.jpg)
Знаете ли, че швейцарският интернат “Льо Розе”, основан през 1880 г., е най-скъпото училище в света? В него учат принцове и принцеси, деца на известни личности, наследници на политици и бизнесмени. Всяка година училището приема по 400 ученици от десетки различни държави, като се следва принципа, че от една и съща страна се приемат най-много 10% от учениците. Класовете се състоят от не повече от 15 души, като се вземат предвид индивидуалните потребности на всеки ученик. Материалната база включва концертна зала, игрища за тенис, футбол, волейбол, плувен басейн, конюшня с понита и зеленчукова градина, а през зимата цялото училище се премества за три месеца в луксозния курорт Гщад, където децата могат да карат ски. Сигурно вече се замисляте каква е таксата за обучение там. Справка от 2020 г. показва, че обучението в “Льо Розе” възлиза на малко над $129 000 на година.
Може би ще ви изненада фактът, че повечето училища, които попадат в топ 10 на най-скъпите в света, се намират в Швейцария, а не във Великобритания, например, която е смятана за бастион на частното образование. И все пак, образованието е една от най-значимите инвестиции, което донякъде обяснява стремежа на родителите то да бъде колкото се може по-качествено, въпреки цената.
Да погледнем към частното образование у нас, което все още не може да се похвали с дългогодишни традиции, но пък интересът към него расте все повече. Според данни на Национания статистически институт, към 1 октомври 2020 г. в страната функционират 97 частни общообразователни училища, от които 6 начални, 38 основни, 1 обединено, 29 средни и 23 гимназии. В тях са записани общо 12 053 ученици или 2.1% от общия брой на учениците в общото образование.
ЧСУ “Евлоги и Христо Георгиеви”, например, започва учебната си дейност през 2015 г. с 4 деца, като в рамките на 5 учебни години броят на учениците надхвърля 120 деца. От Българската асоциация на частните училища споделят, че представителите на частното образование у нас имат една обща основа, която поставя ученика в центъра на обучителния, но и възпитателен процес. Училищата се изграждат около концепцията, че децата трябва да натрупват знания, да решават проблеми с помощта на анализи, да придобият умения, които се превръщат във все по-сериозен критерий за успех в живота, а също и да се ориентират самостоятелно при избора на професионален път.
Родителите отбелязват като приоритети за техните деца както развиването на ключови знания и компетентности, така и личното отношение и грижа.
Всички частни училища у нас държат на индивидуалния подход към всеки ученик, на дисциплината и на изграждането на трайни навици. Затова и училища като ЧСУ “Цар Симеон Велики” поддържат малки класове. В начален етап те приемат около 10-12 деца в клас, а в прогимназия имат около 14-16 ученици.
Максималният брой на децата в ЧСУ “Евлоги и Христо Георгиеви” пък е 18, което се приема за оптимален брой, който дава възможност за активно социално общуване между децата и също така позволява на учителя да обърне внимание на всеки ученик в рамките на часа.
Разбира се, профилът на частното училище също е критерий при избор на родителя. Така например, ЧСУ “Евлоги и Христо Георгиеви” е единственото у нас, което предлага интензивно изучаване на китайски език, като всяка година учениците преминават изпитите за владеене на китайски HSK. Задължетелен е английският, като изучаването на чужди езици е в комбинация със сериозна подготовка по математика и български език. В ЧСУ “Цар Симеон Велики” пък децата могат да учат природни науки по метода STEM, а също и предприемачество от ранна възраст.
Във всеки случай частното образование търпи промени през годините след отварянето на първите училища през 90-те години. Учебната програма и у нас включва разнообразна спортна дейност, като децата могат да избират спортове като плуване, тенис на корт, футбол, йога, катерене, лека атлетика, бойни изкуства и др., могат да участват и в турнири, които се организират между различните училища. Някои учебни заведения разполагат с ателиета за изкуства и предлагат индивидуални занимания.
