Турците се завръщат към криптовалутите като спасение от проблемите с лирата

Броят на сделките с криптовалута в Турция се повиши на над един милион на ден, докато лирата достигаше нови и нови рекордно ниски нива, показват данни, споделени с "Ройтерс".

Притесненията относно икономическата политика на Турция доведоха до спад на лирата с близо 40% от септември насам, което кара турците да търсят начини за запазваане на спестяванията си, за да избегнат последиците от растящата инфлация.

Прагът от един милион на ден - според данни от фирмите за анализ на блокчейн Chainalysis и Kaiko - беше надминат за първи път по-рано през годината, когато внезапната смяна на шефа на централната банка на страната през март предизвика първия голям спад на лирата за 2021 г.

Но броят на сделките падна под 500 000, преди последният пристъп на волатилност на лирата отново да предизвика интерес.

Обръщането на лири в щатски долари или злато е обичайно за турците, които станаха свидетели как валутата загуби 90% от стойността си от 2008 г. Но тъй като Анкара се стреми да затрудни тези практики и цените на криптовалутите се покачиха рязко тази година, търговията с криптовалута придоби все по-голяма популярност.

Данните също така показаха, че биткойн и Tether са най-популярни за търговията с лири от 2019 г.

Биткойн достигна рекордния връх от $69 000 през ноември. Идеята, че ограниченото предлагане го прави неподатлив на инфлацията - монетата често се разглежда като средство за съхранение на стойност, въпреки нейната нестабилност - помогна за подхранването на печалбите.

Нарастването на крипто търговията в Турция обаче привлича вниманието на властите.

Заместник-министърът на финансите на Турция каза през септември, че ще бъдат въведени разпоредби относно нововъзникващия клас активи. Междувременно централната банка забрани крипто за традиционни видове покупки през април, позовавайки се на "непоправими" щети и рискове от транзакциите. 

Турската лира се стабилизира в сряда и запази печалбите от най-добрата до момента седмица от две десетилетия насам, след като валутата се върна от рекордно ниски нива поради новите мерки на президента Реджеп Тайип Ердоган за защита на спестяванията на турците срещу подобна нестабилност.

Лирата достигна 12,25 за долар в сряда сутрин, след като затвори на 12,4 във вторник, когато се повиши с 6%.

В понеделник - когато президентът обяви плана за защита на депозитите в лирите от по-нататъшно обезценяване - лирата първо се срина с 10%, след което се повиши до най-голямата си дневна печалба досега, при рекордна волатилност.

Валутата все още е загубила около 40% от стойността си тази година след срив, предизвикан от агресивен цикъл на парично облекчаване, създаден от Ердоган. На най-ниското си ниво в понеделник валутата се понижи с около 60% спрямо година по-рано.

Повече от половината от спестяванията на местните жители са в чуждестранна валута и злато, според данните на централната банка, като доверието в лирата ерозира след години на обезценяване и загуба на доверие в централната банка.

Ердоган въведе серия от мерки в понеделник, които ще прехвърлят тежестта на отслабената валута върху хазната и ще насърчат турците да държат лири, а не долари.

Анализатори и банкери предупредиха, че ако зараждащото се рали на лирата се обърне и принуди правителството да покрие загубите на вложителите, това може допълнително да разпали инфлацията и да натежи сериозно върху дефицита.

JPMorgan изчисли, че всяко допълнително обезценяване на лирата с 12% над лихвения процент по депозитите може да увеличи бюджетния дефицит с около 1% от БВП за период от шест месеца.

Централната банка заяви във вторник, че ще подкрепи конвертирането на депозитните сметки в чуждестранна валута в лири, за да насърчи допълнително обратната доларизация.

Под натиска на Ердоган централната банка намали лихвените проценти с 500 базисни пункта от септември. Президентът обеща да продължи с политиката си на ниски ставки.

Докато правителството приветства възстановяването на лирата в понеделник като голяма политическа победа, икономистите широко казват, че моделът на ниските лихви на Ердоган е безразсъден и очакват инфлацията, която в момента е над 21%, да надхвърли 30% през следващата година.