Богатството на Близкия изток се насочва към Китай заради тревоги около САЩ

Стойността на придобиванията и инвестициите на компании от Персийския залив в Китай се е повишила с повече от 1000% на годишна база до 5,3 милиарда долара

10:47 | 24 юли 2023
Обновен: 11:24 | 24 юли 2023
Автор: Екип на Bloomberg
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Богатите на петрол монархии от Персийския залив използват богатството си, за да задълбочат връзките си с Китай на фона на безпокойство за бъдещето на тяхното дългогодишно партньорство със САЩ в областта на сигурността.

Седем месеца след като президентът Си Дзинпин участва в първата среща на върха Китай-Персийския залив в Рияд, икономическият обмен между втората по големина икономика в света и нации като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства се ускорява – и вече преминава отвъд покупките на суров петрол, където Пекин доминира от години.

Една от сделките, които биха могли да се облагодетелстват от по-тесни връзки през следващите месеци, е планираното IPO на китайския гигант Syngenta Group за $9 милиарда в Шанхай. Съветниците на подкрепяната от държавата компания са водили дискусии със суверенни фондове от Близкия изток, включително Инвестиционния орган на Абу Даби и Публичния инвестиционен фонд на Саудитска Арабия, за това да станат основни инвеститори, казаха хора, запознати с въпроса.

Стойността на придобиванията и инвестициите на компании от Персийския залив в Китай се е повишила с повече от 1000% на годишна база до 5,3 милиарда долара, според данни, събрани от Bloomberg. Тази година е напът да се превърне в най-натоварената досега по брой подобни сделки, показват данните.

Държавният инвестиционен фонд на Абу Даби, Mubadala Investment Co., на стойност 280 милиарда долара, засилва операциите си в Китай, за да търси инвестиции, казаха хора, запознати с въпроса. Дубай отбеляза ръст от 24% в китайските компании, които се установяват в свободната му зона след роудшоута в азиатската страна. Длъжностни лица в Рияд описват Китай като незаменим партньор за "Визия 2030" - планът за икономическа и социална трансформация на престолонаследника Мохамед бин Салман за няколко трилиона долара. Поредица от китайски фирми спечелиха договори за футуристичния град NEOM.

Връзката се простира и извън икономическия фронт. На срещата на върха през декември Си предложи да посредничи в преговорите между Иран и Саудитска Арабия, което доведе до забележително споразумение през март за възстановяване на връзките между големите съперници, подписано в Пекин.

Някои във Вашингтон вече изразяват опасения, че нарастващото влияние на Китай в Близкия изток може да предизвика американските интереси в дългосрочен план. Докато САЩ остават доминиращият военен партньор на държавите от Персийския залив, началникът на Централното командване на САЩ (USCENTCOM) генерал Майкъл Е. Курила предупреди в неотдавнашни показания в Конгреса за съгласувани китайски усилия да подкопае това, като посочи скок в търговията и военните продажби на Пекин в региона.

Недоволството от десетилетния чадър на сигурността на САЩ назряваше от поне 15 години в Близкия изток, изостряно от това, което държавите от Персийския залив смятаха за непредсказуеми политики на САЩ спрямо региона, каза Хасан Алхасан, базиран в Бахрейн научен сътрудник в Международния институт за стратегически изследвания, който се среща редовно с високопоставени служители от Персийския залив.

„Сега те пренастройват външните си политики, за да обслужват икономическите си програми“, каза Алхасан. „Те ще дадат приоритет на отношенията, които ще служат на техните национални икономически визии.“

Представители на Персийския залив казват, че стъпките им към Китай не целят да заменят Вашингтон с Пекин като техен основен партньор. Но те също казват, че искат по-широк набор от глобални съюзи.

„Не участваме в тази игра с нулева сума“, каза саудитският външен министър Фейсал бин Фархан на пресконференция през юни с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, когато той посети Саудитска Арабия. „Мисля, че всички сме способни да имаме множество партньорства и множество ангажименти, а САЩ правят същото в много случаи.“

Китай подкрепя този подход. На конференция през юли в университета Цинхуа в Пекин бившият пратеник на Китай за Близкия изток Ву Сике призова региона да „преследва истински мултилатерализъм“.

„Китай и други страни могат да се учат една от друга, да се подкрепят взаимно и да вървят към печелившо сътрудничество“, каза той.

Миналия месец хиляди предприемачи и държавни служители от Китай пристигнаха в Рияд за най-голямата арабско-китайска бизнес среща. Саудитското правителство каза, че са подписани меморандуми за разбирателство на стойност над 10 милиарда долара. Сред тях беше сделка за 5,6 милиарда долара, подписана от саудитците за разработване на автомобили с китайския производител на електрически превозни средства Human Horizons.

Междувременно в Абу Даби фирмата за изкуствен интелект G42, председателствана от съветника по националната сигурност Шейх Тахнун бин Зайед Ал Нахаян, идентифицира Китай като най-добрия пазар за разполагане на капитал в чужбина, според хора с пряко запознаване с въпроса. Говорител на G42 отказа коментар.

„Ние продължаваме да търсим обещаващи възможности в Азия, на пазари, които са в съответствие с нашата дългосрочна стратегия“, каза говорител на Mubadala.

