Изборните резултати, макар за по-емоционалните българи да са шокиращи и изненадващи, реално не показват драстична трансформация на предпочитанията на избирателите. Но това се отнася само за по-възрастния електорат, който помни вота поне през последните 10 години.
Изборите отминаха, резултатите са известни, но напрежението и страстите не намаляват. ГЕРБ спечели изборите за четвърти път, но този път с цената на загубата на 309 621 в сравнение с вота от 2017 г. Тогава партията на Бойко Борисов спечели общо 1 147 292 от гласовете на избирателите или 33.54%. Сега ГЕРБ печели 837 671 от гласовете, но реално губи подкрепата на 309 621 свои избиратели отпреди четири години.
БСП е трета политическа сила с 480 124 гласа, като спрямо 2017 г. е партията е изгубила 475 366 гласа. Тогава „БСП за България“ бе подкрепена от 955 490 души и взе 27.93%. Сегашният резултат на социалистите и коалиция обаче се доближава да резултатите от 2014 г., когато партията след злополучното „експертно правителство“ на Пламен Орешарски получи 15.4 процента – тоест, приблизително колкото получават и сега.
За ДПС през 2017 г. гласуваха 315 976 от твърдия електорат на партията, което й гарантира 9.24%. На последните избори ДПС дори успя да увеличи гласовете си с 19 725 гласа и получи общо 335 701 гласа, но това й отреди място на четвърта сила в парламента.
Спрямо изборите през 2014 г. днес ГЕРБ губи 234 820 гласа, БСП губи – 25 403 гласа, а ДПС днес губи 151 433 гласа спрямо изборите през 2014 г.
На последните избори НФСБ и Воля останата извън парламента с общо 75 921 гласа или 2.37% , Атака получи езва 15 660 гласа или 0.49% от гласовете, а ВМРО събра 116 430 гласа или 3.64% от гласовете. Преди четири години в коалиция тези партия постигнаха значително по добър резултат като коалиция Коалицията „Обединени патриоти (НФСБ, Атака и ВМРО) - 318 513 гласа (9.31%). Воля тогава взе 145 637 гласа (4.26%).
През 2017 г. малко под чертата, без да успеят да преминат 4-процентовата бариера, останаха Реформаторския блок – Глас народен с 107 407 гласа (3.14%). Движение Да България (Зелените, ДЕОС) постигнаха резултат от 101 177 или 2.96%, с който също не успяха да получат парламентарно представителство.
В същото време за младите избиратели разликата е огромна. В парламента влизат три нови политически сили - “Има такъв народ” на Слави Трифонов, “Демократична България” на Христо Иванов и Атанас Атанасов и “Изправи се! Мутри, вън!” на Мая Манолова и т.нар. Отровно трио - чиито над 90 депутати в голямата част са напълно нови лица и които трябва да поемат отговорността за съставяне на ново правителство.
Голямата въпросителна е второто място на „Има такъв народ“, за която гласуваха над половин милион души, включително и голяма част от сънародниците ни зад граница. Така партията на популярния телевизионен водещ Слави Трифонов влезе в политиката с летящ старт, пренареди политическото пространство, концентрирайки голяма част от т. нар. протестен вот и оставяйки след себе си БСП и ДПС.
Най-малката в това Народно събрание ще бъде на ляво-протестната формация „Изправи се! Мутри вън!“, която даде заявка да играе ролята на „парламентарен омбудсман“.
Досегашните три традиционни формации - ГЕРБ, БСП, ДПС, от чиито политически капризи зависеше съдбата на българите, днес са в слаба позиция и без перспектива да влязат във властта. И нещо твърде важно: за първи път от четири мандата националистите са извън парламента, при това с катастрофално ниски резултати. Това обаче далеч не означава, че в България няма патриотичен/националистически вот, показват го резултатите на ВМРО и „Възраждане“.
