Докато десните политици и активисти се борят да не допуснат левичари до образованието на децата, близнаците Тътъл се опитват да изградят публика за либертариански анимационни филми.
Точно преди да навърши 6 години, дъщеря ми обяви с обезпокоителна тържественост плановете си за бъдещето. „Ще си купя имение“, каза тя.
Вече бяхме прекарали шест месеца блокирани от Ковид-19 и тя, без причина, която можех да разбера, беше отскоро заинтересована от капитализма. Тя се събуждаше и още преди да закуси или да отиде до тоалетната, започваше да рови из своите принадлежности за ръчен труд, искайки тиксо, ножици, цветни плюшени телчета, цветна хартия и т.н. Каза ни, че планът ѝ е да изработва изкуствени цветя в големи количества, да ги продава на ъгъла пред апартамента ни в Куинс, Ню Йорк и „да забогатее“.
Това изглеждаше странно. Алис споделя спалнята си с двамата си по-малки братя. Тя ходи в едно от онези прогресивни държавни училища, където децата биват насърчавани да подбират местоименията си, да решават проблемите си с колективни действия и да се съобразяват с привилегиита си. Нейните рафтове с книги за бебета са пълни с томове, които изглеждат като предназначени за Тед Круз с цел да сънува кошмари. Един любим такъв, „A е за активист“, включва такива редове като „К е за Кооп“, „Т е за Транс“, „С е за Съюз“, „С е за Сапатисти“. Страницата на Amazon.com в заглавието включва анотация от екофеминистката авторка Наоми Клайн и друга, приписвана на движението „Окупирай Уолстрийт“, която я описва като „Народна история на Съединените щати“, но за двегодишни“.
И все пак, както повечето родители биха могли да се досетят, Алис не беше извлякла много от книгата. Забравете идеологията; достатъчно трудно е да убедиш едно дете в детската градина в мъдростта на това да си обуеш обувките. Книги като „А е за Активист“ може да са утвърждаващи за родителите, но е малко вероятно да означават много за децата, казва Питър Хатеми, професор в Пенсилванския държавен университет, който изучава как развиваме политически предпочитания. Изследванията показват, че нашата политика има склонност да бъде свързана с тази на нашите родители, но връзката не е особено силна и Хатеми установява, че усилията за предаване на политически послания чрез медиите за деца често се провалят или дори имат обратен ефект. Децата пренебрегват политиката в книга или анимационен филм и се фокусират върху забавните неща: герои, музика, специални ефекти. „Повечето от тези програми няма да направят много“, казва Хатеми. „The Schoolhouse Rock!“ е песен за това как един законопроект се превръща в закон - знаех всички думи на тази песен, но не можех да ти кажа какво означава до колежа.
Въпреки това се чувствах малко смутен, че имам „А е за Активист“ наблизо, когато има толкова много десни критики над лявото индоктриниране. По-рано тази година Флорида прие закон, забраняващ на учителите да говорят за сексуална ориентация в класните си стаи, които според водещата на Fox News Лора Ингреъм са се превърнали в „центрове за грижа за радикали с полова идентичност.“. Междувременно цяла група автори на колонки на New York Times ни предупреждават за „Проблемът с будността“ (Дейвид Брукс) или се тревожат, че гимназиите са „фабрики за будност“ (Брет Стивънс), или посочват паралелите между левите училищни учебни програми и ОУ „Сейнт Питърсбърг през 1917г.“ (Рос Даутхат). По време на изслушванията във Върховния съд за потвърждаване на Кетанджи Браун Джаксън, Круз чете от копие на Антирасисткото бебе (често купувано заедно с А като в Активист, услужливо информира Amazon). Сенаторът от Тексас казва, че книгата, която според него е била в учебната програма в училището, в чийто борд е служил Джаксън, е „зашеметяваща“. Той попита номинираната дали смята, че бебетата са расисти.
