Светът е бизнес

Понеделник - петък, 20,30 - 21,30 ч.

Водещи: Ивайло Лаков, Николай Кръстев

Македония - положителният пример за Западните Балкани по пътя към ЕС

Тонино Пицула, бивш хърватски министър на външните работи и сега евродепутат; Таня Файон, словенски евродепутат, бивш докладчик за Сърбия в ЕП, Светът е бизнес, 11.04.2019

Снимка: Bloomberg TV Bulgaria Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Не можем да поставяме страните от Западните Балкани под общ знаменател, що се касае присъединяването им към Европейския съюз (ЕС). През последните години само Македония постигна съществена напредък по темата. Това каза Таня Файон, словенски евродепутат, бивш докладчик за Сърбия в ЕП, в специалното издание на предаването „Светът е бизнес“ от Страсбург с водещи Вероника Денизова и Николай Кръстев.

В последно време Македония е ярък пример за Западните Балкани, посочи Файон.

Въпросът с името на Македония изискваше сериозна политическа смелост от двамата лидери (премиера на Гърция Алексис Ципрас и македонския му колега Зоран Заев) и техните общества... Това се случи в Македония и в Гърция и вече виждаме положителните резултати“.

Бихме могли да кажем, че всички проблеми са решени, но това показа ясни възможности за поемане на контрол върху процеса. Така коментира Преспанския договор Тонино Пицула, бивш хърватски министър на външните работи и сега евродепутат.

Чухме двама смели лидери, които прокараха политика, която беше блокирана в продължение на повече от 30 години... Това може да послужи за пример как сътрудничеството и добрите съседски отношения са възможни на Балканите“.

Файон и Пицула се обединиха около тезата, че в политическо отношение ЕС не е готов за ново разширяване, като по думите им това е усещането и на жителите на страните от Западните Балкани.

Неудовлетворението е видимо и в Западните Балкани, и в ЕС. Жителите на страните от региона са разочаровани от настоящата икономическа и политическа ситуация, от стандарта си на живот – те искат да се доближи до този на страните от ЕС. Политиката на разрастване вече обаче не е приоритетна за блока, сега е напълно невъзможно да се прокарат политики за разширение в програмите на всички политически групи, имащи представители в Европейския парламент“, коментира Пицула.

Шестте страни от Западните Балкани представляват под 3% от общия БВП на блока, добави той.

„Ако искаме да им дадем правилната перспектива, трябва да ги насърчим да бъдат по-успешни в икономическо отношение“.

За момента именно ЕС осигурява най-голям процент от инвестициите в Западните Балкани, добави Файон.

„Постоянно има европейски средства и се инвестира в шестте страни от региона. Освен това се дават предложения като премахването на роуминга или свързани с енергийния пазар. Важно е и хората, компаниите и политиците да се опитат да работят заедно колкото е възможно повече“.

Тя коментира и възможността за размяна на територии между Сърбия и Косово, като я определи като неприложима и изпращаща лош сигнал към лидерите на ЕС.

Окончателното споразумение между тези две страни трябва да бъде от политическо естество, но и да има разумна основа. Ако някой се опитва да прокара идеята чрез допълнителни проблеми, това би било абсолютно неприемливо... Един от уроците, който научихме от отношенията между Хърватска и Словения, е колко дълъг и болезнен може да бъде процесът по уреждане на границите“.

Трябва да инвестираме много повече усилия в Босна и Херцеговина, добави Файон.

През последните години сякаш изоставихме страната заради липсата на идеи за напредък“.

Босна и Херцеговина за момента е много повече процес, отколкото държава, изтъкна Пицула.

Косово например има ясно желание за членство в НАТО и ЕС, докато в Босна и Херцеговина то липсва заради вътрешните разделения“.

 

Последни новини
Още от Светът е бизнес