Редактор: Том Ханкок и Жин Ли
Омикрон вариантът на коронавирус се изплъзна от контрола на китайските граници и причинява най-големия бум на епидемията след Ухан през 2020. Четвърт от населението на Китай живее в градове, които в момента са под някаква форма на локдаун. По-голямата част от 25-милионното население на Шанхай са държани по домовете си вече повече от месец. Явни показатели, като потоците от камиони от град на град, предполагат, че китайската икономика се свива, а жителите на множество градове се борят да намерят храна и дори умират от липса на лекарства.
Изгледът на икономиката се върти между лош и много лош. Най-оптимистичният сценарий е темпът на разпространяване да се забави чрез навременни и кратки локдауни. Най-лошият сценарий е Китай да се изправя срещу голям брой заразени всеки месец през втората и третата четвърт, което ще доведе до повишаване на риска от рецесия – нещо, което страната не е виждала в модерни времена.
С КПП-та в цялата страна, предотвратяващи разпространението на заразата, дейностите на китайските пристанища спадна рязко, което внесе допълнително напрежение в глобалните вериги за доставки. Китайските финансови и валутни пазари се разпродадоха, а търсенето на внос на петрол и други стоки намалява.
Човешкото страдание събужда съмнение към капацитета на управляващата китайска комунистическа партия (ККП). „Има много незадоволителни решения на партията“, казва Ада Юан, финансов работник в Шанхай. „Това е голям урок за всички ни, след като страната се наслаждаваше на сигурна и стабилна обстановка без Ковид-19“.
Контрастът от първоначалната фаза на пандемията – когато успешната стратегия „Ковид нула“ на Китай, състояща се от стриктен граничен контрол, масово тестване и карантина за всеки заразен – направи Китай единствената голяма икономика, избягнала дълбоки състресения. Чуждестранните инвестиции започнаха да идват и Си и останалите от елита на Политбюрото на ККП, обявиха, че бързото възстановяване е отворило „стратегически прозорец“ за реоформяне на втората по големина икономика в света.
Във вихрушката от регулаторни ходове, Пекин намали силата на най-големите Интернет компании в Китай, унищожи индустрията на частното обучение и се насочи към стрийминг сайтовете и платформите за доставка. След това се появи амбициозната кампания за забавяне на нарастването на дълговете, особено в сектора с недвижимите имоти, от който се състои 20% от икономиката на Китай. Тези ходове изпратиха ясен сигнал, че визията на партията за „общ просперитет“ – равенство, национална сигурност, финансова стабилност и технологична независимост – ще има предимство пред изискванията на големия бизнес и богатите инвеститори.
Самият растеж беше подценен: Си написа името си в забележителна партийна резолюция през ноември, заявявайки, че брутният вътрешен продукт вече не е „единственият критерий“ на развитието.
Отзвукът от този ход стана ясен по-малко от два месеца по-късно, когато огромният спад на недвижимите имоти изсмука кислорода от икономиката. Си и Политбюрото на ККП обявиха, че основната задача сега е икономическата „стабилизация“ и растежът на кредита започна да се ускорява. Градовете започнаха да облекчават жилищните ограничения.
Националният народен конгрес на Китай, който заседава в пълна сесия за около седмица всеки март, отиде още по-далеч. Недоволни от стабилизирането на икономиката, те поставиха агресивна цел за растеж на БВП от „около 5,5%“ за 2022 г. Общият просперитет беше споменат еднократно в доклада за работа на правителството, политически документ, който очертава широк спектър от икономически и такива за развитие задачи, които страната трябва да преследва през следващата година.
Политическите съображения най-вероятно са довели до обрата. На партиен конклав, състоящ се веднъж на пет години, който предстои тази есен, Си се очаква да си осигури трети мандат като партиен лидер, напук на наскорошния прецедент. Това значи, че икономическият растеж и създаването на нови работни места – традиционните похвати за осигуряване на социална стабилност – са отново на дневен ред и десетки висши служители в Китай, които също се борят за повишение на конгреса, ще бъдат оценени за това как постигат тези показатели.
