Все по-голям брой шведски банки ще започнат да отказват кредити на клиентите си, ако бизнесът им не е достатъчно екосъобразен, за да оправдае предоставянето на нови заеми, пише Bloomberg.
Swedbank, най-голямата ипотечна банка в Швеция, току-що стана последната в страната в ограничаването на кредитирането въз основа на климатични критерии. Базираната в Стокхолм банка няма да предоставя кредити за нови проекти, свързани с използването на петрол и газ, нито ще осигурява средства, които да позволят добив на изкопаеми горива в Арктика.
Йенс Хенриксон, главен изпълнителен директор на Swedbank, заяви, че целта е да се „дадат съвети“ на клиентите, за да се избегне изпадането в безизходица, която цялостно може да спре бизнеса им. Банката ще продължи да отпуска заеми „на онези, които имат желание да трансформират бизнеса във въглеродно неутрален“, уточни Хенриксон в интервю.
Сега Swedbank планира да участва в „интензивни дискусии“ със своите клиенти, допълни Хенриксон. Подобен селективен модел бе стартиран и в SEB в края на миналата година. Банката, която емитира първата зелена облигация в света преди повече от десетилетие, заяви през ноември, че ще започне да поставя ултиматуми за корпоративните си клиенти, отказвайки кредитиране за най-големите замърсители.
Развитието става ясно на фона на критиките, че банките не правят достатъчно в рамките на основните си кредитни операции, за да се справят с изменението на климата. За повечето от бранша спасяването на околната среда е основна стратегия при техните звена за управление на активи, но продължават да предоставят кредити на компании, които оказват вреда на околната среда.
"Мръсни заеми"
След подписването на Парижкото споразумение за климата кредитните звена на 10 водещи скандинавски банки са предоставили почти 70 млрд. долара в заеми на компании и проекти за добив на въглища, петрол и газ, гласи доклад, публикуван в понеделник. Междувременно същите банки в по-голямата си част разполагат с големи звена за управление на активи, които рекламират своите климатични ангажименти надлъж и нашир.
Якоб Кониг, ръководител "Проекти" на базираната в Стокхолм организация, която е съставила доклада, определи новата политика на Swedbank като „положителна стъпка“. Но той също добави, че „не е това, на което са се надявали“ по отношение на нейния обхват. Планът на Swedbank „оставя много вратички, чрез които банката може да продължи да финансира някои от най-вредните за климата дейности, ако не директно, то косвено“, поясни Кониг.
Междувременно налице са множество доказателства, че изменението на климата се задвижа с по-бързи темпове, отколкото първоначалните страхове. Доклад, публикуван във вторник, показва, че глобалното затопляне причинява по-бързо покачване на нивото на океаните, дори спрямо най-песимистичните прогнози, оказвайки по-голям натиск върху икономиките да овладеят въглеродните си отпечатъци.
Swedbank се ангажира да спре финансирането на проекти, търсещи нови петролни и газови находища, ако компаниите нямат план за спазване на целите, заложени в Парижкото споразумение. Шведският кредитор също така иска да спре финансирането на добива в Арктика, както шистовите сондажи и извличането на петрол от катранени пясъци.
Стъпката е отчасти символична. Петролът и природния газ не представляват голяма част от кредитния бизнес на Swedbank. Тя обаче „изпраща важно послание“, посочва Хенриксон.
Инциативи
Европейските банки могат да изиграят голяма роля в преминаването към нулев въглероден отпечатък на Стария континент, тъй като бизнесите все още получават приблизително две трети от своето финансиране от кредиторите. В САЩ капиталовите пазари генерират по-голямата част от финансирането. Това потенциално оставя банките в Европа с по-малко финансови инциативи.
Кониг коментира, че банките могат да са по-малко склонни да спрат отпускането заеми за замърсители, защото това означава, че „директно ще загубят доходи“, но поясни, че в същото време премахването на някои елементи от портфолиото "в повечето случаи представлява по-малък административен разход“.
Според Кониг е „вероятно“ повече скандинавски банки да разработят по-строги политики за отпускане на заеми.
„Но се опасявам, че те няма да бъдат толкова строги, както при звената за управление на активи, където някои се отказаха напълно от сектора“.
Банките са под натиск да разкрият - и да "изчистят" - кредитните си операции. Преди почти четири години работна група за оповестяване на финансови данни, свързана с климата, представи глобална рамка, на база която рисковете да могат да бъдат правилно определени и капиталът да бъде правилно разпределен.
„Най-силният стимул е очевидно общественият натиск“, посочи Кониг. Тъй като кредитирането е обект на разпоредбите за банковата тайна, „щом истината излезе наяве, хората реагират наистина силно“.
Светът е бизнес с Ивайло Лаков /п./
