В Европейския съюз виждаме наличие на неунифицирани подходи за защита на личните данни по време на пандемията. Регулаторните органи на всяка държава членка са предприели различни подходи. Някои държави членки мислят по един и същи начин по конкретни въпроси, а в друг случай - не.  Това коментира Ирина Янева, адвокат и мениджър в Адвокатско съдружие EY, в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки. 

"Във Франция например изрично е казано, че не би следвало да се мери температурата на дадено лице от страна на бизнеса. Белгия също смята, че не трябва да се мери температурата. В Белгия регулаторните органи дори са дали указания да не се дават детайлни въпросници".  

Тя обясни, че в други държави като Германия се посочва, че е възможно да бъдат предприемани действия по снемане на здравни данни за съответното лице, включително чрез термокамери или други устройства за отдалечено мерене на температура. 

Янева добави, че това се прави на определено основание - за да се провери дали дадено лице е трудоспособно, да могат да се гарантират здравословни и безопасни условия на труд, да може да са гарантира предотвратяване и ограничаване на сериозни заплахи за общественото здраве.  

"В повечето случаи бихме имали задължението в момента, в който сме изчерпали целта, за която е събрана информацията, т.е. предотвратяване и ограничаване на разпространението на вируса и гарантиране на общественото здраве, да унищожим допълнително събраната информация - било чрез въпросници или чрез устройства за мерене на температура".

По думите й е редно, когато епидемията приключи и когато приключи прилагането на извънредните мерки, тези данни да се унищожат, защото целта, с която са събирани, ще бъде изпълнена. 

"Тези данни могат да се превърнат и в анонимизирана маса, да бъдат част от big data, която да служи за научно-изследователски и статистически цели, тогава това не е проблематика на бизнеса, а на органите за общественото здраве. Ако информацията е анонимизирана, режимът  е тотално различен".