„Пекин изглежда е осъзнал, че са стигнали твърде далеч в много аспекти, включително технологичните платформи и имотите, затова правят правят поправки в курса си“, казва Тянлей Хуанг, икономист в Институт Питърсън за Международна икономика. „Икономическата политика наистина е по-импровизирана тази година.“
Още преди да е изсъхнало мастилото върху доклада за работата на правителството, високо инфекциозният Омикрон вариант тихо се разпространеняваше в десетки китайски градове. В Хонконг вече беше станал бум през февруари, убивайки хиляди. Но китайското правителство се разсея от инвазията на Владимир Путин в Украйна: Безпрецедентно сериозните санкции върху Русия, комбинирани с близките връзки на Пекин с Моксва, накараха външните инвеститори да се питат дали Китай се превръща в място, негодно за инвестиции. Котираните в Хонконг китайски акции регистрираха най-силния си спад от финансовата криза през 2008 г.
Икономическият цар Лиу Хе извика висшите финансови регулатори на Китай на среща рано сутринта на 16 март. В разговор от предходната година той заяви, че те трябва „активно да прилагат политики, които са от полза за пазарите“.
В технологичния център на Шенжен, служителите наредиха локдаун, след като ежедневните случаи нараснаха до десетки и огнището беше потиснато за една седмица. В Шанхай, финансов център и най-големият метрополис на Китай, длъжностните лица първоначално омаловажиха подобна вероятност от локдаун. Следователно, когато по-късно обявиха локдаун, много граждани останаха без събрани храни и лекарства. Какво и в Хонконг, липсата на планиране и лоши решения, доведоха до човешки катастрофи. Докладите за възрастни хора, починали от астма, след като линейките са отказали да ги закарат в болница, привлякоха над 55 милиона читатели.
Тъй като дейността в блокираните градове почти напълно спря, правителството насочи помощта към бизнеса, а не към домакинствата. Работещите в сивата икономика, лишени от доходи, се издържаха с подаяния от местни доброволци.
Си стоя настрана от катастрофата в Шанхай, избягвайки града, като същевременно потвърждаваше отдадеността към поетия ангажимент на правителството към Ковид нула. В реч по време на празненство по случай честването на олимпийските атлети, което се състоя в Пекин през първата половина на април, той каза „Някои чуждестранни атлети ни казаха, че ако има златен медал за справяне с епидемията, то той трябва да бъде връчен на Китай“.
Въпреки че неуспешния локдаун в Шанхай накърни доверието в подхода Ковид нула, Си и останалите висши главнокомандващи на Китай, не са под заплаха. Местните комунистически кадри получават много малко насоки как да изпълняват целите и политиките, които правителството дава, и те поемат голяма част от вината, когато нещата се объркат.
Но не бъркайте: съдейки само по общественото здраве, Ковид нула стратегията на Китай, беше очевиден успех. Не само че рязко ограничи смъртните случаи в сравнение съз западните държави, но също позволи на държавата да концентрира ограничените си здравни ресурси към обширна ваксинационна кампания. 88% от населението е с две дози от ваксината, което е една от най-високите стойности в света. Половината от тях имат бустерни дози, в сравнение с близо 30-те процента в САЩ.
Независимо от това, рисковете от бързото измъкване от Ковид нула, не трябва да се подценяват. Вълна от инфекции ще предизвика скок в отсъствията на работниците и ще претовари болничната система в Китай, отчасти поради по-ниския процент на ваксинация сред възрастните хора. Жонг Наншан, китайският доктор, който е еквивалентът на Антъни Фаучи, написа през март, че елиминационната политика „не може да бъде преследвана в дългосрочен план“. Но той казва, че промяната ще изисва подобрение във ваксинационното покритие, включително разкриването на по-ефективен РНК носител, да не се внесат все още недостъпни за Китай ваксини и да се разчита повече на антитела, отколкото на PCR тестове.
По-непосредствен проблем за правителството е поддържането на икономика, която все повече се забавя. Китай сигнализира, че ще позволи да се излезе извън бюджета за година, за да финансира основата на стимулиращия икономиката си план, който е списък от големи инвестиционни проекти на стойност 2,3 трилиона долара. „Пазарите се подготвят за стимул и вероятно задействане на пазара на недвижимите имоти“, казва Джеръми Стивънс, главен китайски икономист в банка Стандат, Южна Африка (South Africa’s Standard Bank).
