fallback

Турската икономика е под натиска на кризата

Capital Economics прогнозира спад с 8.3% на БВП на Турция през тази година

17:16 | 19 май 2020

Турция е изправена пред големи икономически проблеми. В страната се обсъждат няколко варианта за излизане от кризата, включително спасителна програма от Международния валутен фонд (МВФ). Междувременно президентът на страната Реджеп Ердоган се опитва да се сближи със САЩ и Европа, пише германското издание FOCUS Online.

Берат Албайрак, турският финансов министър, казва: "Турция е една от страните, които ще излязат удобно и с балансиран баланс от настоящата ситуация”.

В международната бизнес преса се рисува различна картина от прогнозираната от финансовия министър.

"Силният удар върху платежния баланс поради коронакризата и намаляващото доверие на инвеститорите в политическото управление увеличават вероятността от продължение на валутната криза от 2018 г.", коментират анализаторите на Capital Economics в текущ доклад за страната. Експертите са доста предпазливи по отношение на перспективите за растеж и предполагат, че БВП ще се свие с 8,3% през настоящата година.

Прогнозата на Международния валутен фонд (МВФ) за свиване с 5% на БВП през 2020 г. е по-благоприятна. Междувременно Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) очаква турската икономика да срегистрира спад от 3,5% през текущата година, а след това да нарасне с 6% през 2021 г. 

Лирата е на историческо дъно

През последните дни турската лира поевтиня до историческо дъно спрямо щатския долар. Понякога се е стигало до депозиране 7,29 лири за долар в чейнджбюрата.

С обширни покупки Турската централна банка се опита да предотврати поевтиняването под психологически важната граница от седем лири за долар. В периода между януари 2019 г. и февруари 2020 г. Анкара използва за това 52 млрд. долара.

Около 16:30 часа българското време доларът поевтинява спрямо турската лира с 1.15% до 6.8054 долара. 

Високият дефицит натежава на баланса

Турция настоява за рекордно ниво на дълг от около 170 милиарда долара. В сянката на коронакризата обслужването на задълженията става по-трудно. В условията преди кризата Анкара можеше да компенсира дефицита с приходи от туризъм, износ и инвестиции. И в трите области сега страната изпитва затруднения, приспособявайки се към новата пазарна конюнктура.

Вече се очертава масивен спад в приходите в туристическия сектор. Само през март чуждестранните туристи в страната са намалели със 17%  в сравнение със същия период на миналата година.

Статистическото служба в страната отчита спад в износа от почти 18% през март. Спрямо първото тримесечие на 2019 г. търговският дефицит е нараснал с почти 120% и е възлизал на 13 милиарда долара за периода от януари до март 2020 г.

В момента Турция не представлява интерес за чуждестранните инвеститори

Данните за чуждестранните инвестиции са мрачни.

„Външните инвеститори не са склонни да инвестират в Турция“, се посочва в доклад. 

Финансовият експерт Емре Деливели отбелязва, че проблемът на Турция не са държавните дългове. "По-голямата част от дълга се държи от частния сектор", посочи Деливели. Мерките за подкрепа на Анкара бяха насочени основно към защита на частния сектор и предотвратяване на заплахата от фалити.

Намаляването на приходите води до рязко увеличение на дефицита по текущата сметка. Според официални данни през март той е възлизал на 4,92 милиарда долара. За сравнение през март 2019 г. дефицитът е бил едва 120 милиона долара.

Предвид ограничения бюджет намирането на свежи приходи е приоритет в икономическата и финансовата политика на Анкара. Фокусът за тях е предимно върху чужбина. Финансовият експерт Деливели уточнява, че правителството има четири варианта: може да повиши лихвените проценти, да помоли МВФ за помощ, да разшири споразуменията за суап и накрая да наложи контрол върху капитала. Всички тези опции могат да имат и висока политически цена.

От юли миналата година централната банка понижи основния лихвен процент до 8,75% на няколко етапа. По-нататъшните понижения на лихвите съдържат риск от отрицателен реален лихвен процент, което прави инвестицията в Турция непривлекателна.

Президентът Ердоган неколкократно отказа вариант за заеми от МВФ. По този въпрос правителството и опозицията са изключително единни. Въпреки това се обсъжда опция за спасителна програма от МВФ.

Междувременно стана ясно, че Турция постепенно разхлабва мерките във връзка с коронавируса и се подготвя за отваряне на туризма. Засега все още се прилагат ограничения за пътуване в 15 вместо както преди в 31 градове и провинции. Страната планира да поднови вътрешните пътувания в края на май, а международни посетители се надява да привлече през юни.

Турската централна банка заседава в четвъртък. 

fallback
fallback