Базисната инфлация в еврозоната се понижи до най-бавния си темп от една година, подкрепяйки очакванията, че Европейската централна банка ще задържи лихвените проценти на изчакване, за да прецени въздействието на своята безпрецедентна кампания от повишения.
Ръста на основните цени, който изключва разходите за енергия и храна, достигна 4,5% през септември, съобщи "Евростат" в петък. Това е спад от 5,3% през август и много по-малко от средната оценка от 4,8% в проучване на Bloomberg сред икономисти.
Общата инфлация се забави до 4,3% от 5,2%, почти двегодишно дъно, което също беше под очакванията, водено от спад в разходите за енергия, но с рязко забавяне на услугите.
Германските облигации увеличиха ръста си след публикуването на данните. Доходността на 10-годишните облигации се понижи с 8 базисни пункта през деня, който е най-големият от август. Ралито идва, след като доходността се повиши до почти 3% в четвъртък – ниво, достигнато за последно през 2011 г. – на фона на опасенията, че ЕЦБ ще трябва да поддържа ограничителна политика за по-дълго време, за да укроти инфлацията.
„ЕЦБ е малко вероятно да повиши лихвите повече“, каза Кристоф Вайл, старши икономист в Commerzbank AG, в доклад, изпратен по имейл до клиентите.
Данните от петък предлагат най-категоричния знак досега, че ръстът на основните цени, ключов показател след затягането на паричната политика, твърдо върви надолу след лято, през което статистическите изкривявания го поддържаха стабилен.
Но тъй като и двата показателя все още са повече от два пъти целта на ЕЦБ от 2%, пазарите се подготвят за това, което според официални лица ще бъде продължителен период на повишени разходи за заеми. Подчертавайки различните тенденции в 20-членната еврозона, инфлацията в Германия се срина до двегодишно дъно този месец, докато показателите в Испания скочиха отново над 3%.
„ЕЦБ намекна след последното си повишение на лихвените проценти, че това може да е било последното за този цикъл – по-големият от очакваното спад на инфлацията през септември трябва да увеличи увереността на Управителния съвет, че не е необходимо повече затягане", каза Маева Кусин, старши икономист за еврозоната на Bloomberg Economics.
Нито инвеститорите, нито икономистите очакват ЕЦБ да добави към 10-те поредни увеличения от юли 2022 г., които доведоха лихвата по депозитите до 4%. Много политици са съгласни, въпреки че някои продължават да предупреждават, че сътресения - като петролът, достигащ 100 долара за барел - все още могат да изискват по-нататъшни действия.
Подобна е ситуацията в САЩ, където предпочитаната от Федералния резерв мярка за инфлация се смята, че се е забавила под 4% през август, а официалните лица сигнализираха, че са поне близо до пика на лихвите.
В Европа има все повече доказателства, че действията на ЕЦБ удрят и без това затруднената икономика – допълнително подкрепяйки аргументите за пауза. Заемите от компаниите нараснаха с най-бавните темпове от почти осем години през август, показват данните, публикувани тази седмица, докато доверието се охлади за пети пореден месец поради мрачните настоения на потребителите.
Германия, най-голямата икономика в блока, е в най-големи проблеми и е вероятно производството да се свие през това тримесечие. Повишаването на заплатите обаче може да доведе до възстановяване на разходите и да помогне за възстановяване на растежа към края на годината, според прогнози, публикувани в четвъртък от изследователски институти, които съветват правителството.
Такъв натиск върху заплатите обаче може да замъгли пътя за намаляване на инфлацията. Може да няма пълна яснота за това колко бързо ще се понижат увеличенията на цените до далечната част на 2024 г., каза главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн.
Въпреки че бъдещите увеличения не могат да бъдат напълно изключени, лихвените проценти вероятно ще останат там, където са „известно време“, каза шефът на латвийската централна банка Мартинс Казакс в петък в Рига.
Моделът за текуща прогноза на Bloomberg Economics, който правилно прогнозира инфлацията през септември, сочи ниво за октомври от 3,1%.