Много икономисти казват, че се опасяват, че подновеният фокус върху високия растеж ще дойде за сметка на усилията да се направи китайската икономика по-устойчива. „Таргетът от 5,5 % е прекалено агресивен“, казва Чен Джиу, професор в университета на Хонконг (Hong Kong University), който е съветвал китайския регулатор на ценни книжа. „Имайки предвид предстоящия 20-ти конгрес на партията, все още може да опитат с тези мерки да го постигнат, дори и на цената на това да повредят икономическата структура“. Юен Юен Анг, експерт по китайска политика в университета в Мичиган, прогнозира, че Си ще се върне към общата си програма за просперитет, която се стреми да прочисти излишъците от позлатената епоха на Китай, след като си осигури трети мандат. „Мисията не е да си тръгнем“, казва тя. Рискът за китайските домакинства и инвеститори и тук и в чужбина е, че настоящата пауза ще наложи още по-драконовски мерки, за да върне Китай обратно на курса, който Си е начертал. - Том Ханкок, с Алън Уан
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ Планът на Си за общ просперитет се движи по тънък лед, докато Пекин се бори с икономическите последствия от масовите локдауни и ерозията в настроенията на инвеститорите.
Проверка на китайски цифри
Дори в държава, където верността на официалните статистики често се поставят под въпрос, данни, излезли на 18 април, изглеждат доста подозрително. Те показват, че растежът на БВП на Китай се е засилил до 4,8% в първата четвърт на годината, от 4% през последните три месеца на 2021, въпреки че продажбите на имоти са се влошили и се наложиха локдауни в десетки градове.
С достъп до данни от сателити, независими проучвания и промишлено производство, наблюдателите на Китай могат да направят корекции в официалната картинка. Тяхната информация предполага, че реалността е по-лоша, въпреки че числата на някои правителства изглеждат достоверни. Ето и потребителски наръчник из икономическите статистики на Китай за тази година.
В сектора с недвижимите имоти и нуждата от материали, възлизащи на 20% от БВП, останалата част от икономиката трябва да нарасне с 7% до 8% темп, за да произведе официалните числа на растеж от първата четвърт на годината.
Логън Райт, собственик на китайски пазари на Родий Груп Ел Ел Си (Rhodium Group LLC) казва, че това би означавало „много невероятно“ ускорение спрямо темповете на растеж преди пандемията.
Целта на Китай от почти 5,5% растеж за годината, изглеждаше невъзможен дори преди да започне да се разпространява Омикрон вариантът през март. Консенсусът сред анкетираните икономисти от Блумбърг е за 4,5%.
Пекин никога не е обявявал целта си за БВП в средата на годината и признава, че не са го достигали веднъж (през 1998 г., след азиатската финансова криза). С пренареждането на ККП, предстоящо през есента, местните официални служби имат мощен стимул да докладват, че достигат своите цифри. „Ясно е, че винаги е имало политически елемент в изказванията на Китай за растежа“, казва Райт. „Ако това е по-актуално през 2022, това започва да повдига по-широки въпроси относно дългосрочната достоверност в данните.“
Някои икономисти обвиняват китайското бюро за статистики, че използва БВП ценови дефлатор за изкуствено изглаждане на по-променливите номинални серии. Pantheon Macroeconomic вместо това използва публично достъпни ценови данни: Базираният в Обединеното кралство екип предвижда ръст от 2,4% за първото тримесечие - половината от официалната цифра.
По-голямата част от китайската икономика се състои от услуги, правейки много важно проследяването на домакинските разходи. Официално, разполагаемият доход нарасна с 5,1% в реално изражение през първото тримесечие. Независими изчисления посочват друго. Според Credit Suisse Group AG, които анкетират домакинства в 56 града, растежът в доходите средно е нараснал само с 1% през този период.
