Икономиката на България ще се възстанови до предкризисните нива до края на 2022 г.

Икономиката на България ще се възстанови до предкризисните нива до края на 2022 г., сочи есенната икономическа прогноза на Европейската комисия.

Според нея и износът, и потреблението ще имат положителен принос за експанзията през следващите две години.

ЕК очаква икономиката на България да се свие с 5,1% през 2020 г. след 3,7-процентов ръст през 2019 г. В лятната си прогноза Комисията очакваше спад от около 7% у нас за настоящата година. Институцията очаква българската икономика да отчете ръст от 2,6% през следващата година и да достигне предкризисното ниво от 3,7% през 2022 г. 

След рязкото нарастване през първата половина на годината се очаква равнището на безработица да остане на ниво от 5,8% през 2020 г., посочват още от ЕК. Частичното възстановяване на заетостта се очаква през 2021 г., когато нивото на безработица трябва да се понижи до 5,6% и да намалее допълнително до 5% през 2022 г. 

По отношение на инфлацията ЕК очаква тя да се забави до 1,2% през 2020 г. спрямо 2,5% през 2019 г. Комисията прогнозира ускоряване на инфлацията у нас до 1,4% през 2021 г. и 1,8% през 2022 г. 

Европейската икономика, която понесе нов удар от завръщането на ограниченията срещу коронавируса, се насочва към бавно възстановяване през следващата година, което я оставя изложена на риск от фалити на компании и дългосрочна безработица, съобщава Bloomberg.

Според икономическата прогноза от есента на 2020 г. икономиката на еврозоната ще се свие със 7,8% през 2020 г., преди да отбележи ръст от 4,2% през 2021 г. и 3% през 2022 г. В сравнение с икономическата прогноза от лятото на 2020 г. прогнозите за растежа както за еврозоната, така и за Европейския съюз са малко по-високи за 2020 г. и по-ниски за 2021 г. Не се очаква производството в еврозоната и в ЕС да се възстанови до равнището отпреди пандемията през 2022 г.

“Възстановяването в Европа беше прекъснато от възраждането на Covid-19”, заяви Паоло Джентилони, еврокомисарят за икономиката. Той подчерта, че подкрепата към икономиките трябва да продължи. 

Правителствата, които в рамките на месеци се съпротивляваха на новите блокади, бяха принудени да предприемат по-сериозни мерки през последните седмици и да въведат строги ограничения върху дейността на хотелиерския сектор, търговията на дребно и по отношение на пътуванията. Те насочват и повече подкрепа към бизнеса, но рискът ситуацията да се влоши все още е голям.

ЕК предупреди, че пандемията може да остави „по-дълбоки белези“ от прогнозираните, основно по отношение на фалитите на компании и пазара на труда.

Очакванията на ЕК за икономическо възстановяване през следващата година. Графика: Bloomberg 

Според прогнозите безработицата в еврозоната ще се увеличи от 7,5% през 2019 г. на 8,3% през 2020 г. и 9,4% през 2021 г., преди да намалее до 8,9% през 2022 г. Очаква се безработицата в ЕС да се увеличи от 6,7% през 2019 г. на 7,7% през 2020 г. и 8,6% през 2021 г., преди да намалее до 8% през 2022 г.

Комисията също така предупреди, че страните членки трябва да следват “различни треактории на растеж” в зависимост от структурата на техните икономики. Очаква се икономиката на Испания да се свие с над 12% през тази година - най-големият удар за страна членка на валутния блок и над по-ранните очаквания. Прогнозираният икономически спад за страните от еврозоната е средно 7,8%.

ЕК очаква и двуцифрен спад на британската икономика. Нейните очаквания за пръв път включват сценарий, в който преговорите за търговско споразумение след Brexit приключват без резултат.

Загубата на работни места в еврозоната беше овладяна от правителствените мерки, включително програми за подкрепа на заетостта, но ЕК очаква безработицата да се повиши до 9,4%, след като помощта буде оттеглена.

Заради безпрецедентната фискална подкрепа правителственият дълг във валутния блок ще се повиши до над 100% от брутния вътрешен продукт и ще остане над този праг до 2022 г., сочат още очакванията на ЕК. Дългът на Гърция ще нарасне до 207% от БВП.

ЕК очаква икономиките на еврозоната да се свият през тази година и да се възстановят през следващата. Графика: Bloomberg 

Според прогнозата инфлацията в еврозоната, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), ще бъде средно 0,3 % през 2020 г., преди да се ускори до 1,1% през 2021 г. и 1,3 % през 2022 г. благодарение на стабилизирането на цените на петрола. Що се отнася до ЕС, очаква се инфлацията през 2020 г. да бъде 0,7%, през 2021 г. — 1,3 %, а през 2022 г. — 1,5 %.

На фона на продължаващите предизвикателства пред икономиката, бизнеса и домакинствата Европейската централна банка подготвя нов кръг от стимули. 

Междувременно дипломати и законодатели обсъждат в Брюксел детайлите по историческия възстановителен пакет на Европейския съюз за 750 милиарда евро.