Лeгитимната лъжа като оръжие

В 21 век не можем да проявяваме търпение към войната. Накрая винаги остават белезите, които не могат да бъдат скрити.

09:00 | 29 април 2022
Лeгитимната лъжа като оръжие

От Живка Попатанасова

Датата е 7 април, но от началото на войната в Украйна са минали повече от 40 дни. Така броим дните вече. Докато пиша този материал, в София се провежда мирно шествие под надслов “Не сме неутрални”, като поводът за демонстрацията са жестоките убийства в град Буча.

Излезе и новината за решението на Общото събрание на ООН да отстрани временно Русия от Съвета по правата на човека към организацията, като искането за отстраняване на Москва дойде след твърденията, че руски войници са убивали цивилни в района на Киев.

На 29 март руските военни започнаха да се изтеглят от района. На 1 април кметът на Буча обяви, че градът е освободен. След това там пристигнаха представители на медии и неправителствени организации, като Агенция “Франс прес” съобщи първа за намерени тела по улиците на града. Кадрите от Буча са смразяващи, но в Telegram Министерството на отбраната на Русия отрече обвиненията и определи ситуацията като “провокация и инсценировка”. Руската държавна телевизия дори съобщи, че на видеото с мъртвите тела един от убитите движи ръката си, което би могло да се тълкува като “постановка”. До този момент Москва не отстъпва от позицията си, независимо от снимките, сателитните изображения, видеата, разказите на очевидци и броя на убитите цивилни граждани.

По същото време стана ясно, че германското разузнаване е прихванало радиосъобщения на руските военни, които допълват картината на извършената жестокост в Буча. „Шпигел“ съобщи, че в подслушаната комуникация са обсъждани убийствата на цивилни, като отделни радиосъобщения дори могат да бъдат свързани с конкретни хора от снимките, направени след изтеглянето на руснаците от района. Изданието посочва, че събраният материал няма как да предполага инсценировка.

Това не е и първият случай, в който руските власти отричат предполагаеми военни престъпления и окачествяват доказателствата за тях като фалшиви. Като “постановка” беше определена и атаката срещу родилната клиника в Мариупол, въпреки че нападението е документирано подробно, а руското правителство така и не предостави факти, с които да защити твърденията си.

От началото на войната официалните руски медии показват картина за събитията, която се разминава с действителността. Руската федерация говори за “специализирана военна операция”, която цели денацфикация, а медиите в страната нямат право да използват думата “война”.

“Проверката на факти става все по-сложна. Събирането на данни и опровергаването на неверни съобщения и новини изискват много повече време и ресурси, с което повечето медии не разполагат”, коментира журналистът Руслан Трад. Сред основните причини е огромният обем от информация, която трябва да бъде внимателно анализирана, както и бързото разпръскване на фалшивите новини.

“Най-сигурният начин за проверка на фактите си остава класическият метод - събиране на данни от мястото на събитието”, отбелязва още анализаторът.

В случая с района на Киев, чуждестранни журналисти от най-авторитетните световни медии пристигнаха в Буча, за да документират престъплението срещу жителите на града. Въпреки че руското командване се опитва да убеди света, че заснетите тела по улиците са артисти, именно журналистите видяха последиците от присъствието на руски войници в региона.

“Ролята на журналистите в районите, където се водят военните действия, е изключително важна, но и опасна. Наши колеги вече платиха с живота си, докато ни показваха жестокото лице на войната”, казва Руслан Трад. Идеята, че светът ще научи какво се случва, превръща журналистите в мишена, затова и атаките срещу тях са умишлени, допълва още той.

Съществува обаче и проблем с подготовката на кадри, които да работят на терен, смята журналистът. Не бива да забравяме, че войната се води с оръжие, но тя е също и информационна, а информацията не се ограничава до територията на една страна. Ето защо е важно репортерите да имат отношение към събитията, да отразяват съвестно и да се противопоставят по всякакъв начин на дезинформацията.

Няколко дни след започването на войната председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Брюксел е решен да има механизъм за неутрализиране на руската пропаганда. В началото на март Съветът на ЕС взе решение да преустанови излъчването на държавните руски канали Russia Today и Sputnik на цялата територия на Общността. В съобщение до медиите беше казано, че Европа предприема тази мярка срещу Кремъл заради разпространение на дезинформация, тъй като и двете медии участват в контролирано манипулиране на фактите.