Китай също така обявява внимателно наблюдавана цифра за продажбите на дребно, която падна с 3,5% спрямо година по-рано през март, в сравнение с почти 16% спад по време на локдауна през 2020 г. SpaceKnow Inc. в Ню Йорк, които използват сателити, за да проследяват регистрационни номера на коли по паркинги на търговски центрове и молове в Китай, докладват спад в продажбената дейност през март, която била съществено по-малка от видяното по време на първоначалното разпространение на вируса през 2020. Това не е далеч от официалните данни.
Китай отчита месечна продукция за десетки продукти, включително промишлени роботи и платове, и обща цифра, която е била 6,5% през първото тримесечие – приблизително същото като процентите преди пандемията. Анализаторите казват, че по-детайлните данни за обемите на производството са на ниво.
Родий (Rhodium) комбинира месечните данни за обема с мерки за размера на различните сектори, за да създаде своя собствена мярка. Това показва, че индустриалното производство нараства с около половината от темповете преди пандемията за последните три тримесечия.
Китай е по-инвестиционно насочена от повечето големи икономики, но това, което нарича „инвестиция в дълготрайни активи“ е може би най-съмнителният набор от данни. Беше изчислено на 9,3% в първото тримесечие от година по-рано, дори когато производството на строителни материали спадна най-малко с 10%. Foursquare, които използват сателити, за да следят строителни площадки в топ три икономически региони на Китай, докладваха 57% спад в дейността, спрямо миналата година през март.
Карстън Холц, експерт по китайски статистики в Университета на Хонконг за науки и технологии, казва, че една голяма причина, поради която инвестиционните числа са ненадеждни, е че те разчитат основно на доклади от местни правителства, които „към момента са под голям натиск да запазят икономическия растеж силен и може отново да бъде силно изкушен да подправи някои данни. - Том Ханкок
Черното око на Шанхай
Хора напускат града, застрашавайки усилията му да стане топ финансов хъб на Азия
Оглушителна тишина надвисва на финансовия район на Шанхай, седмици преди пълния локдаун на града. Улиците на Локаце (Lujiazui) са изпразнени от 300 000 професионалисти, които нахлуват в един нормален ден. Джобовете на търговци и банкери, живеещи в неговите високи сгради, продължават да поддържат бизнеса, докато са разделени от семействата си.
Из Шанхай милиони са затворени в домовете си и работните си места, докато Китай стриктно държи на „Ковид нула“ стратегията си, а голяма част от останалия свят се учи да живее с вируса. Социалните медии публикуват информация за борбата за намиране на храна, за малки деца, които са принудени да се карантинират отделно от родителите си и сблъсъци между разтревожени граждани и полицията са привличали вниманието на хората в Китай и в чужбина.
Такова е тежкото положение на този около 26-милионен град, че китайските власти са прекарали десетилетия, превръщайки го в образец на отвореността на страната към парите и талантите от цял свят. Малцина се съмняват, че Шанхай, дом на една четвърт от чуждестранното население на Китай, ще остане оживен търговски център, но Ерик Джън, президент на Американската търговска камара в Шанхай, казва, че възстановяването на повреден имидж на града ще бъде „огромен тест. ” Проучване на членовете на камарата установи, че за 81% мерките на Ковид възпрепятстват способността им да привличат или задържат квалифициран чужд персонал.
Въпреки че изостава от регионалните конкуренти -Хонконг и Сингапур, статутът на Шанхай като финансов център се покачва през последните години, стимулиран от либерализацията на пазара и големи инвестиции в жилища, училища и транспорт.
План, публикуван миналата година, обещава преференциално данъчно третиране за „висок клас“ чуждестранни таланти, желаещи да се преместят в града, опит да се съпоставят с предимствата, предлагани в района на Големия залив, мегаполис от девет града и две територии в Южен Китай. Властите в Шанхай също така разшириха категориите на желани чужденци, които да включат в новоизготвени докторски степени в дисциплини като науката и рационализираха процеса на кандидатстване за визи.
Освободени от изискването да се налага да управляват съвместни предприятия с местни партньори, чуждестранни банки, включително Goldman Sachs Group Inc. и Credit Suisse Group AG, очертават планове за удвояване или утрояване на работната си сила в Китай. Нескопосаният локдаун на Шанхай, обаче, служи като напомняне, че дори заможните жители на града са обект на капризите на авторитарен режим. Чуждестранните хора в града и дори китайските професионалисти, ключови съставки за изграждането на бизнес център, имат съмнения дали да направят града дългосрочен дом.
