Трудният баланс на Меркел в Китай

С подготовката си за посещение в Китай тази седмица германският канцлер Ангела Меркел се изправя пред деликатен набор от политически цели: поддържането на твърда линия към Пекин с настояване за намиране на решение в търговската война и запазване на натиска за реципрочен достъп до привлекателния китайски пазар, пише Bloomberg.

Индикациите за търсене на баланс проличаха в подхода на Меркел към ситуацията в Хонконг. Докато нейната администрация настоява Пекин да се ангажира с разговори и да уважава върховенството на закона, Меркел отклони призивите да се срещне с протестиращите, посочи нейният говорител в сряда.

„Намираме се в трудна позиция по отношение на Китай: от една страна Китай е наш търговски партньор, от друга страна трябва да се отнасяме към Китай като към конкурент“, посочи германският заместник-министър на икономиката по-рано тази година.

Германия е най-големият европейски партньор на Китай от дълго време, като двустранната търговия помежду им възлиза на около 195 млрд. долара през 2018 г. Най-голямата икономика в Европа е и една от малкото западни, която успява да генерира търговски излишък с Китай. Нейни автопроизводители обаче, включително Volkswagen и BMW, сега са по-зависими от продажбите в азиатската страна, отколкото тези в САЩ.

За момента има известни свидетелства за успокоение в германската позиция спрямо Китай на фона на нарастващия риск от рецесия. Въпреки това Германия вижда заплаха китайският протекционизъм да надделее в търговската война, приключвайки с ограничени реформи, посочиха източници на правителството, пожелали да запазят анонимност. В същото време германските краткосрочни икономически показатели разчитат на разрешаването на търговските спорове между Вашингтон и Пекин и правителството на Меркел силно иска да види желание в Китай за постигането на сделка.

Германия стана цел на китайските амбиции, след като фокусът на страната се измести към придобиването на стратегически компании. Германският икономически министър Петер Алтмайер публикува по-рано индустриални политики, които да насърчат европейските шампиони да се справят по-добре срещу китайските гиганти.

Има признаци, че германската индустрия е в крак с целите на правителството. През януари индустриалната група BDI обяви промяна на стратегията си спрямо Китай, определяйки азиатската страна като „системен конкурент“ и обявявайки, че „германската индустрия трябва да се подготви за тази нова реалност“.

Германските дилеми се усилиха от китайския опит да раздели Европейския съюз чрез т.нар. „16+1“ форум с източноевропейските държави, както и чрез присъединяването на индивидуални членки на блока, част от които са Малта и Италия, в инфраструктурната програма на президента Си Дзинпин „Един пояс, един път“. 

Пекин, от своя страна, понася огромно бреме от американските мита на фона на антикитайските протести в Хонконг. Това увеличава желанието му да запази партньорство с ЕС по отношение на цели като мултилатерализма, посочва Мико Хуотари, заместник-директор на базирания в Берлин института за китайски проучвания "Меркатор".

„Пътуването (на Меркел) се случва в напрегнато време за Пекин“, посочва Хуотари, като добавя, че Китай вече се сблъсква със значителни предизвикателства на множество политически и икономически фронтове.