Русия отговори с блокиране на радио “Ехото на Москва” и с промени в законодателството си, според които “фалшиви новини" за "военната операция" и въоръжените сили ще се наказват с до 15 години затвор. Дали една информация е невярна, или не ще се определя от руските власти. Този акт обаче направи невъзможна работата на независимите медии и на чуждите канали, които спряха дейността си в Русия и вече използват платформи или приложения за съобщения, за да не попаднат под ударите на новия закон.

А у нас Съветът за електронни медии последва решението на Европа и прие на извънредно заседание да ограничи временно разпространението на Russia Today и Sputnik на територията на страната. Според експерти обаче блокирането на двата англоезични канала е по-скоро символичен акт и не се отразява на достъпа на българската аудитория до основните руски медии. Тези платформи конкретно не са били никога основни за разпространението на проруската пропаганда у нас, а през последните години фалшивите новини стигат до потребителите основно през социалните мрежи, където са насочени големите усилия.

Пропагандата се налага и през използването на анонимни профили в социалните медии. Фалшивите акаунти са на платени или провокирани хора, които са наети да пишат коментари и да използват опорни точки, така че да объркват и настройват потребителите. Те използват във виртуалното пространство език, който съдържа подигравки, обиди, нападки на лична основа и вербално насилие. Това са т.нар. тролове, които трябва да покрият определен лимит от коментари на дневна база, като не спазват правила и норми на поведение в чатовете. Те поддържат целенасочено конспиративни теории, лъжи и недоказани твърдения, като изкривяват действителността.

Явлението, свързано с платени или провокирани коментатори, се наблюдава от години, но то се разви до нови крайности по време на пандемията от ковид -19, а сега ескалира още повече заради войната в Украйна. Ето защо Центърът за анализ и кризисни комуникации призовава за създаване на Нов обществен договор за комуникации в социалните мрежи с Инициативата „04.04. – Ден без тролове“. Своеобразният ден на тишината в социалните мрежи има за цел да насочи вниманието върху необходимостта от чистота на информационната среда, както и върху троловете, които я унищожават.

“Резултатът от активността на троловете е, че се стигна до сериозно замърсяване на информационната среда, което рефлектира в нарастване на напрежението, а доверието както в социалните мрежи, така и в източниците на информация като цяло, спада. Ако тази тенденция продължи и ескалира, анализът чрез екстраполация показва, че скоро ще се достигне до инфлексна точка или точка на пречупване, когато комуникацията в социалните медии ще загине като обществен инструмент и ресурс. Не можем и нямаме право повече да си затваряме очите за развитието на тенденциите“, категоричен е Любомир Аламанов, съосновател на Центъра за анализи и кризисни комуникации.

Междувременно министърът на електронното управление Божидар Божанов публикува в личния си блог статия, озаглавена “Какво прави държавата срещу дезинформацията”, в която споделя за своята битка с троловете, като описва техния механизъм за работа. “Кремъл използва нашите европейски ценности за свобода на словото, за да вклини своята пропаганда, правейки много трудно разграничаването на истина от полуистина, и обикновена полуистина от насочена дезинформационна кампания", смята той.

Министърът отбелязва, че са изпратени въпроси до Фейсбук за действията на социалната мрежа срещу дезинформацията, но по обратната връзка, която получава, той изтъква, че не вижда особена полза от комуникацията, която води. Според него големите онлайн платформи, включително и Фейсбук, трябва да контролират процесите по разпространение на съдържанието от съмнителни източници през съмнителни мрежи.

Няколко дни след публикацията на министъра в личния му блог стана ясно, че страната ни ще разполага със звено за мониторинг на социалните медии. Структурата ще бъде към Министерството на електронното управление и ще стане факт с обнародването на устройствения му правилник. Божанов подчертава, че институцията няма да следи хора или група какво пишат в социалните мрежи, а ще наблюдава за конкретни тенденции и разпространение на определени наративи, кога се засилват и кога отслабват и да ги свързват със събития от реалността. Очаква се звеното да бъде аналитично и с инструменти за мониторинг да генерира доклади, които да изпраща до съответните институции.

Какво още може да се направи за противодействие на дезинформацията? Като за начало, да престанем да легитимираме лъжата. Вина за това носим всички, имат я и управляващите. В продължение на десетилетия допускаме пропагандата да се разпространява по различни канали в обществото и ето че сега страдаме от последствията. Пандемията от коронавируса успя да поляризира мненията ни, а войната в Украйна засили разделението.

Докато напиша този материал, шествието в центъра на София вече е приключило, но ще цитирам един от присъстващите на събитието, който каза, че в 21 век не можем да проявяваме търпение към войната. Не можем да си го позволим. Накрая винаги остават белезите, които не могат да бъдат скрити.