Ралф, роден в Германия организатор на събития в Шанхай, който записа спорен разговор, в който се противопостави на инструкциите да се яви в карантинен център и след това го сподели в социалните медии, казвайки, че се подготвя да напусне Китай възможно най-скоро. „Не мога да се доверя на хората“, казва той.
Ръководителят на чуждестранна фирма за управление на активи в Шанхай каза, че компанията е видяла повечето от нейните служители, които не са китайци, да напуснат тази година и сега се е отказала от наемането на работа от чужбина. Базиран в Хонконг фонд мениджър препоръчва неговата компания в Обединеното кралство да създаде своя централа в Китай в Шенжен, която има по-ниски данъци. Страшните истории, излезли от Шанхай, са помогнали на неговия случай, казва той, като иска да не бъде назоваван поради потенциални последици за бизнеса.
Проучване, проведено преди локдауна, показа, че записването в международни училища в Китай е спаднало с 25% за следващата академична година, казва Джулиан Фишър, консултант по образование в Пекин и заместник-председател на Британската търговска камара в Китай.
Все пак, много чуждестранни компании си стоят на местата, обзалагайки се, че дори да вземе парченце от финансовата индустрия на Китай за 45 трилиона долара, жертвата си струва. Помага това, че в последни седмици, ръководството на Китай предприема стъпки за укрепване на спадналото доверие на инвеститорите, като предприема мерки за подкрепа на икономиката и обещава бързо приключване на репресиите срещу големите технологични компании, които унищожиха милиарди акционерен капитал.
Чуждестранните бизнеси, представлявани от търговски камари от Европа, Япония и САЩ, имаха възможност да изложат оплакванията си на среща на 18 април с Министърът на търговията Уан Уентао, който обеща да отговори на техните опасения, като същевременно потвърждава ангажимента на правителството към „Ковид Нула“ стратегията. „Настоящата политика с локдауни, водеща до спиране на производството, смущения в логистиката и веригата за доставки, както и ограниченията върху движението на хора, не само представляват краткосрочна загриженост, но ще оставят своя отпечатък в дългосрочен план“, Йенс Хилдебранд, изпълнителен директор на Германската търговска камара в Северен Китай, казва в имейл.
През третата седмица на април, някои бизнеси, включително Tesla Inc. и френската хранителна верига магазини Carrefour SA, започнаха постепенно да възстановяват работата си в Шанхай, след намалянето на случаи на Ковид. Все пак, около две-трети от населението на града остава затворено и няма индикации кога ще паднат ограниченията.
Джаспър, 35-годишен банкер, който се преместил от Хонконг в Шанхай преди пет години, казва, че мисли да си тръгне веднага, щом може. „Как ще е възможно град да се развива като международен финансов център, когато правителството дори не се грижи гражданите му да имат достатъчно храна?“ пита той. - Лиса Ду, Аманда Уанг и Колъм Мърфи с Джеймс Мейгър, Кати Чан и Ченг Ли.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ Мнозина в раздразнената общност от емигранти и китайски професионалисти в Шанхай преосмислят ангажимента си да живеят там в светлината на суровите ограничения в локдауните.
В очакване на иРНК ваксина
Пекин отказва да позволи западните ваксини дори и да има забавяне в изработката на китайски такива
Правителството на Китай показва готовността си да стигне до екстремистики в решението си да удържи вируса. Но едно нещо до момента не е готово да направи и то е да предостави мощния уред за справяне с високо заразния Омикрон вариант: иРНК ваксината. Тези ваксини могат да намалят шансовете по-възрастните и другите по-податливи китайци да се разболеят сериозно или да починат – и вероятно ще помогне на страната да излезе от „Ковид нула“ стратегията си.
