ЕС се нуждае не само от финансова помощ в борбата с пандемията

Време е Европейският съюз, дори в услоията на пандемия, да се се справи с няколко конкретни задачи - да се противопостави на миграционния натиск, да работи за опазване на околната среда и климата и да постигне съвместна готовност за реакция при бедствия. Това пише за изданието Die Zeit германския политолог Петер Граф Кийлманзег.

Преди няколко дни френският президент Еманюел Макрон също даде изявленение във връзка с пандемията и нейното въздействие върху Европа. Той вижда разпространението на вируса като екзистенциално събитие, което ще промени естеството на глобализацията и структурата на международния капитализъм.

Още по темата

Пандемията разбива мечтата на Макрон за единна Европа

Освен това той се надява, че кризата ще обедини света в многостранни действия, за да се помогне на най-слабите страни да се справят с бедствията в околната среда и социалното неравенство, които дори преди коронавируса заплашваха устойчивостта на световния ред и подкопаваха демокрацията. Макрон е обезпокоен за състоянието на ЕС и еврото. Според него солидарността трябва да се изразява в безвъзмездни средства и отговорност на общността.

ЕС се нуждае от външна политика и политика на сигурността

За Мартин Шулц, член на германския Бундестаг, в условията на здравна криза, която води до дълбок икономически крах, страните, които са най-силно засегнати, се нуждаят от подкрепа.

„Ще трябва да я предоставим, тъй като икономическите последици, ако Италия или Испания се „преобърнат“, биха били пагубни за други държави“, смята той, предава Die Zeit.

Шулц счита дебата за коронаоблигациите за напълно знакова и закономерна дискусия.

„Струва ми се, разбира се, че не можем да спрем дотук“, подчертава той. ЕС има необходимост от координирана данъчна и социална политика, единна позиция по отношение на машинациите на американските технологични гиганти и паричния империализъм на Китай. Освен това спешно е нужна обща външна политика и политика на сигурността, убеден е Шулц.

Важно е да се помисли и за бежанската политика на някои източноевропейски държави-членки. Това, което политологът Петер Граф Кийлманзег нарича „вътрешна хетерогенност“, тоест многообразието от възгледи в разбирането за демокрацията и върховенството на закона, също би се оказало пречка за действие при справяне с конкретни въпроси, посочват от Die Zeit.