Очакваните повишени лихвени проценти от ЕЦБ удариха гръцкия и италианския дълг

Разходите по заеми за правителствата в южната еврозона скочиха близо до максимумите преди пандемията, тъй като инвеститорите се приспособяват към признаците, че Европейската централна банка може да повиши лихвените проценти още тази година в отговор на глобалната вълна на инфлация, пише Financial Times.

ЕЦБ прокарва внимателна линия по отношение на перспективата за повишаване на лихвите в продължение на няколко месеца, обещавайки да запази условията за финансиране благоприятни, докато икономиката на еврозоната се възстанови от пандемията и е убедена, че инфлацията ще се установи на целта ѝ от 2 процента в средносрочен план.

Но президентът Кристин Лагард сигнализира за „ястребова“ промяна в четвъртък, като отказа да изключи потенциално покачване на лихвите тази година — както направи само седмици по-рано — и отбеляза „единодушната загриженост“ на управителния съвет на ЕЦБ относно рекордната инфлация в еврозоната от 5,1% през януари.

През уикенда Клаас Нот, ръководителят на холандската централна банка, стана първият член на съвета на ЕЦБ, който каза публично, че банката трябва да повиши лихвените проценти тази година, предупреждавайки, че инфлацията в еврозоната ще остане на ниво от 4 процента през по-голямата част от тази година. Той призова ЕЦБ да прекрати нетните покупки на облигации „колкото е възможно по-скоро“ в подготовка за повишаване на лихвите през четвъртото тримесечие.

Още по темата

Банките и пазарите прогнозират края на отрицателните лихви в Европа през 2022 г.

ЕЦБ очертава промяна в политиката, която не е много затягаща

Пазарите залагат, че ЕЦБ ще вдигне лихвата още през юли

В отговор на това спадът в цените на облигациите в еврозоната доведе до повишаване на доходността на италианските 10-годишни облигации с 0,1 процентни пункта до 1,84 процента - обратно към нивата, достигнати през април 2020 г., малко след удара на пандемията от коронавирус.

Спредът между италианските 10-годишни разходи за заеми и тези на Германия – ключов показател за стреса на пазарите на облигации в еврозоната – се повиши до 1,63 процентни пункта, най-високото си ниво от юли 2020 г.

Спадът беше още по-голям при гръцките 10-годишни облигации, тъй като тяхната доходност се повиши с 0,3 процентни пункта до 2,55 процента - най-високото ниво от юни 2019 г. Натискът при продажбата беше широко разпространен и испанската 10-годишна доходност се повиши над 1,1 на сто за първи път за почти три години.

Анализаторите казаха, че пазарът на облигации се приспособява към нарастващата вероятност ЕЦБ да прекрати нетните покупки на активи през следващите няколко месеца, отваряйки вратата за първото си покачване на лихвите за повече от десетилетие.

„Приключваме период на отрицателни лихвени проценти — дори доходността на гръцките облигации стана отрицателна миналата година — и наблюдаваме препозициониране на пазара“, каза Карстен Бжески, ръководител на макроизследването в ING.

Бжески обаче каза, че инвеститорите изглежда са се „преместили напълно в другата крайност“, като ценообразуват покачване на лихвения процент на ЕЦБ до юни, добавяйки, че най-рано може да си представи подобен ход през септември.

ЕЦБ натрупа огромно влияние върху пазарите на облигации в еврозоната, особено през последните две години, когато изкупи повече от 100 процента от допълнителния дълг, емитиран от правителствата в блока за единна валута, почти удвоявайки общата сума на облигациите, които притежава до 4,7 трилиона евро.

През декември банката очерта планове за спиране на нетните покупки по спешна програма от 1,85 трилиона евро в края на март, последвано от временно удвояване на по-ранна програма за изкупуване на облигации, преди да я намали обратно до 20 милиарда евро на месец от октомври.

Някои ветерани наблюдатели на ЕЦБ обаче се притесняват, че банката рискува да повтори грешката за повишаване на лихвите твърде скоро, както беше през 2011 г., точно когато започна кризата с държавния дълг в еврозоната.

„Ще платим цената за преждевременното затягане, докато преминаваме през 2023-2024 г. под формата на по-нисък растеж, по-висока безработица и инфлация доста под 2 процента“, каза Ерик Нилсен, главен икономически съветник в UniCredit.

Италианските акции също пострадаха от напрежението в понеделник. Докато други части на европейските фондови пазари се повишиха малко, италианският FTSE MIB падна с цели 1,7%.