Ангела Меркел управлява Германия в продължение на 16 години.
Защо това бе важно и за България? Ами защото над 70% от българският износ е за страните от ЕС, а най-голям дял в тази търговия има Германия. Годишният търговски стокообмен на България с Германия е от порядъка на €8 млрд.
Федералната република има най-голямата икономика в Европа и ЕС и как ще се развива тя е от огромно значение, не само за германците, но и за всички европейци. Залогът от политическа гледна точка също е огромен. Европа е „пристегната“ между САЩ, Китай и Русия, изостава технологично и отстъпва по военна мощ.
За този период тя е направила повече от 17 посещения в Русия. Връзките с Москва са изключително дълбоки, а двустранните отношения са подправени от факта, че както президентът Путин говори перфектно немски език, така и фрау Меркел владее отличен руски език. Знае се, че президентът Путин е бил таен агент в Дрезден в годините от 1985 до 1990 г. И дори дъщеря му е родена в тогавашната ГДР. Двете дъщери на Путин са завършили немска гимназия в Москва. Медиите често се питат на какъв език си говорят двамата по време на неофициалните срещи. Германия има известна традиция с приятелски предразположени към Москва канцлери. Да си припомним например Герхард Шрьодер, федерален канцлер от социал-демократите в периода 1998 до 2005 г, който след края на политическата си кариера зае много висока позиция в Газпром (а сега е шеф на борда на Северен поток 2).
Отношенията на Берлин с Москва са може би най-важното наследство, което Меркел ще остави след като напусне кабинета си на „Вили Бранд-Щрасе“ 1. Да, тези отношения поохладняха доста след анекса на Крим през 2014 г., но всъщност все още са на много добро ниво. Газопроводът Северен поток 2 е една от съществените теми, които остават в наследство от управлението на Меркел.
От германска гледна точка е разбираемо търсеното увеличение и обезпечение на руските газови доставки – тяхната голяма икономика има нужда от енергия. Проектът обаче беше атакуван от почти всички европейски държави и най-вече от Съединените щати, защото се смята, че новата тръба поставя в неизгодно положение Украйна, която ще изгуби много пари от пропуснати транзитни такси и като цяло геостратегическото влияние, което й дава газовата инфраструктура на нейна територия.
Съвсем наскоро Германия и САЩ се споразумяха да не бъдат налагани санкции на компаниите, участващи в изграждането на Северен Поток 2. Защо американците под управлението на президента Байдън се отказаха от тези санкции, които иначе „почти“ бяха наложени? Очевидно беше постигната сделка, различна от официално обявените условия: Русия да бъде убедена да либерализира газовия си сектор и да плати на Украйна €20 млрд. компенсации за пропуснати ползи до 2034 г. Любопитно е това, последното, как точно ще се случи.
Та в този ред на мисли един от най-вероятните предмети на една такава сделка са ... отношенията с Китай. Вероятно САЩ искаха да си гарантират подкрепата на Германия на своя страна в яростното икономическо и технологично противопоставяне с Китай. Но германското настояване и отстояване на този руски газов проект до много голяма степен е в противовес на мнението на повечето държави от ЕС и най-вече на тези от Източна Европа. Любопитно е какво би направил новият германски канцлер в тази посока.
По принцип Ангела Меркел е „живяла социализма“. Въпреки че е родена в Хамбург, тя израства в ГДР и работи като физик в Централния институт по физика и химия. Тя добре познава постсоц манталитета и начина на мислене. В този смисъл Меркел е по някакъв близка на източноевропейските страни (у нас например партия ГЕРБ често беше подкрепяна от германски политически фондации като Ханс Зайдел на ХСС, коалиционен партньор на ХДС). Именно по тази причина се смята, че Източна Европа може да се окаже големият губещ от смяната на караула в Канцлерамт.
Към датата на редакционното приключване на настоящия брой социологическите прогнози в Германия дават на коалицията ХДС – ХСС резултат от порядъка на 26%. По тази причина за вероятен следващ германски канцлер се смята председателят на ХДС Армин Лашет, който е и бивш премиер на провинция Северен Рейн-Вестфалия. За него не може да се каже, че „се къпе в народна любов“. Дори напротив – критикуван е от чужди, но и от свои съпартийци, а дебатът се върти около това, че коалицията трябва да изглежда по-единна, ако иска да се представи по-добре на изборите. Логично е поставен във фокуса на общественото внимание и си навлече много критики, защото беше уловен от камерите да се усмихва по време на посещение в най-пострадалите от жестоките наводнения това лято райони.
Иначе биографията на Армин Лашет е безупречна. Като младеж работи доброволец към католическата Св. Михаел в Буртшайд, (по здравословни причини не е бил в казармата), после завършва право в Бон и Мюнхен, учи също и в Техническото висше училище в Аахен. Влиза в политиката през 1989.
С по-малки шансове да стане канцлер на Германия е Аналена Бербок, председател на Зелените от 2018 и техен кандидат за най-високата позиция в германската политика. (Зелените засега имат 18-19% прогнозен резултат за изборите). Нейната номинация е съпроводена с доста повече скандали, последният от които се отнася до нейната книга „Сега: Как да обновим нашата страна“ (Jetzt: Wie wir unser Land erneuern). Тук тя е обвинена, че е използвала цели пасажи от публично достъпни източници, без да реферира към тях. Скандалите за плагиатство ви звучат познато, предполагам.
Имаше скандал и с публичното CV на Аналена Бербок, което беше гледано под лупа, след като стана ясна нейната номинация за канцлер. В него тя твърди, че е работила за Германския фонд Маршал и Върховния комисариат на ООН за бежанците. Това са по-разпознаваемите сред организациите, в които твърди, че е работила. Но се оказа, че нейното участие в тях е, меко казано, надценено. Тя е подкрепяла организация, която набира средства за Върховния комисариат по бежанците, без да е работила за него. Биографията й беше коригирана посреднощ, малко след като журналисти изнесоха информацията в Twitter.
Голяма е интригата и какво ще събере като гласове антисистемната и антиевропейска Алтернатива за Германия. Засега социолозите й дават резултат от порядъка на десетина процента. По-висок резултат на тази партия би бил истинска катастрофа за Европа и европейската идея.
В крайна сметка обаче, много малко вероятни са резките завои в политиката на Германия. Това се отнася както за вътрешната, така и за външната политика на страната. В последно време, откакто е ясно, че Меркел слиза от сцената, Берлин позагуби малко от лидерската си функция. Френският президент Макрон се опита да запълни в някаква степен отворилия се „лидерски вакуум“, но това не се получи особено успешно.
В последно време политолозите говорят за „дефицита на лидерство“ като един от най-големите проблеми на Европа. Макар, че Меркел беше упреквана и буквално намразена от много хора в Европа заради политиката с мигрантите, която водеше, тя беше един от великите лидер на нашето време. Поне към момента, двамата най-вероятни кандидати за нейни наследници, не блестят с нищо особено.
Въпреки, че е твърде рано да правим коментари в тази посока.
В РЕЗЮМЕ След четири мандата Ангела Меркел се оттегля от канцлерството. Но наследството, което оставя, едва ли следва изцяло линията, която чертаеше от 21 ноември 2005.
