Русия изчерпа козовете си в петролната война със Саудитска Арабия

Ниските цени на петрола и коронавирусната криза са нарастваща заплаха за президента Владимир Путин

Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg

В очите на Москва шистовият бум, който превърна САЩ във водещ износител на петрол, беше причина за поддържане на ценовата война на петролните пазари. В началото на март ниските цени на черното злато тласнаха американското производство на ръба. Русия подкрепи държавните финанси и нейните енергийни компании можеха да понесат щетите от ниските цени. Това обаче беше валидно тогава, пише анализатор за Bloomberg.

Сега разпространението на коронавирусната пандемия доведе до блокада в страната, която ще продължи до края на април на фона на безпрецедентния спад в търсенето на петрол. Това е двойна заплаха за президента Владимир Путин, чийто рейтинг на одобрение се понижава, докато лидерът се подготвя да удължи времето, в което може да остане на власт. Споразумение за намаляване на производството сега е желателно, за да се спаси руската икономика и одобрението към президента да не потъне допълнително. Постигането на сделка по условията на Кремъл е отделен въпрос.

Русия със сигурност е по-малко уязвима, отколкото в миналото, което донякъде се дължи на финансовите буфери, насърчени от американските санкции. Както Саудитска Арабия, с която Москва е въвлечена в ценова война, Русия използва цените на петрола, за да намали външния си дълг. Фискалната предпазливост създаде бюджетни излишъци, докато резервите на страната в чуждестранна валута се увеличиха. Корпоративният дълг в чужди валути също се понижи. Русия си е дори още по-самодостатъчна по отношение на хранителните продукти.

Цените на петрола се понижават от началото на тази година. Брент се търгува на ниво от 34 долара за барел, докато цените на лекият суров петрол WTI, който изнасят САЩ, и уралския суров петрол, който изнася Русия, са на ниво от под 30 долара за барел. Това не е добра новина за Москва, не само защото бюджетът ѝ се балансира при ниво на петрола от над 40 долара за барел, или защото Путин обеща значителни социални разходи в началото на годината.

Проблемът не е само по отношение на държавния бюджет. Енергийните инвестиции ще започнат да спадат, което ще се отрази на заетостта и потреблението. Междувременно националната блокада може да струва между 1.5% и 2% от брутния вътрешен продукт, сочат очаквания на Руската централна банка. Според най-лошия сценарий на правителството миналия месец икономиката се е свила с 10%.

Сделка за свиване на производството на петрол, дори да бъде постигната, няма да реши проблема по отношение на цените, тъй като в момента има исторически излишък при доставките. За Русия свиване на производството ще е трудно, дори да го иска. Икономист на Trafigura очаква Москва да се цели към намаляване на производството с 500 хиляди до милион барела на ден. За някои анализатори обаче няма смисъл Русия да отстъпва сега, когато домакинствата все още не усещат последиците от ценовата война. 

Трябва да се има предвид обаче, че колкото по-дълго продължават споровете, толкова по-малък финансов капацитет ще имат Русия и нейните банки, за да предоставят подкрепа на бизнеса и домакинствата. Ситуацията се изостря от факта, че страната има ограничен капацитет за съхранение на петрол. 

Москва е прагматична. Но американският президент Доналд Тръмп ще трябва да направи някакви отстъпки, поне по отношение на намаляване на американското производство, за да помогне на Путин. Може да се наложи и други страни, които не са членки на Организацията на страните износителки на петрол, също да се присъединят.

Последни новини
Още от Новини от света