Въглеродните данъци могат да навредят на Русия повече от санкциите

Игор Сечин, ръководител на петролния гигант "Роснефт", е заявил пред Кремъл, че въглеродните гранични данъци като този на Европейския съюз могат да нанесат много по-големи щети на икономиката на Русия, отколкото санкциите, съобщи в понеделник вестник "Комерсант".

Европейската комисия очерта планове за налагане на тарифа за CO2 за замърсяващи стоки от 2026 г., което ще принуди някои вносители да плащат въглеродни разходи на границата за продукти като стомана, чието производство е изключително въглеродо интензивно.

Първата в света "тарифа за въглеродни граници" за външни производители трябва да подпомогне индустрията на съюза.

Заводите на ЕС ще трябва да направят огромни инвестиции за намаляване на емисиите, така че мярката има за цел да гарантира, че европейските фирми могат да направят това, без да бъдат подбивани от по-евтин, замърсяващ внос.

Москва заяви, че данъкът може да засегне руски стоки на стойност 7,6 милиарда долара, включително желязна руда, алуминий, тръби, електричество и цимент, и че в крайна сметка данъкът може да бъде разширен, за да засегне износа на нефт, газ и въглища.

Сечин е казал на президента Владимир Путин, че данъкът на ЕС и възможността за подобни данъци на други места може да причини "несравнимо по-големи щети на икономиката, отколкото незаконните ограничения, наложени на Русия и руските компании", съобщава "Комерсант".

Под "незаконни ограничения" най-вероятн се имат предвид международните санкции срещу Русия, които Западът започна да налага през 2014 г., за да накаже Москва за анексирането на украинския полуостров Крим.

Сечин, близък съюзник на Путин, е направил забележката в писмо до Путин на 30 юни.

В писмото Сечин предлага на Путин да направи всичко възможно Русия да бъде включена в списък на държави, които са освободени от данъка върху въглеродните емисии поради капацитета за абсорбиране на парникови газове в техните екосистеми.

Той предлага да се осигури международно признание за капацитета за усвояване на въглерода в огромните руски гори, както и да се подкрепят проекти за улавяне на въглерод.

Той също така предлага разработването на система за признаване на руски въглеродни единици в чужбина.

"Северен поток 2" като оръжие

САЩ и други западни държави започнаха да налагат санкции срещу Русия след анексията на Крим през 2014 г. Наскоро САЩ санкционираха Москва заради намеса в американските избори, заради кибератаки и отравянета на критика на Кремъл Алексей Навални.

Междувременно германският канцлер Ангела Меркел затвърди намерението си да настоява за допълнителни санкции срещу Русия, ако Кремъл използва газопровода „Северен поток 2“, свързващ Русия с Германия, като „оръжие“.

Коментарите дойдоха два дни след като президентът Владимир Путин повиши залога в нарастващото напрежение по отношение на енергетиката с ЕС. Путин наложи условия за всяко удължаване на споразумението за транзит на газ през Украйна.

Още по темата

Какво трябва да знаем за санкциите на САЩ срещу Русия?

Байдън обмисля нови санкции срещу руския газопровод

Заплахата от нови санкции от САЩ удари руските активи

„Дадохме ясно да се разбере, че ще предприемем действия в европейска рамка за по-нататъшни санкции, ако тръбопроводът се използва като оръжие“, каза Меркел на пресконференция в украинската столица Киев в неделя след срещата с президента Владимир Зеленски. Споразумението за транзит на газ трябва да бъде удължено след 2024 г. „възможно най-бързо“, каза тя.

Украинският лидер, който нарече "Северен поток 2" "опасно геополитическо оръжие", заяви, че ангажиментите, свързани с удължаването на договора, са твърде неясни и че иска по-солидни гаранции.

„Северен поток 2“ е в центъра на геополитически спорове като САЩ и много държави членки на ЕС отхвърлят проекта - според тях той дава на Кремъл твърде много лостове и повишавай зависимостта на Европа от Русия.

Меркел през юли финализира споразумение с президента на САЩ Джо Байдън, който обеща да оттегли заплахите за строги санкции, ако Германия се ангажира да предприеме действия при злонамерени действия от страна на Русия. Германия също обеща помощ за Украйна за развитие на възобновяемата енергия.

ЕС все още ще разчита на руския износ много след 2024 г., когота приключва договорът за транзит през Украйна.

Доставките в региона са били съкращавани два пъти през последните 15 години в периоди на най-голямо търсене поради финансови и политически спорове между двамата бивши съветски съюзници.

В опит да помогнат на Украйна да стане по-независима от руските газови потоци, украинската енергийна компания Naftogaz и германската RWE се договориха съвместно да развиват производството, съхранението и транспортирането на зелен водород.

Съобщението в неделя дойде след като САЩ и Германия се договориха през юли да насърчат инвестиции от най-малко 1 милиард долара в така наречения "Зелен фонд", за да подпомогнат прехода на Украйна към по-чисти източници на енергия. Фондът би бил и начин за компенсиране на Киев за загубите, които ще има, след като „Северен поток 2“ започне да подава руски газ директно към Германия.