От - Стивън Стапчински, Анна Ширяевска и Фасих Манги
Сметките ще бъдат високи, но Европа ще преживее зимата: Тя закупи достатъчно петрол и газ, за да изкара отоплителния сезон.
По-големи разходи ще понесат бедните страни, които бяха изключени от пазара на газ заради внезапно появилото се жадно търсене от страна на Европа. Развиващите се икономики не са в състояние да посрещнат нуждите си, а най-вероятните последици са спиране на заводи, по-чести и по-продължителни прекъсвания в електрозахранването и социални вълнения, които може да продължат и през следващото десетилетие.
"Опасенията за енергийната сигурност в Европа водят до енергийна бедност в развиващите се страни", казва енергийният анализатор на Credit Suisse Group AG Саул Кавоник. "Европа изсмуква газ от други страни, независимо от цената."
След едно лято на продължителни прекъсвания в електрозахранването и политически сътресения, по-умерените температури и тежките дъждове облекчиха енергийната криза в Пакистан, Индия, Бангладеш и Филипините. Но всяко облекчение се очертава да бъде временно, тъй като зимата е студена и шансовете за осигуряване на дългосрочни доставки са малки. Силният щатски долар също усложнява ситуацията, принуждавайки държавите да избират между гориво и плащане на дългове. А световните доставчици на енергия се опасяват да продават на страни, които може да се изправят пред фалит.
Последиците от войната в Украйна са в основата на проблема. Европа се обърна към спотовия пазар на втечнен природен газ (ВПГ). С нарастването на цените някои доставчици за Южна Азия просто отмениха отдавна планирани доставки в очакване на по-добри печалби на други места. По-високите спот цени, които биха получили, ще компенсират всички неустойки, които ще трябва да платят за неизпълнението на планирани доставки. „Тази динамика вероятно ще се запази в продължение на години напред“, казва Рагав Матур, анализатор в Wood Mackenzie. Щетите, причинени от глобалното затопляне, като например неотдавнашните опустошителни наводнения в Пакистан, също нанасят икономически вреди, което принуждава лидерите на по-богатите страни да обсъждат по-голяма подкрепа за развиващите се страни.
В същото време Европа ускорява изграждането на плаващи терминали за внос, а търсенето на газ там се очаква да нарасне с близо 60% до 2026, според BloombergNEF. Износителите в Катар и САЩ сега приемат оферти от вносители, които искат да запълнят този нов капацитет, а държави като Пакистан, Бангладеш и Тайланд са принудени да се конкурират по цени с няколко пъти по-големи икономики. "Ние вземаме чужди енергийни доставки и това не е добре", казва Ръсел Харди, ГИД на базираната в Лондон на компанията за търговия с енергия и суровини Vitol Group.
Обикновено, когато има краткосрочен недостиг, държавите могат да подпишат дългосрочни договори, като плащат фиксирана цена за гарантиране на надеждни доставки. Този път това не е сработи и бяха отхвърлени оферти за доставки, които ще започнат след доста години. Индия се провали в опита си да договори доставки, започващи през 2025, а Бангладеш и Тайланд на практика се отказаха от усилията си да сключат договори, които да започнат преди 2026. . Пакистан не успя да сключи шестгодишна сделка, която щеше да започне през следващата година, след като няколко опита за краткосрочни покупки също пропаднаха.
"Смятахме, че кризата ще приключи до края на годината, но това не е така", заяви Кулит Сомбацири, постоянен секретар в тайландското министерство на енергетиката. Ако цените на втечнения природен газ продължат да се покачват, правителството ще трябва да обмисли закриването на някои високоенергийни предприятия, каза той.
Доставчиците на втечнен природен газ се опасяват, че някои държави няма да могат да платят за обещаните доставки. Понастоящем една доставка струва близо $100 млн. или почти три пъти повече, отколкото през 2010. А цената на горивото се определя в щатски долари, което означава, че разходите са още по-високи в национални валути заради по-силния долар. Това засилва натиска върху националните финанси, докато валутните резерви намаляват в голяма част от развиващите се страни в Азия.
