Ефектите от кризата: Расте търсенето на позиции у нас с по-ниско заплащане, IT секторът обаче е най-предпочитан от младите

За момента не се отчита рязък спад на възнагражденията у нас в който и да е сектор

07:46 | 23 октомври 2020
Обновен: 12:42 | 26 октомври 2020
Автор: Николета Рилска
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Увеличава се търсенето на позиции с по-ниско заплащане през последните няколко месеца, тъй като заради ръста на безработицата хората са склонни на компромиси. Това става ясно от анализ на сайта Rabota.bg, подготвен специално за bloombergtv.bg.

Най-търсените групи професии през месеците по време на пандемията са обслужващи клиенти по телефон или онлайн (особено владеещи чужди езици), продавачи, консултанти и сътрудници връзка с клиенти с различни езици, търговски представители, техници, инженери, лекари и фармацевти, става ясно още от анализа на търсенията в сайта.

“IT секторът се очертава отново като един от най-предпочитаните и най-търсените сектори сред младите и във времена на криза - програмисти и разработчици на мобилни приложения, насочени към продажби и обслужване на клиенти”, обясняват от Rabota.bg.

През периода по време на извънредно положение компаниите са обявили близо 2800 свободни работни позиции на сайта Rabota.bg, като най-голям брой са заявени от IT сектора, производството, търговията, кол центровете, административните и спомагателните дейности.

През този период голяма част от компаниите отговарят на кризата със съкращения, принудителни отпуски и други превантивни мерки. Има обаче и фирми, които ежедневно наемат служители и публикуват обяви за нови работни места.

Сред тенденциите, които се наблюдават отчетливо, е, че много компании преминават към онлайн опериране по време на изолационния период. Наблюдава се по-голям ръст при обявените позиции за дистанционна заетост, отколкото при тези за почасова. 

От анализа на сайта за обяви за работа става ясно, че информацията за възнаграждението на свободни позиции е налична само за определени компании, като при тях не се наблюдава промяна в заплащането.

"Все още е рано да говорим за възстановяване на пазара на труда у нас, имайки се предвид перспективите за нови мерки", коментира за bloombergtv.bg икономистът от Института за пазарна икономика Адриян Николов. 

Той отбеляза, че ситуацията е трудна за планиране и това е основният риск за компаниите, тъй като факторът, стоящ зад него, е неконтролируем все още.

"Всяко ново огнище на коронавируса влошава макроикономическите показателите, а за завръщане към нормалното ще може да се говори след откриването на лекарство или ваксина", обясни Николов. 

Според него туризмът у нас не е понесъл толкова тежък удар от коронакризата, колкото се е очаквало в началото на годината. Сред секторите, които са най-застрашени в България, икономистът посочи промишлеността заради зависимостта ѝ от възстановяването на търсенето в Европа.

"Все още е трудно да се каже дали пандемията ще увеличи неравенството у нас, тъй като не се наблюдава значително свиване на заплатите. Неравенството може да нарасне, ако има експлозия на безработицата”, обясни той.

Николов посочи, че за момента ИПИ отчита лек спад единствено във възнагражденията на заетите в сектора на хотелиерство и ресторантьорство през второто тримесечие, където средната заплата се свива от 790 лв. през февруари до 730 лв. през юли. “Това все пак са доста ограничени наблюдения”, отбеляза Николов.

По думите на икономиста липсата на държавна политика у нас е сред причините България да не успява да привлече инвестиции като тази на Microsoft в Гърция, а не недостигът на кадри на пазара на труда. 

Доходи

Междувременно от проучване на агенция Kantar, направено по поръчка на Европейския парламент, стана ясно, че България е една от страните в Европейския съюз, в които разпространението на COVID оказва най-голямо влияние върху доходите. Според 53% от респондентите у нас коронавирусът вече се отразява върху доходите им, а 26% очакват това да се случи в бъдеще.

Това поставя страната ни на едно от челните места в целия ЕС. 

Най-сериозно е отражението на кризата върху доходите на кипърците - 57% съобщават за наблюдаван ефект, а 30% го очакват в бъдеще. Най-слабо е влиянието в Дания, където едва 17% съобщават за засегнати лични доходи, а 18% очакват, че това тепърва ще се случи. 

По данни на Агенция по заетостта в края на септември регистрираните безработни в бюрата по труда са малко над 236 058, като спрямо август намалението е с 9716 лица. В същото време увеличението спрямо септември 2019 г. е с 63 277 лица.

Равнището на регистрирана безработица в страната през септември е 7.2%. Агенцията по заетостта отчита спад от 0.3 процентни пункта в сравнение с предходния месец август и ръст с 1.9 пункта спрямо година по-рано.