Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Може ли нативизмът да консолидира електората в ЕС

Вихър Георгиев, европеист, Светът е бизнес, 20.12.2017

21:00 | 20 декември 2017
Вихър Георгиев, европеист. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria
Вихър Георгиев, европеист. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Все още не е отпаднала заплахата от популизма в европейски план, но всъщност не говорим толкова за популизъм, колкото за нещо, наречено нативизъм. Това коментира европеистът Вихър Георгиев в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

По думите му при нативизма се акцентира върху кръвта, земята и историята - първичните теми на националистическото.

Той допълни, че междувременно се случват много неща и популистките партии в Европа се налага да се учат в движение, като те го правят с различен успех в различните държави.

„Марин Льо Пен във Франция всъщност не постигна своите цели, защото каза на практика, че Франция със сигурност излиза от еврозоната, а може би и все пак от ЕС. Това не се прие добре от гласоподавателите там“.

Георгиев обясни, че в Холандия пък има друга динамика - там по различен начин третират теми, свързани с имиграция, тероризъм и вътрешна сигурност.

„Изобщо стои въпросът в следващите години доколко тези теми за кръвта, за земята, за историята ще могат да консолидират електората и как. Тази идея за една малка част от електората е силно консолидиращо, това ги сплотява и радикализира дори“.

Според него важно е също къде стои въпросът за свободата на избор, за икономическото благосъстояние, за корупцията и др.

Що се отнася до политическата обстановка в Германия, Георгиев посочи, че все още има вариант Ангела Меркел да стане канцлер.

„Шансът е малък, тъй като залозите са малки, но ще видим“.

В Италия голяма част от населението е скептично към ЕС, добави още той.

„Но то е много по-скептично към собственото си управление. И това е проблем. Това е ситуация, макар и не толкова драматична, но приличаща малко на Гърция като настроения на гражданите. Това е проблем, защото вътрешнополитически това означава поредни кризи и потенциал за нова нестабилност“.

Европеистът смята, че през 2018, а може би и до 2020-2022, основната тема ще бъде кой остава вътре в ЕС и кой остава отвън.