-висока производителност на труда спрямо ръста на доходите. По думите на Манолов постоянно се отлага разговорът за това, което трябва да се случи стратегически в държавата, а не „да си говорим от бюджет на бюджет“.

Пламен Димитров от КНСБ обърна внимание, че завишените приходи очевидно са основание за актуализацията на Бюджет 2015. Според него заложените пари за съфинансиране по европрограми са обосновани и ще се отразят позитивно на икономиката. Допълнителните разходи за ведомствата обаче отново са небалансирани - сектор „Сигурност“ би трябвало да ограничава разходите си за сметка на инвестиции в реалната икономика, каза Димитров. Той не вижда причина да се харчат милиони допълнително за кораби и самолети. Относно бюджета за догодина Димитров каза, че има забележки като цяло по бюджетната философия.

Последни новини
Още от Начало