Всичко това, разбира се, има цена, която е различна за всяко училище, както и за различните класове. Така, например, годишна такса за обучение за дете в 1. клас може да бъде в размер на €4500, а има училища, в които тя надхвърля €7000. Сумата обхваща целодневна учебна дейност по норматива на Министерството на образованието и науката, спортните занимания, както и грижата за децата. Тя обаче не включва други разходи, които родителите заплащат допълнително. Такива могат да бъдат транспортните, а някои училища имат и такса за храната, тъй като тя се приготвя от фирми за кетъринг. Допълнително се плаща и в случай, че родителят има специално предпочитание за хранителен режим, който да следва детето му. За него се изготвя индивидуално меню според изискванията. Таксата за обучение на повечето места изключва и всички допълнителни, извънкласни занимания, бели и зелени училища
и лагери. Голяма част от частните учебни заведения правят 15% отстъпка за втори и трети ученик от едно семейство. Има и такива като ЧСУ “Евлоги и Христо Георгиеви”, които от 2021 г. са включени в системата за държавно финансиране на частни училища, което означава, че за календарната година от таксата за обучение на дете се приспада сума в размер на около 2000 лв.
Да си припомним, че през 2015 г. при промените в Закона за предучилищното и училищното образование една от най-обсъжданите теми беше предоставянето на държавно финансиране на частни училища и детски градини. Едната страна в дебата защитаваше тезата, че това финансиране ще доведе до изравняване на конкуренцията между държавни и частни училища, докато другата твърдеше, че това би представлявало субсидиране на деца, които не се нуждаят от
държавните средства поради големите финансови възможности на родителите им. Между първо и второ четене на закона беше поставено условие за финансиране, което изискваше от частните училища да приемат поне 20% от учениците си без такса за обучение, като това могат да бъдат деца с изявени таланти или със спецални образователни потребности.
Крайният резултат показа, че частните учебни заведения не са се възползвали от възможносите за държавно финансиране. Затова и един от приоритетите в дейността на Българската асоциация на частните училища е свързан с разширяване и задълбочаване на сътрудничеството с общински, държавни органи и организации.
Да вземем за пример и Германия, която е доказала, че има опит в развитието на успешни образователни политики. Федералната статистическа служба във Висбаден обяви през 2019 г., че в страната се откриват все повече частни общообразователни и професионални училища, като към същата година техният брой е приблизително 5800. По правило обаче, частните училища имат обществено-правен статут. И подобно на държавните учебни заведения, получават
частично финансиране от държавния бюджет. Над 1,5 % от €6 млрд. финансиране, което получават частните училища, идват от федералния бюджет. А 70 % или над €4 млрд. постъпват от бюджетите на отделните федерални провинции. Една четвърт от постъпленията са от частни лица, затова и повечето частни училища в Германия са общообразователни. По данни на Федералната статистическа служба, “квотата на успеха” и в частната, и в държавната форма на обучение е сходна. За показател е взет делът на учениците с гимназиални дипломи. Оказва се, че този дял в частните образователни институции е по-висок само с 1.7%.
Редица други изследвания също потвърждават, че качеството на образованието в държавните гимназии не само не отстъпва, но в някои отношения може и да превъзхожда качеството на образованието в частните гимназии. Вярно е, че образованието има своята цена, но пък умното и талантливо дете може да постигне отлични резултати във всяка среда. А у нас, колкото и да стават популярни частните учебни заведения, достъпът до тях зависи все повече от нивото на доходи в семейството. И още нещо, което е важно - програмите на частните училища по света, гарантират на учениците, които завършват, възможност да
продължат образованието си в най-престижните университети и колежи. Това е още един важен критерий, заради който родителите биха записали детето си в частна форма на обучение.
И така, швейцарското училище “Льо Розе”, с история, която започва преди повече от 140 години, държи изключително много на традиците, като в най-скъпия интернат в света топлият шоколад е задължителен в междучасията. Все пак това е Швейцария. У нас частните училища тепърва започват да пишат своята история. Не правя сравнение с образователната система на една от най-уредените държави, а давам пример, който да покаже, че добрите резултати и големи постижения зависят от усилия, постоянство, традиции, но и фундаментални принципи. Директорът на “Льо Розе” казва, че училището пази имиджа си и е съсредоточено върху европейската култура, но това, което ценят родителите, освен престижното образование, е още стабилносста и сигурността на Швейцария. Имат ли тези критерии цена? Отговорите остават за вас.