Миналия месец валутните резерви на Пакистан спаднаха до най-ниското си ниво от три години насам, а кредитният рейтинг на страната от Moody's Investors Service, бе намален още до ниво "боклук". Резервите на Бангладеш, Индия и Филипините са на двугодишно дъно. В Тайланд, където инфлацията вече е на 14-годишен връх, а резервите - на петгодишно дъно, централната банка предупреди, че ситуацията ще се влоши, ако батът не се стабилизира скоро.
Ако Европа не получава руски газ, световният пазар ще остане свит и спотовите цени ще останат високи. При липсата на сигурни дългосрочни доставки развиващите се страни може да потърсят по-мръсни горива или други партньори. Недостигът вече сближи развиващите се страни с Русия, която с удоволствие предлага гориво на Пакистан, Индия и други страни, изключени от спотовия пазар. "Разбира се, че сме заинтересовани от закупуването на втечнен природен газ", заяви Шафкат Али Хан, посланик на Пакистан в Русия, пред държавната информационна агенция ТАСС. "Ако богатите страни изземат целия ВПГ, какво ще стане с нас?"
Въпреки, че Китай внася по-малко ВПГ, той купува повече руски газ с отстъпка, като данните от проследяването на корабите показват, че доставките от Русия за Китай са се увеличили с около 25% през тази година. По-бедните държави също могат да се насочат към по-евтини горива като въглища и нефт или да се стремят да разработят вътрешни ресурси. Газът отделя по-малко въглероден диоксид от въглищата при изгаряне, но темпото на използването му в развиващите се икономики се забави, особено в Южна и Югоизточна Азия, което намалява авторитета му като гориво за преход, твърди Международната агенция по енергетика (МАЕ). Процесът на добив на изкопаеми горива също е енергоемък и е свързан с повишено замърсяване и земетресения.
"Ако природният газ се окаже над нашите възможности, очевидно ще се върнем към въглищата, защото се нуждаем от базово ниво на електроенергия, заави Нирмала Ситхараман, министър на финансите на Индия. "А не бихме могли да си го осигурим само чрез слънчева или вятърна енергия."
Възобновяемите енергийни източници, като слънчевата енергия, биха могли в крайна сметка да осигурят облекчение, но дотогава високите цени ще свършат своето. Според МАЕ ръстът на търсенето на природен газ в развиващите се страни в Азия се е забавил значително от януари до юли, тъй като високите цени намалиха потреблението. Правителствата ще трябва да свършат останалата работа, да разпределят горивата и да планират прекъсвания на електрозахранването, когато няма достатъчно енергия. Според Матур от Wood Mackenzie ще са необходими поне 4 години, докато пазарът се балансира. Междувременно нестабилността ще бъде норма, а развиващите се страни вероятно ще задоволят с "огризките“, тъй като по-богатите страни ще имат приоритет.
Страни от Южна Америка, като Бразилия и Аржентина може да се окажат малко по-изолирани заради инвестициите им във водноелектрическа енергия. Въпреки това сметката на Бразилия за внос на газ се е увеличила повече от два пъти през първите седем месеца на тази година до $3,7 млрд. Ако дъждовният сезон закъснее тази година, на Бразилия може да й се наложи да печели време с още по-голям внос на ВПГ.
Междувременно Филипините и Виетнам преосмислят плановете си за внос на ВПГ. Филипините продължават да отлагат стартирането на първия си терминал за внос, докато Виетнам обмисля да намали капацитета на планираните газови електроцентрали. Тези проекти целят задоволяване на нарастващото вътрешно търсене, като политиците все още не са предложили алтернатива.
"Не трябва да забравяме, че когато ние получаваме своя ВПГ, някой друг не го получава“, казва Торбьорн Торнквист, ГИД на компанията за търговия със суровини Gunvor Group.
В РЕЗЮМЕ Развиващите се икономики страдат от енергийни докато Европа събира газ от цял свят, за да компенсира Това е дисбаланс, който може да продължи с години.
