Парламентът одобри 5.3 млрд. лева нов дълг

Предложението за поемане на таван на емисиите държавен дълг през 2016 от 5.3 млрд. лева предизвика най-много дискусии по  време на дебатите за държавния бюджет. Проектът се гледа в парламента на второ четене във вторник и сряда. Размерът на емисиите бе одобрен със 73 гласа "за". Заедно с това бе гласуван и таван на дълга от 26.6 млрд. лева през следващата година.

Представителите на "БСП лява България" заявиха, че страната влиза в дългова спирала и размерът на новия държавен дълг е преувеличен. Сумата, както вече писахме, покрива както дефицита и падежите на стар дълг, така и осигурява ликвиден буфер заради стрес тестовете.

"Остават над 2 млрд. лева, за които бюджетът не е предвидил за какви разходи ще отидат. Достигаме критични нива на темповете на задлъжняване", каза Янаки Стоилов от БСП.

Министърът на финансите Владислав Горанов призова да не се връзват ръцете на правителството, като отпадне предвидения ликвиден буфер.

"Това, което ви убягва е, че нито един лев от нов държавен дълг или наличност по фискалния резерв не може да бъде изразходван извън гласуваните. Ако се окаже, че не се налага да използваме ликвидни буфери, същите тези средства ще послужат за финансиране на салдото през следващите фискални години."

Тези 5.3 млрд. са част от тригодишната програма за общо 16 млрд. лева, която се показва като добър инструмент, каза той. Според Горанов е необходимо е да предвидим ликвиден буфер, ако недай си боже се наложи 

Предстои ни безпрецедендна практика на качеството на активите на цялата финансова система - банки, застрахователи, пенсионни фондове, подчерта министърът. "В нито държава не е правена оценка на качеството на активите на пенсионните фондове. Ще подложим на тест абсолютно всички елементи на финансовата система. Не е благоразумно да оставим държавата без ликвидни буфери."

Ако интересът на вложителите изисква намеса на държавата, така ли ще останем пасивни като през 2014, запита Горанов

"Ще настоявам, ако всичко върви наред, а засега съм оптимист на база на това, което показва финансовата система, нивото на държавен дълг да не достига 5.3 млрд. лева."

"Ние сме ви дали още един буфер от 2.5 млрд. лева под формата на капиталови разходи, които не са разписани, заяви Желю Бойчев от "БСП лява България".

Георги Божинов запита какво е наложило да се теглят онези 50 млн. евро (става дума за емисията външен дълг в полза на определен инвеститор, за която bloombergtv.bg и investor.bg съобщиха първи), след което мнозинството гласува прекратяване на дебатите. 

Радан Кънев призова да не се прекратяват дебатите. Правим огромна грешка, която допуснахме и миналата година - с гузно мълчание, с това, че не защитаваме добрите аргументи на финансовия министър позволяваме темата за външния дълг да се използва от левицата. Според него опозицията е имала лъжливи аргументи при дискусията за заема от 16 млрд. лева. Въпреки това ГЕРБ гласува спиране на дебатите по дълга и Горанов не отговори.

Преди това парламентът отхвърли предложенията за увеличаване на сумата за култура, на парите за култура, за БАН и за БДЖ, както и на бюджетите на Комисията за енергийно и водно регулиране и Агенцията за ядрено регулиране. Не бе прието предложението за по-голямо увеличение на разходите за храна до 300 млн. лева. Сумата ще бъде 260 млн. лева, което е увеличение с 20 млн. лева. Увеличават се обаче парите за музеите.

Много спорове предизвикаха бюджета на ДАНС, който бе намален въпреки възражения на БСП и АБВ, както и увеличаването на прага за получаване на семейни помощи за отглеждане на деца от 350 лв. на 400 лв. от 1 юли 2016 г.

Във вторник имаше оживена дискусия по бюджета на ДОО, която основно се водеше от представители на лявата опозиция.

На извънредна пресконференция на АБВ лидерът Георги Първанов обяви, че свиква форум, който да реши дали партията да остане във властта. Поводът за недоволството му стана отхвърлянето на предложенията на партията му за допълнителни социални плащания. Същевременно вицепремиерът Ивайло Калфин съобщи, че в социалната сфера е осигурено увеличение на разходите с 370-380 млн. лева.