Впечатляваща на тези избори беше и активността, особено в чужбина. Много българи отидоха до урните, въпреки пандемията и опасността от коронавируса. Някои от сънародниците ни зад граница дори пропътуваха стотици километри и чакаха на опашка с часове, за да упражнят правото си на глас. Без значение за кого са дали своята подкрепа, те показаха, че се интересуват от случващото се в България и от нейното бъдеще. Младите гласоподаватели в България и сънародниците-гастарбайтери в чужбина гласуваха за промяна, настояват за промяна и се надяват на промяна, но реално тя трудно би могла да се случи. Защото независимо от намеренията и еуфорията, на практика изборите бяха спечелени от статуквото - ГЕРБ, БСП и ДПС общо взеха 51.6%, докато партиите на промяната - Слави Трифонов, Демократична България и Мая Манолова събраха едва 32.8%.
Така че, да се говори за „изборен шок“, „парламентарна бомба“, изненада и прочее едва ли е най-уместно. Не може да става и сравнение с изборната победа на Симеон Сакскобурготски, който също без никаква кампания дойде в България седмици преди изборите и спечели категорична победа с 2 млн. избиратели. Няма изненада и в подкрепата на младите избиратели за Слави Трифонов, самобитен, самонаправил се човек, както го определят анализаторите, който през последните три десетилетия формира начина на мислене, идейния багаж и модела на поведение на милиони млади българи. Това е поколението след 1990 г., което не вижда ясно бъдеще, което се лута между България и чужбина в усилията си да оцелее, но така и не намира решение за своето битие.
Според проф. Антоанета Христова, политически психолог и анализатор, избирателите на партиите против статуквото и най-вече на Слави Трифонов и неговата формация „Има Такъв народ“ са млади хора, под 30-години, живеещи в малките и средно големи селища у нас и или пребиваващи в чужбина, които приемат себе си като „забравените българи“ - забравени от политиците на статуквото, объркани от тотално провалена образователна система, която ги остави безсилни да си намерят адекватна работа, макар и с диплома и квалификация. Това пренебрежение принуди тези млади хора да търсят свое представителство в парламента и евентуално в коридорите на властта, за да има кой да чуе техните претенции и да защитава техните интереси. И тъй като досегашната политическа гласа напълно ги пренебрегваше, те решиха да подкрепят неопитни, необръгнали от властта кандидати и за неясен популизъм, който може да изглежда силен и незаобиколим в момента. Но този популизъм не предлага бъдеще, той предлага само внимание, отношение, говорене за проблемите. Но не и решение на тези проблеми.
Всъщност станахме свидетели на дебюта на родна почва на популярната през последните години тенденция, лишената от съдържание политика на статуквото, поразена от т.н. „синдром на демократичната умора“, да търси изход в подмяната й с „политиката на клоуните“. Първи бе френският комик Мишел Колучи, известен като Колюш, който първи хвърли ръкавицата на тогавашния президент Валери Жискар Д'Eстен и създаде „Ресторантите на любовта“ (Les Restos du cœur), чрез които дса помага на бедните и бездомните. Словения две години бе управлявана от професионален комик Марян Шарец, в Украйна пък от две години се управлява от смешник и лидер на „Студия „Квартал-95“, която прави шоу-програми и тв-комедии. Шоумен е и президентът на Еквадор Ленин Морено, клоун бе и президентът на Гватемала Джими Моралес, в Италия партията на комика Бепе Грило „Пет звезди“ е сериозен факт в политическия живот, в Шведия съществува партия „Донълд Дък“, която печели привърженици на избори с искане за „по високи тротоари, за да не може нахалници да паркират на пешеходните зони“ и „безплатен алкохол“. В Германия съществува Die PARTEI – съкратено от Партия за работа, правова държава, защита на животните, процъфтяване на елита и основна гражданска инициатива. В САЩ Партията на изненадите (The Surprise Party) на комика Стивън Колбърт доста години бе част от политическото шоу на изборите.
Вярно е, че в съвременния несигурен свят избирателите не крият разочарованието си от основните политически играчи и се ориентират все по-откровено към радикални, популистки и антисистемни партии и политически лидери. В глобален мащаб повсеместно звучат лозунги като „Долу партиите“, „Долу партокрацията“.
