В ЕЦБ започват да приемат, че повишаването на лихвите може да не спре през юли

Инфлацията в САЩ показва признаци на забавяне, което дава възможност на Фед сложи пауза на лихвите

17:50 | 10 май 2023
Обновен: 17:52 | 10 май 2023
Автор: Екип на Bloomberg
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Служители на Европейската централна банка започват да приемат, че може да се наложи повишаването на лихвените проценти да продължи през септември, за да се постави инфлацията под пълен контрол, според хора, запознати с дебата.

Подходът на ЕЦБ, зависим от данните, означава, че всички виждания за това, което може да се случи след четири месеца, могат лесно да се променят. Все пак някои политици от целия спектър на Управителния съвет спекулират, че две допълнителни очаквани повишения с четвърт пункт може да не са достатъчни за укротяване на потребителските цени, казаха източници на Bloomberg, които отказаха да бъдат идентифицирани, тъй като подобни дискусии са частни.

Това би означавало възможно трето повишение, когато длъжностните лица се съберат отново на 14 септември след лятната си ваканция, което ще доведе лихвения процент по депозита до 4% от сегашното ниво от 3,25%. Дотогава те ще са видели още два набора от прогнози, четири допълнителни показания за инфлацията и друго тримесечно проучване за банковото кредитиране.

Тъй като до следващото заседание на ЕЦБ остава повече от месец, не са взети решения, а политиците са отворени за пътя на лихвите. По същия начин няма чувство на увереност, че техният цикъл на затягане е на ръба на пауза.

Говорител на ЕЦБ отказа да коментира разискванията на Управителния съвет.

Пазарите в момента ценообразуват малко по-малко от още две стъпки от четвърт пункт, докато повечето икономисти прогнозират ЕЦБ да достигне крайна лихва от 3,75% през юли. Danske Bank е сред малкото малцинство, което прогнозира лихвата по депозитите да достигне 4% през септември.

Най-откровеният публичен намек досега от член на Управителния съвет дойде от шефа на Bank of Latvia Мартинс Казакс, който каза в интервю тази седмица, че инвеститорите не трябва да приемат, че затягането на ЕЦБ ще спре през юли.

„Не мисля, че все още е толкова ясно“, каза той. „Все още имаме доста поле за покриване и ще са необходими допълнителни увеличения на лихвените проценти, за да се укроти инфлацията.“

Неговите възгледи често се споделят от балтийските му съседи, които се насочиха към по-агресивна политика, тъй като се сблъскват с нива на инфлация над два пъти над средните за еврозоната.

Петер Казимир от Словакия, друг ястреб, каза, че ЕЦБ ще трябва да продължи да повишава лихвите по-дълго, отколкото той е очаквал. В другия край на спектъра Янис Стурнарас от Гърция отказа да се ангажира с крайна точка за повишаване на лихвените проценти, като каза пред медии, че скоковете в разходите за заеми почти сигурно ще приключат тази година.

Въпреки че президентът Кристин Лагард отказа да даде информация колко още ще трябва да се повишат лихвите – като само посочи, че ще са необходими поне две стъпки – тя предупреди в интервю за Nikkei, публикувано в сряда, че перспективите за инфлацията продължават да бъдат твърде високи за твърде дълго, подчертавайки „все още значителни рискове в посока нагоре“.

ЕЦБ не прогнозира инфлацията да спадне до целта от 2% до втората половина на 2025 г., а главният икономист Филип Лейн каза тази седмица, че все още има „много възходящ импулс“ в цените.

Професионалните прогнозисти, анкетирани от централната банка, виждат, че натискът намалява по-бавно, като очакват процентът да бъде средно 2,2% през тази година и 2,1% в по-дългосрочен план.

Стабилна инфлация в САЩ

Потребителските цени в САЩ са се увеличили през април на фона на по-високите разходи за горива и наеми. Базисната инфлация е останала силна, тъй като цените на използваните автомобили са се възстановили, което потенциално гарантира, че Федералният резерв ще запази основните лихви за известно време.

Индексът на потребителските цени се е повишил с 0,4% през април на месечна база след ръст от 0,1% през март, съобщи Министерството на труда в сряда (10 май). През 12-те месеца до края на април индексът се е вдигнал с 4,9% след ръст от 5,0% през март.

Годишният индекс достигна връх от 9,1% през юни, което бе най-голямото увеличение от ноември 1981 г., и оттогава насам спада, след като първоначалният ръст на енергийните цени след началото на руската инвазия в Москва вече няма такова влияние.

Данните за инфлацията следват доклада за заетостта от петък, който показа ускорение на ръста на заетостта и заплащането през април, както и връщане на нивото на безработица до 53-годишно дъно от 3,4%.

По-високата инфлация и устойчивостта на трудовия пазар правят малко вероятно намаляването на лихвите от Фед тази година, каквито са в момента очакванията на финансовите пазари.

Централната банка повиши основната си лихва с 25 базисни пункта до диапазона от 5,00-5,25% миналата седмица и сигнализира, че може да сложи пауза най-бързото си затягане на паричната политика от 80-те години, макар че запази ястребовия си тон. Фед е вдигнала основната лихва с 500 базисни пункта от март 2022 г. насам.