Събирането на нужните доставки не би било проблем. В края на 2020 година, Шанхай Фосун Фармасютикъл Груп Ко. (Shanghai Fosun Pharmaceutical Group Co.) сключи сделка с германската Бионтек (BioNTech SE) за доставянето на 100 милиона иРНК ваксини, които немската компания изработи в съвместна работа с Пфайзер (Pfizer Inc.), когато китайските фармацевтични регулатори дадат зелена светлина. Обаче, одобрението все още се чака. „По данни от цял свят, очевидно иРНК е златния стандарт“, казва Джордж Вутке, президент на Търговската камара на ЕС в Китай, които писаха до китайското правителство през април, подтиквайки ги да приемат ваксината. „Защо да губим време? За какво?“
Чакането, според много анализатори, е за да могат местните компании да измислят иРНК ваксина. От самото начало на пандемията, китайското правителство изтъква, че само ще се бори в Ковид, като насърчава местни ваксини, базирани на неактивирани версии на вируса и забранявайки всички чуждестранни от пазара. Малко повече от 88% от населението на Китай, възлизащо на 1,4 милиарда човека, получиха повече от две дози от тези две ваксини. Отварянето за чуждестранни иРНК ваксини рискува да смути президента Си Дзинпин и други официални лица, казва Алисън Хилс, висш консултант в Лондон на Eradigm Consulting. “За тях да кажат «сега приемаме Бионтек (BioNTech Ltd.) e същото като да кажат «нашите не са толкова добри»“.
Клиничните изпитвания са показали, че неактивираните ваксини от китайската Sinopharm Group Co. и Sinovac Biotech Ltd. са по-малко ефективни в спирането на инфекцията, въпреки че са по-насочени към защитата срещу тежки заболявания и смърт.
Миналата година, оптимисти се надяваха, че самостоятелната стратегия на Китай ще доведе до бързо одобрение на изработени на местно ниво иРНК ваксини в съвместна работа с Walvax Biotechnology Co., Suzhou Abogen Bioscience Co., и Академията по военно-медицински науки. Партньорите инвестираха в ново съоръжение за увеличаване на производството, след като правителството даде одобрение, а държавните медии съобщиха, че производството ще започне до август 2021 г. Но резултати от първоначалните изпитвания бяха разочароващи и ваксините едва ли ще стигнат до пазара преди края на 2022 според Блумбърг Интелиджънс (Bloomberg Intelligence).
Една причина за забавяето може да е различният подход на Walvax group. За разлика от ваксините на Пфайзер-Бионтек (Pfizer-BioNTech) и Модерна (Moderna Inc.), китайската ваксина се насочва към част от коронавирусния спайк протеин, който се свързва с клетките в тялото, казва Сам Фацели, главен фармацевтичен анализатор в Блумбърг Интелиджънс (Bloomberg Intelligence) в Лондон. За разработчиците на ваксини, фокусирането върху тази по-малка област, наречена рецептор свързващ домейн, може да намали разходите и може да улесни производството. Това също може да добави несигурност, като се има предвид, че този конкретен домейн е фокусна точка за мутации в по-нови варианти.
Walvax, които не отговориха на молбата ни за коментар по дизайна на иРНК ваксината, която са разработвали съвместно с Abogen, казват, че са се обединили с китайския старт-ъп RNACure Biopharma, за да разработят други варианти на иРНК ваксина, която да включва и Омикрон. Тя ще кодира шипов протеин с пълна дължина, който покрива основните мутации на вариантите. Компаниите търсят одобрения за започване на тестове върху хора.
Затрудненията на Walvax повишиха залозите за други китайски компании, работещи върху иРНК ваксини. В началото на април Китай даде разрешение на CanSino Biologics Inc. и CSPC Pharmaceutical Group Ltd. да започнат изпитвания от първа фаза. Други ги следват: Stemirna Therapeutics Co. търси одобрение за спешна употреба в Югоизточна Азия и Южна Америка, след като е тествала ваксината, която може да се използва в Бразилия и Лаос. AIM Vaccine Co. очаква да кандидатства за условно одобрение до края на годината, казва говорителят Линна Динг.