Разбира се, че гневът на един е търговска възможност за друг. Мнозина от десницата се борят за забрана на книги и учебни програми, за които твърдят, че не са в съответствие с техните политически ценности. (Приобщаването, например, се смята за разногласие.) Малцина обаче реагираха по-директно, като вместо това прокараха собствените си ценности. И така, не много отдавна, седнах с Алис и нейния 5-годишен брат, за да се опитаме да гледаме Близнаците Тътъл, консервативен анимационен сериал, насочен към учениците от началните класове. Това беше отчасти от любопитство и отчасти защото, предвид наскоро обявения ѝ план за живота, реших, че може да ѝ хареса.
В шоуто, което ще се върне в YouTube и други стрийминг платформи с нови епизоди през септември, братът и сестрата Итън и Емили Тътъл пътуват през времето и пространството със своята либертарианска баба, за да научат за злините на държавното регулиране и славата на капитализма на свободния пазар. „Най-накрая едно детско шоу срещу социализма“, обещава рекламен видеоклип. Вместо екофеминистки, работнически кооперативи и симпатизанти на сапатистите, ще има притчи за прекомерното използване на Федералния резерв и мъдростта на невидимата ръка.
Близнаците Тътъл се основава на поредица от книги, публикувани от Института Либертас, мозъчен тръст в Юта, написани от президента на Либертас Конър Бояк. Разпространява се от „Ейнджъл Студиос“, чиито съоснователи Нийл и Джефри Хармън от Прово, Юта, нямат големи холивудски заслуги за имената си, но основаха маркетингова компания, наречена Harmon Brothers LLC, която направи много вирусни видеоклипове в YouTube за популяризиране на продукти за баня. Ако са признати във филмовата индустрия, това е, защото някога са били обвинени от Walt Disney Co. и други студиа, че управляват огромна схема за нарушаване на авторски права, водеща до присъда за 62 милиона долара, която принуждава компанията им да обяви фалит. Тя се появява отново едва след споразумение за 10 милиона долара – корпоративно прераждане, което Джефри, главен директор по съдържанието на Ейнджъл, сравнява с възкресението на Лазар.
Библейската препратка е умишлена. Хармън са предани мормони и са превърнали вярата си в търговска точка. „В Холивуд има такъв балон“, казва Джефри. „Те имат изглед към Лос Анджелис“. Той казва, че филмовата индустрия върши прилична работа, насърчавайки расовото и половото многообразие, но силно ѝ липсва това, което той нарича „разнообразие на мисълта“ – т.е. десни гледни точки. „Ейнджъл Студиос“ е замислен като коректив, начин за пронизване на Холивуд, като същевременно се извлича печалба от нарастваща ниша.
Като културен феномен „Близнаците Тътъл“ не оказа голямо влияние извън консервативните среди, но получи възторжен прием от Washington Times и Federalist и събра 4,6 милиона долара в кампания за групово финансиране. Шоуто се вписва добре в екосистема, която прецени да забрани „Голямото пиле“ при февруарската конференция за консервативно политическо действие в знак на протест срещу проваксиниращия сегмент на „Улица Сезам“. Премахването на любимото огромно канарче на телевизията от дясна конфесия, чиято тема беше „Неотменената Америка“, изглеждаше повече от малко объркващо. Голямата птица не беше планирала да присъства на CPAC, от една страна. Но за създателите на „Близнаците Тътъл“ това отразява огромна пазарна възможност. „Видяхте го с Голямото пиле“, казва Матю Фарачи, съизпълнителен продуцент. "Родителите се бунтуват."
Когато започнахме първия епизод, дъщеря ми ми каза да се отпусна. „Тате – каза тя, – дори и да ни харесва, това не означава, че ще го гледаме всеки ден“.
Но тя и брат ѝ, Сол, го харесаха, поне достатъчно, за да преживеят една притча за злините на данъчното облагане. След като Карин, официалният либерален враг на Тътъл, краде от техния щанд с лимонада и се позовава на неясен регламент, за да се защити, баба Габи се появява в инвалидната си количка за пътуване във времето (задвижвана, обяснява тя, от „сок от знания“) и отвежда близнаците до Париж през 19-ти век, за да се срещне с Фредерик Бастиа, френски философ, който се смята за дядо на австрийската икономическа школа. Няколко шеги за френската хигиена минаха през главите на децата ми, но те като че ли разбраха урока.
