Как сривът в цените на петрола ще дестабилизира света? (втора част)

Миналата седмица пазарите станаха свидетели на отрицателни цени на "черното злато"

Снимка: Matthew Busch/Bloomberg Снимка: Matthew Busch/Bloomberg

През миналата седмица фючърсите върху американския суров петрол с доставка през май се сринаха под нулата за първи път в историята, след като задълбочаващата се икономическа криза, причинена от коронавируса, отчая до такава степен трейдърите, че те се опитват всячески да избегнат физическата доставка на „черно злато“. Падащата цена на петрола в определени страни по света може да попадне в още по-дълбока спирала надолу, а това би нарушило целостта на икономиките и политиките, пише Щефан Шулц за Der Spiegel.

Още по темата

Първата част на анализа разглежда как се справят с петролната криза две групи държави, а сега се разглеждат още две отделни групи страни, свързани по един или друг начин с петролния сектор:

Най-уязвимите

Третият рисков клас държави са тези, които са най-застрашени. Той включва преди всичко Оман. Правителството в Маскат е силно зависимо от петрола, но разполага с малко резерви. Държавата трудно ще преодолее социалните предизвикателства.

За да се запази безработицата на ниско ниво, досега основно младото население е заемало работни места в едно от 34-те министерства. Правителствените разходи са високи. За финансиране на бюджета си Оман всъщност се нуждае от цена на петрола от около 85 долара, а дефицитът, който очакват за тази година, е от 17%. Изглежда несигурно дали всички държавни служители ще получават всичките си заплати, пише още Шулц.

Според информацията от Der Spiegel султанатът вероятно също ще пострада от кризата с цените на петрола в средносрочен план. Запасите му от петрол се изчерпват. Икономиката може да бъде диверсифицирана, например, чрез изграждане на огромна рафинерия. Сега обаче средства за такава няма.

Ситуацията в Иран е още по-несигурна. Производството на петрол там вече бе намалено наполовина от 2017 г. заради американските санкции.

Достъпът до капиталовия пазар в страната е до голяма степен блокиран, а икономиката е отслабена заради санкциите. Освен това Иран е тежко засегната от коронавируса. Тя не може да внася и някои медицински изделия поради санкциите, информира Шулц.

Правителствените резерви, изглежда, не са достатъчни да покрият щетите от пандемията. Страната поиска от Международния валутен фонд финансова помощ от 5 милиарда долара за първи път след революцията през 1979 г.

Институтът за световна икономика в Кил предвижда, че Иран е изправена пред „икономически крах“ и призовава ЕС да подкрепи правителството в Техеран. В противен случай съществува риск от хуманитарна катастрофа и сериозно влошаване на вече напрегнатите дипломатически отношения.

Политическите вълнения настъпват и в Нигерия, страната с най-голямо население в Африка. Тя трябва да покрие половината от бюджета си с печалби от петрол, а очаква дълбока рецесия, планира съкращаване на бюджета и обмисля намаляване размера на социалните помощи.

Спестяванията са необходими и за продължаване на финансирането на вноса на храни, без което държавата не може да изхрани приблизително 205 милиона жители. Безработицата вероятно ще се увеличи. Това ще засегне много младежи под 25 години, които съставляват 63% от населението. Правителството бива прието за нестабилно сред населението. Комбинацията от всички тези фактори създава опасност от криза в западноафриканската страна.

Социален срив заплашва и Ангола. Добивът на петрол е обхващал около 15,8% от БВП в страната в Югозападна Африка през 2017 г. Правителственият бюджет, изчислен на база на цената на петрола от 55 долара, не може да бъде поддържан. Инфлацията може да се ускори до 24%, пише Economist Intelligence Unit, служба за анализ към списание „Икономист“. При значителна част от населението, което все още живее в бедност, социалните последици вероятно ще бъдат пагубни. В крайна сметка обаче експертите оценяват вътрешната политическа ситуация в Ангола като по-стабилна спрямо тази в Нигерия.

Екстремно ниската цена на петрола води до пагубни последици и за Еквадор. Агенцията за кредитен рейтинг Fitch вече смята силно задлъжнялата страна в Северна Латинска Америка, че е почти на ръба на фалит. Еквадор вече не може да обслужва изцяло дълговете си поради ниската цена на петрола и пандемията. Реално правителството трябва да плати 811 милиона долара лихви по държавни заеми до средата на юли, като сега падежът на тези задължения е отложен за август.

Колкото по-дълго продължава кризата с цените на петрола и коронавируса, толкова по-голям е рискът от обявяване на абсолютен държавен фалит. За приблизително 17 милиона жители и около 400 000 бежанци от Венецуела перспективите са мрачни. Помощта от държавния социален фонд вероятно ще намалее, което ще допринесе за разтастване на обедняващото население, разкрива Стефан Шулц.

Държави с граждански конфликти и терористични атаки

Спадът на цената на петрола е напълно опустошителен за държави, в които царят размирици, като Либия и Сирия, които имат малък или никакъв достъп до капиталовия пазар и спешно се нуждаят от приходи от износа на петрол, за да не бъдат унищожени напълно от терористични акции или сепаратистки разделения.

Ирак също попада в тази категория. Страната е в дълбока правителствена криза. Сега половината от заплатите на държавните работници вече не могат да се изплащат. Социалната тревожност вероятно ще се засили. Освен това сега липсват средства, с които да държат под контрол бойците от "Ислямска държава", хиляди от които все още са в страната.

Алжир също е сред страните с катастрофални вътрешни събития. Силно противоречивото правителство отдавна е "купило" благоволението на части от населението със скъпоструващи социални програми. Приходите от петрол от години там не са достатъчни, за да спрат ръста на държавния дълг. Кризата с цените на петрола в страната сега е още по-сериозна. Правителството очаква дефицит от 20%. До 90% от държавните резерви ще са използвани до края на годината.

Венецуела също е на прага на хуманитарен крах. Страната е в икономическа и политическа криза от години, която в момента се подсилва допълнително. Нивото на инфлация е извън контрол. Храната става все по-оскъдна, бизнесът се разграбва, здравната система отчасти се срива. Има спекулации, че спадът в цените на петрола може да доведе до свалянето от длъжност на президента Николас Мадуро - нещо, което целят и неговите опоненти. Единственото, което е ясно, е, че страданията на населението вероятно ще се увеличат допълнително, подчертава Стефан Шулц.

Последни новини
Още от Анализи