Ранни данни от Омикрон вълната през зимата в Хонконг показват защо иРНК ваксините са ценни за Китай. Предпечатно проучване на изследователи в университета на Хонконг през късния март месец, заключиха, че две дози от ваксината Sinovac не се представя по-добре от тази на BioNtech, особено сред възрастните. За превенция на сериозни заболявания, ефективността на ваксините на BioNtech при хора на и над 80 години, е 84,5%, в сравнение със само 60,2% за Sinovac; за защита срещу летален край, има дупка от около 20 пункта - BioNtech 88,2%, а Sinovac 66,8%.
Проучването, което е финансирано от китайското правителство, не открива съществена разлика при тези, които са с три дози. Тази кохорта, обаче, е много малка, като едва 10% от възрастните са получили бустерна доза, а ваксинационните екипи на правителството, разпределени по домове за възрастни хора по време на пиковете на вълните, са предлагали само ваксини Sinovac.
Джиоти Сомани, старши консултант в oтдела по инфекциозни болести в Националната университетска болница в Сингапур, казва, че Китай трябва да обмисли използването на иРНК ваксинация като бустер за хора, които са получили две дози китайски ваксини. „Изглежда, че получавате много по-широк имунен отговор, когато смесвате и съчетавате“, казва тя. "Това, което е ясно, е, че имаме нужда и от двете." Този аргумент печели подкрепа в Китай. Жонг Наншан, пулмолог и влиятелен правителствен съветник по Ковид кризата, през март е съавтор на пътна карта за повторното отваряне на страната, която идентифицира по-доброто бустер покритие с различни видове ваксини като съществено важни.
Без местно изработени иРНК ваксини на хоризонта, здравните власти може да трябва да се фокусират в по-добро разпространение на достъпните ваксини, насочвайки се към задържането на ваксини, особено сред възрастните, и подобряване на процента на поставени бустерни дози. Средно половината от китайското население е получило бустерна доза. Това е в сравнение с 30% в САЩ. „Всяка ваксина е от значение“, казва Колин Поутън, професор в Институт Монаш по фармацевтични науки в Мелбърн. - Брус Айнхорн и Донг Лиу.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ Има поне шест китайски иРНК ваксини в етап на разработка, но никоя не се очаква да бъде пусната на пазара през 2022.
Избягване на политиката на Пекин за ограничаване на социалните медии
През ранните часове на 14 април, стратегията за социалните мрежи на Китайската комунистическа партия (ККП) излезе извън граници.
Това започна, когато акаунти на държавни медии в Weibo, китайският еквивалент на Twitter, популяризираха хаштага „САЩ са страната с най-голям дефицит на човешки права“. Десетки хиляди китайски интернет потребители обърнаха обвинението към Пекин.
Те критикуваха не само справянето на Китай с Ковид кризата под формата на стриктни заповеди за стоене вкъщи и минимална финансова подкрепа за домакинствата, но също така засегнаха и по-широки социални проблеми: дълги работни часове, високи цени на недвижимите имоти, насилие срещу жените и налагане на цензура. „Вратите ни са заключени. Домашните ни любимци са избити. Медицинските ни ресурси са изчерпани и хората със сериозни заболявания не могат да бъдат лекувани“, написа един потребител.
„Американското правителство е толкова ужасно, че се радвам, че съм роден в Китай“, гласеше типично ироничен пост.
Напрежението се трупаше със седмици. Докато цареше затишие по улиците на Шанхай заради стриктния локдаун, който започна през март, шумна вълна от недоволство заля града през социалните мрежи. Цензорите едва смогваха с обема креативен критицизъм.
Подкопаването на официално популяризираните хаштагове прави живота по-труден за цензорите. Освен хаштага за човешките права, интернет потребителите използват официални хаштагове за „разследване на слухове за епидемия“ и друг за говорител на външното министерство, който критикува САЩ. В последния случай някои плакати споменават носителя на Оскар филм La La Land, за да се подиграят с говорителя, тъй като заглавието звучи подобно на фраза, която той използва, за да опише щастието на живота в Китай. „Цензорите просто не могат да се справят с дигитално разбиращите и съзнателни за правата граждани. Това е класическа игра на котка и мишка“, казва Даяна Фу, доцент по политически науки в университета в Торонто. „Кой да предположи, че La La Land ще бъде толкова символичен в китайската политика?“
Китай до голяма степен възлага цензурните задължения на самите онлайн платформи, но това се превърна в огромна работа, тъй като броят на публикациите се увеличи, тъй като китайците се обръщат към социалните медии, за да молят за помощ за себе си или за роднини, на които им липсват лекарства или храна.