„Ако правителството краде от други хора, това го превръща в един от лошите“, каза Алис, акуратно обобщавайки идеята на Бастиа, че данъците и другите икономически разпоредби са форма на „законен грабеж“. Сол беше съсредоточен върху ракетите на гърба на устройството за мобилност на баба: „Обичам го, обичам го, обичам го!“ каза той, докато се въртяха надписите. Текстът, който се появи на екрана, ни каза, че програмата е получила „НУЛА данъчни долара“ и заклейми субсидиите от данъкоплатците за холивудските студия.
Този последен удар беше тематично уместен, но беше и нещо като обратна връзка към десетилетната вражда на Хармънс с традиционната филмова индустрия. През 2013г. те създадоха технологична компания „ВидЕйнджъл“, която заглушава псувни и изтрива секс сцени от популярни филми. Но съблазънта на чистото съдържание беше, според делото на Disney, димна завеса за истинския бизнес: Вместо да таксуват нормалните $4 или $5 за поточно предаване на чист филм, Хармънс таксуват само $1, цена, която би трябвало да е невъзможна при нормални условия лицензионни договорености. Възможно е, защото Хармънс не плащат лицензионни такси; те купуват DVD-та и правят цифрови копия, които „продават“ на клиентите за 20 долара. След това те ги „купуват“ обратно за $19 на следващия ден, без изобщо да доставят диск. Хармънс защитават своя бизнес модел като законен съгласно закон от 2005г., който създава изключение за авторски права за филтрираща технология.
В края на 2016г. съдия застава на страната на Холивуд и затваря „ВидЕйнджъл“. Без да се страхуват, Хармън превърнаха съдебната си битка в трик за връзки с обществеността. Имаше хаштаг в социалните медии (#savefiltering), петиция, поредица от видеоклипове и кампания за групово финансиране, насърчаващи потребителите да подкрепят войната на компанията срещу Холивуд, като инвестират в нея. „ВидЕйнджъл“ не е просто компания“, заявява Нийл в прессъобщение. „Това се превърна в движение“. Около 8000 инвеститори са внесли 10 милиона долара. След като съдът нареди услугата за филтриране да бъде затворена, Хармънс обяви, че „ВидЕйнджъл“ ще премине към оригинално съдържание, започвайки с Dry Bar Comedy, поредица от чисти стендъп комедийни промоции, заснети в стар нощен клуб в центъра на Прово.
Оттам нататък компанията, по-късно преименувана на „Ейнджъл Студиос“, се стреми към престижна драма. Тя събра 11 милиона долара за „Избраните“, поредица, която се опитва да пренесе разказа на истории в стил Game of Thrones в евангелията под мотото „Binge Jesus“. В него участва Джонатан Руми, който преди това е играл собственик на отбор за електронни спортове в шоуто на HBO Ballers, като Исус от Назарет. „Избраните“ е създаден от Далас Дженкинс, който преди това беше режисьор на християнски ориентиран филм, The Resurrection of Gavin Stone, копродуциран от World Wrestling Entertainment Inc.
Зрителите гледат „Избраните“ в приложението на „Ейнджъл“ или стрийминг платформи като Amazon Video, Roku Channel и Peacock, които плащат лицензионни такси. (Самото приложение „Ейнджъл“ е безплатно, въпреки че е пълно със съблазни за подкрепа на християнското програмиране чрез закупуване на DVD дискове и стоки или директно даряване.) Излизането в кината през 2021г. на „Коледа с избраните : Пратениците“, събра близо 14 милиона долара в боксофиса за две седмици през декември, уважаван резултат, който го постави в топ 10 за месеца в САЩ, пред Dune и Marvel's Eternals. През 2021г. шоуто генерира 26 милиона долара чисти приходи спрямо 7 милиона долара предходната година, според документите на Комисията за ценни книжа и борси. Продуцира се и сезон 3.
Такъв успех доведе до повече групово финансиране. Освен тази за „Близнаците Тътъл“, имаше кампании за набиране на пари за „Давид“ ($5 милиона), анимационен филм за библейския цар, и „Бунтът и танцът“, документален филм за природата в стил "Планетата Земя" с креационистки наклон ($1,6 милиона ). В началото на 2021г. „Ейнджъл Студиос“ обяви, че е събрало 47 милиона долара рисково финансиране от инвеститори, включително Gigafund, виден поддръжник на SpaceX.