Съживяване на отношенията

Наличието на алтернативни партньори прави силите от Персийския залив по-малко зависими от САЩ. През последните месеци Саудитска Арабия, ОАЕ и други производители в ОПЕК многократно се противопоставиха на натиска да отворят крановете, тъй като САЩ се опитваха да попречат на цените на петрола да подхранват инфлацията.

Вашингтон полага собствени усилия за съживяване на отношенията в Персийския залив. През последните месеци високопоставени американски служители пътуваха до град Джеда, за да се срещнат с престолонаследника, за да възобновят опитите си за осигуряване на мирен пакт с Израел, надграждащ споразуменията "Авраам".

Публично официални представители на САЩ казват, че приветстват китайското посредничество в Близкия изток.

„По отношение на Китай, ние също бяхме много ясни, че не искаме от никого да избира между Съединените щати и Китай“, каза Блинкен през юни. „Ние просто се опитваме да демонстрираме ползите от нашето партньорство и положителния дневен ред, който въвеждаме в това, което се опитваме да направим.“

Търговията, предимно с петрол, остава ключът към отношенията между Китай и Персийския залив. Двупосочните търговски потоци между Саудитска Арабия и Китай нараснаха до 117 милиарда долара миналата година от едва 834 милиона долара преди три десетилетия. Двустранната търговия между ОАЕ и Китай е нараснала почти стократно до 107 милиарда долара през 2022 г. от 1,15 милиарда долара през 1992 г., според данни, събрани от Bloomberg.

ОАЕ заяви в изявление, че очаква „търговията с Китай да продължи да се увеличава, както е в случая с други ключови икономически партньори“.

Енергийна сделка

Енергийните връзки се задълбочават още повече. В последната голяма сделка Саудитска Арабия подписа договор за 3,6 милиарда долара за закупуване на 10% от китайската Rongsheng Petrochemical Co.

„Има толкова много неща, които искаме да направим с тях, и толкова много неща, които те искат да направят с нас“, каза саудитският министър на енергетиката принц Абдулазиз бин Салман на форума за Китай.

Патрик Цанг, който ръководи семеен офис и съоснова Hong Kong Ambassadors Club през март, каза, че е зает да улеснява срещите между китайските технологични титани и инвестиционните фондове от Персийския залив.

„За китайските ръководители това е стаден манталитет“, каза Цанг. „Щом президентът Си отиде някъде, всички останали го следват. Това е много политически мотивирано."

Вашингтон остава основният поддръжник на сигурността на държавите от Персийския залив, включително чрез военни бази, а САЩ са най-големият източник на преки чуждестранни инвестиции за страни като Саудитска Арабия. И все пак САЩ не са склонни да дадат на Саудитска Арабия и ОАЕ гаранции за сигурност и усъвършенствани оръжия, включително изтребители F-35, които те поискаха за защита срещу атаки от подкрепяни от Иран въоръжени групи.

В своите коментари пред Конгреса шефът на USCENTCOM Курила каза, че китайските военни продажби в региона са се увеличили с 80% през последното десетилетие в сравнение с 30% спад в продажбите в САЩ. Той предупреди за „надпревара между интеграцията с нашите партньори и навлизането на Китай в региона“.

Прекратени преговори

През 2021 г. ОАЕ спряха преговорите за сделка на стойност 23 милиарда долара за закупуване на самолети F-35 и други оръжия, след като отхвърлиха условията на САЩ, включително искане Huawei Technologies Co. да бъде премахната от телекомуникационната мрежа. По-късно ОАЕ се съгласиха да закупят китайски леки щурмови и учебно-бойни самолети L15.

През май ОАЕ заявиха, че са спрели да участват в ръководените от САЩ морски патрули в Персийския залив, който беше засегнат от конфискуваните от Иран петролни танкери през предходните седмици.

ОАЕ бяха разстроени от забавянето на САЩ в увеличаването на военната помощ след ракетния удар на хусите през януари 2022 г. срещу Абу Даби, казаха западни дипломати и служители на ОАЕ. Колкото по-малко са ангажирани САЩ, толкова повече пространство ще има за Китай, каза представител на ОАЕ, пожелал да остане анонимен поради чувствителността на въпроса.

Високопоставен саудитски служител каза, че страната му вижда необходимостта да охлади напрежението с други страни в региона и да намери други партньори, с които да работи, тъй като не вижда САЩ като надежден партньор в сигурността. Говорителите на правителството в Саудитска Арабия не отговориха веднага на исканията за коментар.

Засега държавите от Персийския залив нямат реална алтернатива на САЩ, според Галия Лави, експерт по връзките между Китай и Близкия изток в Института за изследване на националната сигурност в Тел Авив. „Китай изобщо не дава гаранции за сигурност, така че е по-добре да има някои от САЩ, отколкото никакви от Китай.“

Все пак китайските интереси в региона „продължават да стават все по-големи“, каза тя.

В Близкия изток Китай сега вижда как вълната се обръща в неговата посока, каза Виктор Гао, вицепрезидент на Центъра за Китай и глобализация, мозъчен тръст в Пекин. „Китай има тази гъвкавост на позициите и Китай винаги иска да разбере какво иска другия“.