Вучич: Сърбия все по-малко иска да се присъедини към ЕС

ЕС остава най-големият инвеститор в Сърбия и доставчик на чуждестранна помощ

16:06 | 1 септември 2021
Обновен: 16:23 | 1 септември 2021
Автор: Александра Попова
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Сърбия има все по-малко желание да се присъедини към Европейския съюз, тъй като процедурата се проточва и сръбските граждани не виждат напредък, каза президентът Александър Вучич, съобщава Bloomberg.

Вучич, който е сочен за най-влиятелния политик в Белград от началото на преговорите за присъединяване през 2014 г., многократно се оплакваше, че лидерите на ЕС не са дали на страната му, както и на другите 5 балкански страни кандидати за членство крайна дата за присъединяване.

В същото време неговото правителство е постигнало малък напредък в подобряването на съдебната система в страната, укрепването на върховенството на закона и борбата с корупцията, за да отговори на критериите на блока. Белград също така отказва да признае суверенитета на Косово, който се отдели от Сърбия и обяви независимост през 2008 г. За Европейския съюз признаването на Косово е едно от условията за потенциалното членство на балканската страна и не подлежи на преговори.

„Бяхме много ентусиазирани от процеса по присъединяване, но днес не сме“, каза в сряда Вучич в панел от балкански и европейски лидери в Блед, Словения.

"Вече не ни интересува".

Вучич подразни някои европейски лидери с това, че поддържа близки връзки с Русия и Китай, като заяви, че страната му трябва да запази възможностите си отворени. ЕС остава най-големият инвеститор в Сърбия и доставчик на чуждестранна помощ. Въпреки това сръбският президент повтори, че страната му остава напълно отдадена на пътя си към ЕС и че блокът все още е най-доброто място в света за живот и работа.

„Ние обаче трябва да се грижим за нашите граждани и да следваме собствения си път“, каза той.

За последно ЕС прие нови членове през 2013, като отвори врати за Хърватия. Някои страни-членки са против приемането на нови държави, като дават за пример Унгария и Полша, които имат проблеми с демократичните ценности и правата на човека.