Технически, всяко шоу на „Ейнджъл Студиос“ е отделна компания, въпреки че „Близнаците Тътъл“ е семейно дело. Шоурънър и изпълнителен продуцент е Даниел Хармън, съосновател на Harmon Brothers, който е роден между Джефри и Нийл. В допълнение към разработването на кампания за Squatty Potty, табуретка за крака за 25 долара, която обещава да подобри прочистането („Акането никога няма да бъде същото“), Хармън, доскорошен главен творчески директор на агенцията, помогна за разработването на онлайн реклами за изцяло естествен освежител за въздух, Poo-Pourri („Нашата работа е да направим да мирише така, сякаш никога не сте вършили своята работа“) и алтернативен дезодорант, Lume („За вашите подмишници, крака и интимни части“). Той вижда хумор в това – подкастът на неговата рекламна агенция се казва „От ако до злато“ – но настоява, че работата му идва от чувство за цел. „Ние искрено вярваме, че този продукт прави живота по-добър за някой, който трябва да ака, а това са всички“, казва той.
Освен че има страст към това движение, така да се каже, Хармън е баща на седем деца и отдаден либертарианец. Докато расли, той и неговите братя и сестри били част от „домакинство, обичащо свободата“, казва той. „Исках да науча децата си на принципи, които не смятам, че се преподават в училищата.“
Лицензионното споразумение, което Хармън сключи с Boyack на Libertas Institute, дава на него и неговите инвеститори приходи от поточно предаване плюс възможността да продават стоки Тътъл, което според Хармън в крайна сметка може да донесе стотици милиони долари. „Когато погледнете „Играта на играчките“, по-голямата част от приходите идват от мърчандайзинг“, казва той. „Няма да кажа, че „Близнаците Тътъл“ може да бъде „Играта на играчките“, но смятаме, че може да върви сезон след сезон и да създаде феномен за поп културата, където може да бъде известен като наистина страхотен начин да научите децата си на принципи на свобода“.
Книгите за близнаците Тътъл може да са тромави в своя идеологически плам – погледът на Бояк върху Айн Ранд включва герой на име Атлас, който изчезва, а след това изпомпва желязо, докато дава уроци за търсенето и предлагането, манталитета на жертвата и провалите на комунистическа Русия – но Хармън и неговите сценаристи казват, че са се опитали да смекчат най-явните политически елементи, като се съсредоточат върху развитието на характера, особено с баба Габи, която служи като г-жа Фризъл в шоуто „Магическия училищен автобус“. „Книгите някак са тежки за образованието и малко по-леки за развлеченията“, казва изпълнителният продуцент Бентън Крейн, който е и главен изпълнителен директор на „Хармън брадърс“ и братовчед на братята. „Опитваме се да преобърнем сценария на шоуто“. На практика тази идея означава преминаване по линия между дидактическите уроци за опасностите от, да речем, протекционизма, като същевременно се стараете да поддържате нещата възможно най-забавни и леки. Този опит беше очевиден, когато екипът на „Близнаците Тътъл“ ме покани да гледам как работят по сценарий в края на 2020г. Хармън се присъедини към трима други сценаристи – Джесика Ригби, Джони Ванс и Кели Вруман – в Zoom за няколко часа, с няколко прекъсвания от малки деца, за да обсъдят идеи за втория епизод на шоуто - „Войната на червеите“. Епизодът трябвало да обоснове либертарианския подход към външната политика, като учи децата на обратен удар, концепция, която Рон Пол популяризира. По време на кандидатурата си за президент през 2008г. и 2012г. бившият представител на Тексас казва, че правителството на САЩ е виновно за терористичните атаки от 11 септември поради усилията си да се намеси в политиката на Близкия изток.