Локдауните създадоха пленена аудитория за видеоклипове, някои от които са гледани десетки милиони пъти. Единият показваше плачещи деца, които са били отделени от родителите си и съхранявани в импровизирани карантинни центрове с недостатъчен персонал. В друг случай работници в защитни костюми пребиват до смърт домашен любимец.
Възмущението онлайн, което тези клипове предизвикват, е в контраст с реакцията на по-ранното избухване на коронавирус в Китай в Ухан. Тогава нетизените (или „Интернет гражданите“, произлиза от английското „Internet citizen”, което означава човек, участващ активно в онлайн общества) изразиха недоволството си, че ранните съобщения за вируса са били потиснати, но имаше общо съгласие, че са необходими строги мерки за премахването му. Сега все по-често позицията на нулева толерантност е тази, която е обект на критика.
Локдаунът в Шанхай беше „първият път, когато относително голям брой граждани започнаха да поставят под въпрос политиката за „Ковид нула“ в социалните медии“, казва Гуобин Янг, професор от университета в Пенсилвания, който е експерт по дигиталната култура на Китай и автор на книга за преживяването в Ухан. Оттогава почти 90% от населението е ваксинирано и мнозина „имат по-малко страх“, добави той. Те също така са наясно, че много страни са се отказали от изкореняването на вируса и сега са фокусирани върху това как да съжителстват с него.
Няма авторитетни проучвания или други данни за китайските нагласи, но общественият дискурс се поляризира. Когато Ву Цуню, старши епидемиолог, обясни подхода на нулева толерантност в акаунта си в Weibo на 18 април, секцията за коментари беше разделена между критика и подкрепа. И все пак най-популярният отговор — с повече от 17 000 харесвания — беше призивът за икономическа подкрепа: „Ами да давате на всеки 10 000 юана [1524 долара] всеки месец и аз ще подкрепя блокирането ви в целия град?“ пишеше.
Ръководството на Китай демонстрира, че често е готово да толерира известна степен на несъгласие, стига да не води до преки действия. Помагаше, че много хора извън Шанхай обвиняваха градските власти за небрежност. „По-голямата част от гласовете приемат местните правителствени служители за изкупителна жертва и ги обвиняват, че не се подчиняват или пренебрегват директивите на висшите служители“, казва Уенди Джоу, китайски медиен изследовател в Държавния университет на Джорджия.
Все пак цензурата е широко разпространена. В един момент Weibo дори блокира търсенията как да се намери храна в Шанхай, защото подобни публикации подкопават стълбовете на легитимността на комунистическата партия. Той също така бързо изчисти снимки на спорадични протести в реалния живот.
Една основна тема сред критиците е това, че локдауните са задвижвани от желанието за показване на върховенство от китайската система и не са основани на точни науки. Ето защо запис на здравен служител в Шанхай засегна нерв. В аудиоклипа Джу Вейпин /Zhu Weiping/ се оплаква, че градските власти не са се вслушали в многократните ѝ молби да оставят тези с леки или никакви симптоми да се изолират у дома. „Тази болест се превърна в политически вирус“, казва тя. Платформите бързо ограничиха споделянето на записа, но милиони вече го бяха чули. Хаштаг „Protect Zhu Weiping“ беше гледан 2,8 милиона пъти.
На сутринта на 23 април, след като властите в Шанхай обявиха дори по-стриктни мерки в някой райони, борбата се премести от Weibo в WeChat, приложение за съобщения. 6-минутно видео, озаглавено „Звукът на април“ (Sound of April), рисува сърцераздирателен портрет на Шанхай в локдаун; видеото стана „вайръл“ (вирусно съдържание) и скоро след това беше премахнато.
За да избегнат цензурния софтуер, потребителите на WeChat го качили с главата надолу и също огледални версии късно през нощта. Играта на котка и мишка продължава.