Да, политиката наистина заприлича на цирк, но какво се случва, когато шоумените действително се кандидатират за реални политически постове и дори участват във властта?
Академик Георги Марков коментира: Със Слави Трифонов шоуто в Народното събрание ще стане още по-голямо. Слави наистина е човек на шоуто, но няма политически опит, няма я практиката. Той може да обещава, но как ще го изпълнява? Всъщност този играч може да играе само с други играчи. И не зная доколко ще успее. В Украйна избраха един комик за президент, но виждаме, че Украйна нито е цъфнала, нито е вързала. Много хора гласуват за него, но едва ли той и сценаристите му могат да бъдат спасители на България. Може да пишат добри скечове, но да се управлява една държава в такава здравна и икономическа криза никак не е смешно."
Което реално означава, че на този фон най-сложното е не само да се формира стабилно и действащо правителство, но и да бъдат осъществени промените, заради които протестният вот на избирателите изпрати в парламента новите парламентарни сили.
От разпределението на мандатите, за да се състави управляващо мнозинство в парламента ще са необходими най-малко три партии. Заради крайно непримиримите предварителни позиции на партиите една към друга, практически всички математически възможни варианти за съставяне на управленска коалиция изглеждат невъзможни от политическа гледна точка.
Сложната ситуация принуди досегашния премиер да предложи “мир” и “експертно правителство” и в характерния си стил назидателно призова „колегата политик Слави Трифонов да поеме отговорност“ и да приеме мандата в опит за състави новото правителство. „Да не дезертират и да не се оправдават, че не им достигат гласове. Имам 10 дежурни депутати, които да ги подкрепят, за да има стабилност“, предложи още Борисов.
Отговорът на Слави Трифонов не закъсня, но бе лаконичен. „Има много ясна законова процедура, упомената в Конституцията, и ние съвсем логично я спазваме и вървим по нея“, написа популярният телевизионен водещ в социалните мрежи.
Не е тайна, че Слави Трифонов засега предпочита да печели време, за да трупа политически актив и да взема добре обмислени решения. Той съзнава ролята си на клюлов фактор в парламента и изчаква ходовете на по-опитните политически партии, за да предприеме следващия ход. Споменаването на Конституцията и законовите процедури са ясен знак, че той е готов да пробва всички възможни варианти за съставяне на правителство, а ако не успее, може да разчита на подкрепата на президента Румен Радев. Известно е, че Слави Трифонов подкрепи Радев за поста на Дондуков 2, като насочи гласовете за своя референдум към президентската му кандидатура. Според политолозите тази Тази симбиоза между двете политически сили може да изиграе ключова роля при един служебен кабинет и предсрочни избори. Социолози коментираха, че при една такава ситуация, Слави може да е първа политическа сила".
Очаквано лидерът на БСП Корнелия Нинова, която призна за тежката загуба на изборите, но не подаде оставка, изрази готовност за бъдеща подкрепа за една анти-ГЕРБ коалиция.
Съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов пък прогнозира нови парламентарни избори, защото „така се случва с демокрацията и това е нормално“.
Вариантите са няколко. Единият е правителство от типа експертно, ползващо се с парламентарна подкрепа, но с ограничен във времето мандат. Задачата му ще бъде да овладее пандемия, да работи за справянето с последиците за икономиката и още няколко ключови въпроса. За това обаче партиите трябва да направят компромиси и да влязат в тежко противоречие с предварителните си заявки, а за някои от тях това би означавало политическо самоубийство.
Не бива да изключваме и още един вариант – някой тихомълком да се отметне от всичко казано дотук и да се откаже от своята непримиримост. Неспазените предизборни обещания не са новина.
Тъй че няма да е никак чудно, ако след някой и друг месец се окажем изправени пред извънредни парламентарни избори. Плавният преход към тях трябва да осигури служебен кабинет, назначен от държавния глава. - Валери Ценков, Иван Лазаров