Излишно е да казвам, че тази позиция е непопулярна, но това е позицията, която Джефри Хармън се опитва да продаде на американците през 2012г. като част от поредица от реклами в YouTube, създадени за неговия Paul super PAC, основан с подкрепата на милиардера инвеститор Питър Тийл. Сега, в стаята на сценаристите, Даниел Хармън призова своя екип да избягва споменаването на катастрофални войни като Ирак и Афганистан. „Ако кажете Ирак, хората просто ще затворят“, каза той.
„Най-трудно ми беше да измисля война, за която да говоря“. В крайна сметка Хармън, Ригби и другите намерили решение: Епизодът ще включва конфликт между две фракции безгръбначни в научния проект на Емили Тътъл, ферма за червеи. Тази идея намалила броя на труповете. „Ето нещо за червеите“, каза Ванс. „Ако ги разрежете наполовина, те се регенерират“.
Освен това позволило на шоуто да намекне за истинска история, без да отблъсква възрастните зрители. В историята двете фракции се ръководят от Наполеон Уормапарт с френски акцент и от колониалния генерал Джордж Уормингтън. Уормапарт, ядосан от въображаемо престъпление, решава да постави другата армия "6 фута под земята - и не по забавния за червеите начин". Завършва с анимационно кръвопролитие: Уормингтън е разполовен, но оцелява, а братята и сестрите Тътъл успяват да възприемат политиката на Пол, без изобщо да се налага да произнасят името му.
За „Близнаците Тътъл“ това е доста високооктаново нещо. Но по времето, когато Алис гледала завършената версия на епизода в края на 2021г., тя вече започнала да се отегчава от шоуто.
Разбира се, „Близнаците Тътъл“, както всяко идеологическо програмиране, е по-малко за обучение на деца и повече за утвърждаване на родителите. Шоуто може да се разглежда като нещо като разширение на марката за движението за приватизиране на образованието, което атакува държавните училища, като намекна, че те промиват мозъците на учениците с радикална политика на „събуждане“ и внушавайки, че учителите в държавните училища са „оформлители“, ако признават хомосексуалността в своите класни стаи. За родителите, които са възприели внушението, популяризирано от губернатора на Флорида Рон Де Сантис, наред с други, че Дисни е част от този сенчест дневен ред, защото се обявява против така наречения законопроект на Флорида „Не казвай гей“, Хармънс предлагат алтернатива.
С напредването на сезона бях залят с предложения за продажба на стоки. Имаше учебник по история на близнаците Тътъл ($75, в допълнение с учебна тетрадка за домашни ученици), чорапи „чорапи за свобода“ ($20 за пакет от три), тениски с надпис „Места за посещение, хора, които да видите, комунисти, които да обидите“ ($25, но налични само в размери за възрастни). Имаше и възможности за инвестиране на пари, или като обещаете да допринесете за продукцията на следващия сезон (досега поддръжниците са обещали допълнителни $1,3 милиона), или като пазарувате от колекция от незаменими токени - неподвижни изображения от шоуто, които могат да бъдат търгувани на блокчейн и започват от $45 всеки.
„Планът е да следваме път подобен на това, което Disney направи с анимирани рамки“, казва Хармън, отбелязвайки, че Walt Disney продава целулоиди за 8 долара на брой в ранните дни на компанията, което с инфлацията би било приблизително 100 долара. „Сега те не се продават за по-малко от хиляди долари, а в някои случаи и за десетки хиляди“, казва той. Изглежда надеждата е, че NFT на „Близнаците Тътъл“ ще поскъпнат по подобна траектория. За момента обаче изглежда, че няма голям пазар за тях - може би функция на крипто срива.
Междувременно в края на първи клас и по-късно
Принудих я да изгледа епизода за предприемачеството, но преди този, който включваше консервативния икономист Милтън Фридман, облечен в тога, Алис смени посоката. Тя и приятел щяха да правят и продават книжки за оцветяване. Тя каза, че планират да дарят приходите в помощ на бездомни хора и, вероятно, на животни.
Тя и брат ѝ казват, че все още харесват баба Габи, но са се прехвърлили към Bluey, австралийски анимационен филм, който Disney+ разпространява в САЩ и включва антропоморфизирани кучешки сестри. Той насърчава остарели ценности като родителска любов, споделяне и доброта. Предполагам, че вече се бойкотира в определени юрисдикции.
