Слабата турска лира – благословия или проклятие

Много мениджъри, особено на експортни компании, успяват да извлекат ползи от слабата валута

Copyright: © 2019 Bloomberg Finance LP Copyright: © 2019 Bloomberg Finance LP

През последните дванадесет месеца турските индустриални концерни изпитваха значителни затруднения в справянето с внезапния спад на националната валута лира. Най-важното обаче е, че компаниите са се справили добре, показват изчисленията на Истанбулската индустриална асоциация ISO сред 500-те най-големи производствени компании в страната.

Само от август 2018 г. насам лирата загуби около 16% спрямо щатския долар. Това увеличи преди всичко разходите за кредити в чуждестранна валута. Особено компании с местен бизнес като енергийни доставчици или строителни компании трябваше да харчат все повече и повече, за да изплатят същия размер на доларовия си дълг.

Освен това – да не забравяме и рецесията, която парализира икономиката на страната от октомври. През първото тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) на тримесечна база се увеличи с 1,3%, съобщи статистическата служба в петък. Въпреки това турският БВП се е свил с 2,6% в сравнение със същото тримесечие на предходната година, пише германският Handelblatt.

Икономически обаче това едва ли е навредило на компаниите. И това - въпреки факта, че дълговете на изследваните компании, изчислени в лири, са се увеличили с 35%. Разходите за финансови трансакции, като например кредитирането, са се увеличили с повече от 170% в лира между 2017 г. и 2018 г. от 35 до 95 млрд. лири. „Предприятията трябва да заделят все по-големи суми за изплащане на дълговете си", предупреждава президентът на асоциацията Ердал Бахчиван.

В същото време продажбите нарастват с 34.5%. Оперативните печалби на компаниите се увеличават дори средно с 52,7%. Въпреки това растежът е още по-изразен при външните трансакции - например, когато компаниите инвестират собствени резерви, за да генерират възвръщаемост. Приходите от такива дейности са се увеличили с повече от 424% между 2017 и 2018 година.

Под черта печалбите преди лихви, данъци, и амортизация на нематериални активи (Ebita) през 2018 г. възлизат общо на около 163 млрд. лири, което е увеличение от 82,9% в сравнение с предходната година.

Заради задълженията, дължащи се на високите дългове, има по-малко увеличение на нетната печалба, която все още е значителна: в крайна сметка 500-те най-големи турски индустриални компании са спечелили с около 20% повече. С други думи, компаниите умело са инвестирали резервите си и са си спестили балансова загуба. Броят на служителите на 500-те компании се е увеличил с 2,4% през разглеждания период.

Още по темата

Нетните данни обаче показват една различна гледна точка за турската икономика, която досега е създавала новинарски заглавия заради планините с дългове. Чрез умно управление много корпоративни мениджъри успяха да извлекат максимална полза от валутната криза - с успех.

Особено високият растеж на Ebita може да се обясни и с експортната сила на корпорациите. Защото обезценяването на валутата е лошо за длъжниците сред турските компании, но това им помага да изнасят повече: техните продукти са станали по-евтини в чужбина.

Десетте най-големи турски индустриални групи включват, по отношение на продажбите, пет автомобилни компании, включително Ford Otomotiv, Toyota Otomotiv, Hyundai Assan, Oyak-Renault и турския производител Tofas. Производителят на кухненски уреди Arçelik, който също изнася за Европа, е шестата по големина компания в страната. Един хладилник на компанията, чиято продажна стойност в страната е 1000 лири, в рамките на една година, е поевтинял с почти около 40 долара или евро.

Освен това има хиляди средни предприятия, често притежавани от семейства, които често действат извън стрната като доставчици в автомобилната или инженерната промишленост. Понастоящем те са особено чувствителни към спада на търсенето на световния пазар, причинен от търговските войни и опасенията за рецесия. В същото време техните продукти също станаха по-евтини на световния пазар.

Според президента на асоциацията Бахчиван 48% от анкетираните компании са генерирали най-добрите си Ebita за последните шест години. Увеличението на оперативните приходи с 34,5% е най-високото от 14 години. В същото време делът на пасивите от финансови трансакции в оперативната печалба, като например заемите, нараства в рамките на една година от 49.8 на 88.9%.

Въпреки това според Бахчиван няма причина за много радост. „Ерозията, която причиняват в баланските кредитните разходи, не е устойчива, без значение колко висока е оперативната печалба", казва той и призовава правителството да възстанови стабилните условия в страната възможно най-скоро.

Последни новини
Още от В 2 минути