Слабата лира и 79-процентната инфлация удрят облигациите на турските компании

Облигациите на някои от най-големите компании в Турция не успяват да донесат очакваната доходност, докато ускоряващата се инфлация и една от най-слабо представящите се валути в света сеят хаос в икономиката, пише Bloomberg.

Облигациите на втория по големина телеком в страната - Turk Telekomunikasyon, започнаха да се търгуват на незадоволителни нива в началото на миналата седмица. Инвеститорите изискват премия от над хиляда базисни пункта спрямо държавните ценни книжа на САЩ за облигациите на компанията с падеж юни 2024 г. и февруари 2025 г. на обща стойност един милиард долара, сочат данни на Bloomberg. Междувременно компанията заяви, че нейната ликвидна позиция е „стабилна“ и че може да обмисли обратно изкупуване на които и да е от облигациите си, деноминирани в долари, в зависимост от условията на ликвидност.

Турските компании са изправени пред дългове от над 16 милиарда долара с падеж до края на 2024 г. На фона на средна доходност по корпоративните облигации от почти 12% натискът за рефинансиране се усложнява от слабата лира. Валутата изгуби над една четвърт от стойността си спрямо долара през тази година, поставяйки под напрежение компаниите, които генерират приходи в Турция, но имат дълг, деноминиран в долари.

Само една компания в Турция е успяла да емитира облигации през 2022 г. Графика: Bloomberg

Тази година в Турция е регистрирана само една продажба на облигации на международните пазари – от бутилиращото звено на Coca-Cola. За сравнение – сделките за 2021 г. са били 14, показват данни на Bloomberg.

„След като видите, че напрежението при лирата е факт, се вижда и че компаниите с експозиции към чуждестранни валути са подложени на натиск по отношение на оценките на облигациите“, посочва Сергей Дергачев, старши портфолио мениджър и ръководител в отдела за корпоративен дълг за развиващите се пазари на Union Investment Privatfonds във Франкфурт. „Голяма част от дълга на Turk Telekom е деноминиран в долари, следователно има известен натиск и върху него поради обезценяването на лирата“, добавя той.

Базираната в Анкара Turk Telekom, собственост на националния държавен инвестиционен фонд, коментира, че коефициентът на ливъридж е нисък в сравнение с глобалните стандарти на телекомуникационния сектор и има капацитета да посрещне всички свои финансови и търговски задължения. „Turk Telekom има стабилна позиция в момента по отношение на ликвидността“, заявиха от компанията. По техни думи тя „управлява финансовите си рискове с проактивен и предпазлив подход в настоящия климат“.

Облигациите на представители на банковия сектор, включително на Akbank TAS и на Turkiye Is Bankasi, също са под натиск, заедно с книжата на производителя на хранителни продукти Ulker Biskuvi Sanayi.

Ходът на правителството да забрани заемите на компании, държащи пари в чуждестранна валута, насочен към забавяне на обезценяването на лирата, намалява способността на дружествата да хеджират позициите си в чуждестранни валути и увеличава корпоративния дългов риск, твърди Егор Федоров, анализатор в ING Bank.

Нарастващите цени

Ръстът на цените в Турция е двуцифрен почти без прекъсване от началото на 2017 г. Тази година той се доближи до най-високото си ниво от 25 години насам на фона на рязко нарастващите разходи за енергия и други стоки. Въпреки че централните банки по света се борят с инфлацията чрез затягане на паричната политика, Турция запази референтния си лихвен процент непроменен. Президентът Реджеп Тайип Ердоган вярва - противно на основните икономически теории - че по-високите лихви водят до ускорение на инфлацията. Годишният ръст на цените достигна 78,6% през юни.

По думите на Магдалена Полан, водещ икономист за развиващите се пазари в PGIM Fixed Income, рискът идва основно от суверенната и банкова валутна ликвидност. Според нея турските компании имат достатъчно възможности да покрият краткосрочните си нужди, предизвикани от промяната във валутния курс.

Fitch Ratings миналата седмица понижи дългосрочните рейтинги на емитенти на дълг в чуждестранна валута за 25 турски банки, позовавайки се на „политическата несигурност и все по-намесващите се политики“, както и на инфлацията. В допълнение към това в Турция ще има парламентарни и президентски избори през юни 2023 г.

„Инвеститорите се нуждаят от повече яснота как ще се развие политическата ситуация в Турция“, смята Дергачев от Union Investment Privatfonds.

Още по темата

Tърговският дефицит на Турция се утрои, инфлацията се насочва към 80%

Deutsche Bank отпуска почти 1 млрд. евро заем на Турция за LNG

Турция наложи ветото, за да спечели Ердоган дивиденти преди изборите

На бурния пазар в Турция само едно нещо може да изпревари инфлацията от над 70%