Инфлацията в Турция спада до най-ниското ниво от година, но рисковете нарастват

Инфлацията в Турция се забави до най-ниското си ниво от една година, въпреки че държавните разходи след смъртоносните земетресения и по-разхлабената парична политика могат все повече да представляват риск за цените.

Инфлацията се забавя в Турция през последните четири месеца, след като надхвърли 85%, най-високото ниво от 1998 г. насам. Рязкият спад до голяма степен е резултат от статистически ефекти, тъй като валутна криза от 2021 г., която накара цените да скочат спираловидно, създаде висока база за сравнение.

Потребителските цени са се повишили с 55,2% на годишна база миналия месец в сравнение с 57,7% през януари, според данни, публикувани в петък. Средната прогноза в проучване на Bloomberg сред икономисти бе 55,7%.

Но цените сега се охлаждат с много по-бавни темпове, като последиците от бедствието допълнително влошават перспективите, докато паричната политика остава изключително разхлабена.

Правителството също така планира програма за стимулиране, за да компенсира икономическите щети от земетресенията от 6 февруари, които може да са убили до 50 000 души и да са разрушили хиляди сгради. Около 100 милиарда лири (5,3 милиарда долара) са разпределени за усилия за подпомагане заедно с парични дарения на семействата.

„Гледайки напред, очакваме годишният основен процент да спадне до май. Но без забавящия ефект, идващ от по-високите цени на енергията през базовите периоди, следствие от войната в Украйна, базисната инфлация може да се окаже по-твърда. Заедно с инфлационния натиск, идващ от земетресенията и експанзионистичния фискален отговор на тях, годишната инфлация, дължаща се на базовите ефекти, може да избледнява по-бързо от очакваното", коментира Селва Бахар Базики, икономист от Bloomberg Economics.

В разрез с ортодоксалната икономическа политика президентът Реджеп Тайип Ердоган вече даде приоритет на паричните стимули преди трусовете, за да укрепи подкрепата на избирателите преди изборите през май.

Минималната работна заплата беше повишена с над 50% в началото на годината, а тази седмица парламентът одобри законопроект, който предоставя на над 2 милиона души ранно пенсиониране, решение, което може да струва 13,2 милиарда долара.

„Основният ценови натиск в Турция остава тревожен и вероятно се е влошил поради земетресението“, казаха анализатори на Goldman Sachs Group Inc. в доклад преди публикуването на данните. „И въпреки че очакваме изключително високите базови ефекти да намалят инфлацията в бъдеще, ние вярваме, че темпото на този спад ще бъде по-бавно от очакваното преди.“

Фокусът след бедствието е още повече върху запазването на евтините пари, които текат в икономиката.

Централната банка понижи основния си лихвен процент с 50 базисни пункта до 8,5% миналия месец, отчасти в отговор на природната катастрофа. Ердоган обеща бързо строителство в засегнатия район, който представлява около 10% от брутния вътрешен продукт на страната.

Опустошението също усложни изчисляването на икономическите данни.

Държавната статистическа служба каза в петък, че „цените на място“ не са могли да бъдат събрани миналия месец в провинции, засегнати от земетресенията. Вместо това те са били събрани с „данни от скенера за баркод на работното място“ и „данни за цените, събрани от интернет чрез техники за уеб скрапинг“, се казва в съобщението.