Калфин ще наложи висок ръст на осигурителните прагове

Вицепремиерът отхвърля исканията на работодателите да не прилага административно увеличение на минималните осигуровки в секторите, в които няма споразумение

Бисер Петков, управител на НОИ и вицепремиерът Ивайло Калфин. снимка: МТСП Бисер Петков, управител на НОИ и вицепремиерът Ивайло Калфин. снимка: МТСП

Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин ще наложи средното увеличение на осигурителните прагове със 7.5% и в секторите, за които няма споразумение със социалните партньори, съобщи той при представянето на проектобюджета на ДОО за 2016.

Постигнатите споразумения се отнасят до 48 сектора, а в 37 сектора партньорите не се разбраха и повечето ще бъдат засегнати от административно наложения ръст. Повечето от тях са сектори, в които страните не са се споразумели или изобщо не е имало преговори, най-често защото няма представителна организация - знак за сериозни проблеми в механизма на определяне на праговете.

„Предлагам увеличение със 7.5 % на минималния осигурителен доход (МОД) за бизнес дейностите, при които се отчита ръст на икономическите показатели. Такова повишение се наблюдава при всички икономически дейности, с изключение на една - производството на тютюневи изделия. Точно заради отрицателния прираст там, предлагам и да няма корекция на минималния осигурителен доход и той да остане същия като този от миналата година“, обяви вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин.  Той изрази надежда, че през следващата година диалогът между социалните партньори при договаряне на праговете ще обхване резултатно всички области на икономиката, за да не се налага държавата административно да ги определя.

Единственият сектор, в който няма да се налага увеличението от 7.5%, е производството на тютюневи изделия, защото само там от всички 85 икономически дейности има намаляване на продажбите, твърди Калфин. "Булгартабак", който е основното дружество в сектора, отчита ръст на консолидираните приходи от продажби през първото полугодие с 5.4% и ръст на разходите за персонала през този период спрямо януари - юни 2014 г. с 12.6%.

Минималната заплата се увеличава на 420 лв. догодина и това автоматично води до увеличаване на най-ниските прагове. Работодателите настояваха да не се прилага административно увеличаване на праговете и в браншовете без споразумение или то да е по-ниско. Те оспориха и средния процент на нарастване на праговете от 7.5%, като показаха разчети, от които се вижда, че този ръст се дължи на възприемането на увеличението на МРЗ до 420 лева за даденост.

Това ще бъде най-голямото увеличение на минималните прагове от 2009 г. С най-големи увеличения са производството на мелничарски продукти, пощенски и куриерски дейности, производство на дървен материал и изделия от него, производство на мебели, строителството и др. През миналата година минималните осигурителни прагове се повишиха с 4.2%. МВФ и ЕК препоръчват да бъде отменена тази практика, доколкото създава допълнителна тежест върху труда и може да спре започналото възстановяване на заетостта. Минимални прагове не се прилагат в друга страна от ЕС в момента. 

Последни новини
Още от България